България гласува за името на Голямата базилика в Плиска


Уважаеми читатели,

По инициатива на Националния исторически музей и на неговия директор проф. Божидар Димитров сайтът „Епицентър“ започва национална кампания за избиране на патронен светец на Голямата базилика в Плиска.

Това ще стане чрез електронно гласуване в специална анкета, което ще продължи до Коледните празници на 2016 г. На базата на резултатите ще бъде отправено официално предложение до Българската православна църква за светеца, чието име да носи Голямата базилика.


За съжаление досега не са намерени писмени паметници, които да дават информация за това. Но всеки храм има свой патронен светец и носи неговото име.


Както „Епицентър“ съобщи, преди броени дни Божидар Димитров излезе с предложение след завършването на реставрацията на базиликата тя да не бъде превърната в музей, а предадена на Българската православна църква като най-големия действащ храм у нас. А българите да изберат с национално гласуване как да се нарича базиликата.


Мотовите за това са железни- дори сега, в осветените от патриарх Неофит руини на църквата се извършват стотици християнски тайнства- сватби, кръщенета и други, за които се стичат хора от цяла България. Светото място излъчва огромна притегателна сила за вярващите.
Затова няма нищо по-естествено от това катедралата на първата българска столица Плиска да остане християнски храм, който ще се възвиси в първоначалното си величие след края на възстановителните работи. Според прогнозите на специалистите това може да стане до една година.


Проф. Димитров още веднъж подчерта, че много от българските граждани, пожелаха референдумът за името на храма в първата ни столица да стане не когато наближи края на реставрационните процеси, а да започне веднага. Моралното право на миряните, особено на дарителите на средства в кампанията за възстановявавенота на базиликата, е несъмнено.


На гласуване ще бъдат подложени три имена на светци – Света София, Свети Георги и Свети цар Борис-Михаил Български.

Защо точно те?
„Катедралните /главните/ храмове в столиците на ранните средновековни държави и големите градски центрове обикновено носят името „Св.София” /Божия премъдрост/. Така е в Константинопол, Несебър, Охрид… Но не винаги.


„Св.София”, макар и дала името на днешната ни столица, не е катедралният й храм, убеден е Божидар Димитров. Тя е построена извън градските стени на тогавашния град и елитът му не можел да се черкува там, тъй като би бил изложен на опасности от нападения – от варвари, разбойници и т.н.


Катедралната църква на Средец /София/ изглежда е бил храмът „Св.Георги”, част от който е Ротондата, запазена до наши дни в двора на президентството. Ротондата вероятно е била кръщелна църква на „Св. Георги“.
И в Созопол катедралата е носела името на светеца-воин. Неслучайно най-разпространеното име сред българите днес е Георги – след него с много назад са Димитър, Тодор и Иван. Св.Георги е конен светец и при покръстването стотици хиляди българи, които в армията са били конни бойци /а те почти всички са били такива/ са избрали и името и светеца за свой покровител. А вероятно и за патрон на църквата в големите градски центрове. Така че „Св.Георги” е второто възможно име на храма Голямата базилика, което може да изберете.


Третото име е „Св.цар Борис-Михаил Български”. Това е човекът, който не само утвърждава християнството за официална религия на българската държава, но и построява Голямата базилика в периода между 865 и 875 г., отделяйки значим държавен ресурс. Издига я като катедрален храм, превъзхождащ по размери най-големите подобни църкви в тогавашния християнски свят - „Свети Петър“ в Рим и „Света София“ в Константинопол.
Нещо повече - Свети цар Борис-Михаил застава с още по-голям политически и финансов ресурс, като прави базиликата патриаршеска резиденция и построява към нея голям манастирски комплекс с локално парно отопление. Той е бил „фабриката за книги“ на тогавашното българско царство. Смята се, че в манастира са живели Сава, Наум и Ангеларий – учениците на светите братя Кирил и Методий, и именно там е създадена старобългарската азбука.
А на името на Свети цар Борис-Михаил няма нито един голям български християнски храм.
Когато бъде завършена реставрацията и базиликата в Плиска стане пълноценен действащ храм, тя ще бъде най-голямата църква в България. Катедралният храм „Св.Александър Невски” в София е дълъг 76.50 м., а Голямата базилика е 102.50 м. Редно е най-голямата ни църква да носи името на български светия, смята проф. Димитров.


„И каквото кажат православните християни, така ще бъде. „Глас народен – глас божи”, обобщи директорът на НИМ.


Затова всеки българин у нас и зад граница, който желае да се включи в достойното именуване на „майката на българските църкви“, нека даде своя глас в анкетата на заглавната страница на сайта „Епицентър.бг“.

Резултатите ще могат да следят в процентно съотношение в реално време, а периодично ще бъде публикувана информация за броя на гласовете, събрани за всяко от трите имена на светци, предложени в националното допитване.


И не забравяйте, че продължава и дарителската акция, с чиито средства се възстановява Голямата базилика. Тя не разчита на големи суми, а на масовост, и вече се превърна във всенародно дело, прекрачило границите на България и обединило родолюбците в и извън пределите на родината ни.

Банковата сметка за дарителската акция е:

СДРУЖЕНИЕ „ПЛИСКА”

„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД

Кл.София

IBAN: BG47 BPBI 7939 1087 7828 01

BIC код: BPBIBGSF


Какво четем:

🔴 8 годишната Ива стана откритието на Балкански фестивал по фолклор

🔴 Махат турските имена от улици и туристически обекти в Карлово?

🔴 Ивет Лалова е прецедент в световен мащаб

Източник: epicenter



Коментари



горе