На бойното поле срещу Осман паша и по следите на злато, скрито в Кайлъка

Слизайки от колата, директно се пренасяте в септември 1877 г. в центъра на освободителните боеве за града, ако посетите мемориалната панорама. Пред вас

траншеите

дълбаят земята,

тревата гори, а между огньовете са пръснати късове войнишки шинели. Вижда се как на хребета в далечината генерал Скобелев изважда сабята си и яхнал бял кон, повежда войниците под дъжд от снаряди и куршуми.

В гибелната битка пада убит всеки втори от отряда му, наброяващ 13 хиляди. Бойното поле на сраженията оживява върху панорамното платно, изопнато на 115 м. То носи 45 тона живописна боя и се крепи само на един шев. Корпусът на паметника, който е в семейството на световните панорами, е прерязан символично от 4 щика. Стягат го 3 пръстена, колкото са жертвените атаки за Плевен.

При слънчево време от купола на панорамата може да се види река Вит. Там, на около 6 км от града има каменен мост, иззидан от тревненския майстор Фтичо през 1865-1866 г. Мостът влиза в героичния летопис с последния бой за Плевен на 10 декември 1877 г. След 5-месечна обсада раненият Осман паша минава на бял кон по каменния мост, влиза в караулката и обявява капитулацията на 40-хилядната си армия. Часът е 2 следобед на 10 декември 1877 г. Плевен ликува, а свободата тръгва към България.

Пътешествието в миналото отвежда туристите и в някогашната къща на търговеца Иван Вацов, превърната в музей “Цар освободител Александър II”. Той се намира на Старата главна улица, а в залите е показана оригиналната хусарска униформа, с която императорът приема пленения Осман паша.

Паметта на загиналите за свободата на Плевен е увековечена в мавзолея и в мемориалния Скобелев парк, където са представени оригинални оръдия, щикове, пики и пушки. Пред мавзолея гори вечен огън, саркофази пазят костите на загиналите. Според изследователи по мащаби и кръвопролитие - 31 хил. жертви - битката за Плевен няма равна във войната. Затова пътуването по стъпките на освободителите може да продължи до 150 паметни места в района.

В Плевен не пропускайте и историческия музей, подслонен в сграда, строена за казарма по италиански проект през 1884 г. В 24 зали са подредени над 5000 оригинала. Те дават знания, че най-ранните следи от човешки живот са от края на VI хилядолетие преди Христа, завършека на новокаменната епоха.

Античното селище е основано като римска пътна станция, наречена Сторгозия в началото на 1-и век.

Затова свидетелстват латински надписи, вградени в зидовете на Кайлъшката крепост.

За първи път името Плевен се споменава през 1270 г. в грамота на маджарския крал Стефан V. В музея е показано копие на Вълчитрънското златно съкровище, което е без аналог в древността.

Възстановка: Осман паша предава сабята си на победителите в двора на Вацовата къща в Плевен, превърната по-късно в музей. СНИМКА: Буряна Божинова

Открито е случайно през декември 1924 г. в местността Дъртите лозя край близкото с. Вълчитрън. Датирано е XIII-XII век преди Христа.

Състои се от 13 златни съда с общо тегло 12,5 кг. До днес тайната му остава неразгадана. Музейни експозиции представят живота и творческия път на големите оперни певици Катя Попова и Гена Димитрова, родени в Плевен и триумфирали по световните сцени.

Във възрожденската епоха пък ще ви отведе старата черква “Свети Николай”, построена през 1834 г. За да не бие на очи, в далечните смутни времена зидовете са вкопани на 1,5 м под земята. Няма кубе, нито камбанария. Украсата по иконостаса, владишкия трон и амвона, дело на резбаря Петър, е образец на възрожденското изкуство. Иконите изписали Димитър, брат на Захари Зограф, и Никола Образописеца.

През 1841 г. учителката Анастасия отваря в черквата първото за България светско девическо училище. В наши дни в “Св. Николай”, която се намира на театралния площад, е уреден Музей на иконата.

След музейния маратон непременно отделете

поне час-два за

разходка в парк

Кайлъка

Каменният пролом е дълбан с векове от малката река Тученишка. Кайлъшкото дефиле се простира на 10 000 декара и няма равно по красота и лечебна сила.

Карстът е надупчен от безброй пещери, откроява се Голямата пещера, обитавана от хора преди хилядолетия. На стръмнина отсреща се вижда римската крепост Сторгозия, вдигната през I век преди Христа и реставрирана по туристически проект. Там е разкрита старохристиянска църква - базилика, сред най-големите у нас. Легендите носят, че

златото на цар

Иван Шишман

е заровено

в Кайлъка

Още го търсят. Според османските хроники Шишман е обезглавен на 3 юни 1395 г., когато Баязид влиза в Никопол - столица на Втората българска държава. Народната мълва обаче удължава живота на последния български владетел. Говорело се, че Шишман е потърсил убежище в манастира “Св. Георги” на 6 км навътре в Кайлъка. Толкова бил отчаян, че след 2 седмици се заклал с уред, направен от пружина и 2 ножа. След гибелта болярите, които го придружавали, наредили златото от хазната в царската кола и я спуснали в подземие в Кайлъшката долина. Манастирът пазел тайната за царското злато до края на XVIII век, когато бил опожарен при кърджалийското нашествие. Чуждите пътешественици Гийом Лежан и Феникс Каниц обхождали Кайлъка през 60-те г. на XIX-и век заради слухове, че в лабиринтите на пропастта се е отворило езеро, готово да поеме корабq и там някъде са скрити приказните богатства. За 6 века в Кайлъшките пещери обаче не е намерено злато. И днес река Тученишка се вие 15 км между камъкаq преди да стигне до Плевен. В центъра на града водата е впримчена в каскада. В отредените 48 ч се полюбувайте на

феерията от

водни струи

и разноцветни светлини, постигната от няколко големи фонтана, водни огледала и басейни с обща площ 4400 кв. м. Заслушани в музиката на пеещия фонтан в Градската градина, разгледайте чудната хореография на светлините в струите му. След заряда от положителна енергия в архитектурния ансамбъл на площада направете няколко крачки и влезте в галерията-дарение на Светлин Русев. Настанена е след преустройство в някогашната градска баня, градена през 1904 г. по проект на арх. Никола Лазаров. В галерията освен творбите на големите български художници очароват оригинали на Ренато Гутузо, Пикасо, Шагал, Роден, Дега, Домие, Миле, Кете Колвиц и др.

Градът горд с първата
светска учителка и
с Емил Димитров

Плевен е дал на България забележителни личности. От града е Анастасия Димитрова - първата светска учителка в България. Почти дете, Анастасия е наета да слугува в къщата на епископ Агапий. Владиката праща момичето да се ограмотява при даскал Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. През 1840 г. Анастасия се връща в родния Плевен и отваря първото у нас девическо училище. В килиите на черквата “Св. Николай” тя просвещава момичета от Враца, Ловеч, Свищов, Севлиево. После те се прибират по родните места и роят училищата.
От Плевен е и Костаки Хаджипаков. Той е от богаташки род и роднините му го изпращат да прави бизнес във Влашко, а той преподава в българско училище в Гюргево. Става писар в четата на Филип Тотю, минава Дунав и стъпва на родния бряг. През май 1867 г. при сражение край с. Върбовка раненият Костаки е заловен. Едва 22-годишен увисва на бесилото на 11 юли 1867-а.
Плевенчанин е и Данаил Попов - първи помощник на Васил Левски, който му се доверява за конспиративната поща. През май 1869 г. Левски създава в Плевен първия за България революционен комитет в къщата на Анастас Попхинов, брат на Данаил.
В Плевен е роден и незабравимият Емил Димитров, легенда в популярната музика. В съвремието се открояват още имената на оперните асове Катя Попова, Гена Димитрова, Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Асен Селимски. От града е и големият майстор на четката акад. Светлин Русев.

Задължително:

червена чушка

против уроки

Плевенчанинът Николай Мойнов е изобретил чушкопека, за да спаси
жените от дима над ламарините

В Плевенско червената чушка е издигната в култ. Слагат я на всяка манджа с твърдението, че пази от уроки.

Пълнената червена чушка също е с обредно значение - носи берекет и плодородие. Говори се, че минеш ли с влака покрай Червен бряг, от къщите замирисва на печени чушки и този аромат те преследва чак до дунавския бряг, който бележи край на региона.

Нанизите от сушени чушки висят по балконите и стените на всяка къща. Затова чушкопекът е изобретение на плевенчанина Николай Мойнов. Идеята му хрумнала, докато гледал как по дворове и около жилищни блокове се палят огньове и жените редят чушките по огромни ламарини.

Над тях се вият талази дим, а надвесени над ламарините, жените се просълзяват от пушека. На ламарината обаче чушката се сгърчва и често прегаря. А и работата хич не е спорна - домакинята стои с часове над огнището за няколко буркана зимнина. През есента на 1969 г. Мойнов, който тогава е фотограф в авиоучилището, създава първия уред с подръчни материали, после внася подобрения. В признатия за “българското събитие на ХХ век” плевенски чушкопек за час са готови стотина пиперки. Горещият въздух ги пече равномерно, потъмняват, но остават твърди. Беленето е лесно, люспата се смъква почти сама.

Иначе сред оригиналните ястия на Севера е пилето на лютика. По съборите на трапезите задължително сервират пълнени чушки въпреки изобилието от месо и скара. Отколешните бабини рецепти описват как сварени и накъсани на парчета сушени чушки влизат в “най-дългата гозба”, наричана така, защото все може да се добавят чушки и да се досипва оцет на вкус.

И днес чушката развихря фантазията на кулинарите и присъства в менюто на кръчми, гостилници и изискани ресторанти в Плевен.

Буряна Божинова

КАЛЕНДАР НА АТРАКЦИИТЕ

4 юни - Фестивал "Любимото ми хорце", провежда се в летния театър в парк Кайлъка.

1-5 юли - Фестивал за маримба и ударни инструменти, 4-о издание, организиран от националното училище по изкуствата “Панайот Пипков” в Плевен и общината. Ще има майсторски класове на световноизвестните музиканти Василена Серафимова, Майкъл Бърит- САЩ, Жан-Батист Льоклер- Франция, Андерс Астранд- Швеция.

2 юли - "Мизия танцува", национален фестивал на клубовете за народни хора в летния театър в парк “Кайлъка”. Представянето е около 6 мин и включва 2 хора по избор на участниците. Новото тази година е, че се допускат и детско-юношески състави, които ще бъдат оценявани отделно.

Октомври - Международен музикален фестивал “Лауреатски дни Катя Попова", 30-о издание.

30 ноември - 4 декември - Втори международен фестивал на китарата. Вече са потвърдили участие Цветан Недялков, Иван Лечев, Веселин Койчев, “ Акустик Трио 3000”. Ще гостува Герхард Райхенбах- Германия, който е сред виртуозите по класическа китара в света.

МУЗЕИ И ГАЛЕРИИ

Панорама "Плевенска епопея 1877" - работно време: 9 до 12 ч и от 12.30 до 18 ч, без почивен ден. Билет за ученици - 1,50 лв., за възрастни - 5 лв., а за хора над 65 г. - 3 лв. За инвалиди входът е безплатен. Беседата на български струва 6 лв., а на чужд език - 20 лв. Снимането с фотоапарат е 5 лв, а с камера - 20 лв.

Къща музей “Цар Освободител Александър II” -

работно време: 9 - 12 ч. 12.30 до 17 ч, почивни дни събота и неделя. Билетът за учещи е 1 лв., за възрастни 2 лв, беседата на български и чужд език е 4 лв.

Мавзолей параклис “Св. Георги Победоносец”- безплатен вход, но е затворен за ремонт до 13 юни. Работно време: 9-12, 13-18 ч, почива в неделя и понеделник.

Регионален исторически музей - работно време 9,30 до 18 ч, почивен ден - неделя. Билетът за индивидуални посещения на ученици, инвалиди и пенсионери е 2 лв., а за организирани в групи - 1 лв. За граждани входът е 5 лв. Беседата на български е 10 лв., на чужд език - 30 лв., снимките с фотоапарат - 10 лв.

Галерия - дарение на Светлин Русев - входът е безплатен. работно време 10-18 ч, почива в неделя и понеделник.

Общинска художествена галерия “Илия Бешков” - работно време 9-17,30 ч, почивен ден - неделя. Входът е безплатен.

Галерия артцентър ( в Градската градина) - работно време 10-18 ч, почива в събота и понеделник. Посещенията са безплатни.