Всичко, в което влагаш душа и сърце, носи трънен венец


Родена е на 2 февруари 1922 г. в София

Завършва класическа филология и Държавната театрална школа

Сред основателите на Сатиричния театър

 

- Г-жо Мутафова, в момента сте на „затворнически“ режим заради инцидента с ескалатора, при който пострада кракът ви и се налага да пазите леглото. Известно е, че сте свободолюбива натура, какво ви дава усещане за свобода в този момент?

- Свободата ми е само вътрешна, външна нямам! Не мога да ида да си купя дрехи дори, но не мисля за това. В момента имам свободата да чета, защото допреди година бях почти сляпа! Представяте ли си какво е години наред да не можеш да видиш книга?

- Какво четете сега?

- Писмата на Плиний Млади до Цезар, Цицерон, император Траян. Изключително е интересно, заради политическите паралели, които изниква. В писмата си до Траян Плиний говори за случаи на корупция и пита за съвет как да действа. Говори и за появата на християнското учение. Много ми харесва, че Траян съветва да не се предприемат крути мерки, не постъпва банално. Казва „Остави ги, но наблюдавай, не бързай, не убивайте, не разпъвайте на кръст, изчакайте“. Траян е усещал, че идва нещо друго. Много ми е интересна историята от ученичка още. Не мога да чета романи – такива посредствени работи. Харесва ми да ровиш, да търсиш връзки, да видиш защо е станало така. А не да четеш някоя блудкава драмичка, любовна. Завършила съм Първа девическа гимназия и помня учителката ни, която беше изключителна! Не я интересуваше да станеш и да си разкажеш урока. Винаги ни преподаваше историята като нещо, което се е случило поради друго. Държеше да търсим причините по-далеч от случката, която ще разкажеш, и да знаеш какви са последствията. Да виждаш картината преди и след.

- За историята казват, че единствената полза е, че никой не се учи от нея. Защо?

- Защото всеки очаква нещо повече, а трябва да мине много време от момента, в който се е случило. Как да се поучиш от историята като и лошите, и добрите неща се повтарят по същия начин.

- Вие живяхте в най-различни режими, кога ви беше най-интересно?

- Надминах Багряна! За нея казваха „на два режима метреса“, а аз съм на три режима. Моят първи режим е в театъра и той ми е най-интересен. А иначе в другите режими – засега не са ми кой знае колко интересни. Има какво да се очаква още. Много е останало от предишния режим, то още действа и пречи. Трябва да мине време. Аз няма да съм жива вече, но дай Боже, да се изчисти всичко. Да стане по-чисто, по-светло. Сега, според мен, е малко на никъде. Е, има някакво просветление, все пак. Можеш да си кажеш каквото искаш, но пък това, което си кажеш, може да ти попречи „из-за угла“, както казват руснаците – зад ъгъла може да те издебне, без да си го усетил.

- Преди малко споменахте учителката си по история. Вие самата сте завършили Класическа филология. Защо според вас има толкова двойки на матурите?

- Как няма да има! Тази година пропуснах каква тема се падна по литература, но помня как преди няколко години, когато чух, че са дали „Ангелинка“ на Елин Пелин, казах, че ще има много двойки. Хората са свикнали да приемат Елин Пелин като ветеран. И не само него.

- Кой е виновен?

- И учителите, и родителите. Дължи се на тези, които учат децата. Всички мои учители бяха професори или деца на професори.  Александър Милев ни преподаваше латински, стана професор. По литература пък ни беше Маня Букурещлиева, която е изключителна! Тя беше дъщеря на проф. Любомир Милетич. Спомням си как влезе на едно класно, не помня каква тема даде, но каза: „Момичета, ако не ви е интересна темата, пишете каквото ви хрумне“. Тогава Блага (писателката Блага Димитрова – бел. ред.), с която бяхме съученички, направи тирадите на латински. Знаех, че тя ще измисли нещо оригинално! В училище имаше една  особена творческа свобода. Но свобода, не слободия! Знаехте ли какво правехме в междучасията?

- Какво?

- В нашия клас беше и Радосвета Бояджиева – която стана първата жена диригент у нас. С нея и Блага бяхме приятелки. Радосвета още тогава знаеше, че ще бъде диригент. И докато в голямото междучасие всички останали отиваха да закусват – питка с шунка ли, друго ли, Радосвета ме командваше „Няма да ядеш, ще седиш тук! Аз ще те дирижирам, а ти ще пееш. И аз пеех – цялата увертюра на „Севилският бръснар“. Стаята е празна, аз съм на първия чин, тя пред мен дирижира, аз пея, тя дирижира. Така минаваха нашите големи междучасия. А как минават междучасията сега, знаете по-добре от мен. Такива учители като моите, сега няма. Няма, няма. Щом на учениците не им е интересно, значи няма учители.

- Знам, че сред учителите Ви в професията е бил Кръстьо Сарафов. Що за човек беше той?

- Не ми е бил учител в този смисъл на учене и преподаване. Но той ми даде криле. Баща ми (писателят Константин Мутафов -бел.ред.)никак не искаше да ставам артистка. Изреждаше ми всички пречки, които ще срещна по пътя и борбата ми с него беше много голяма. Но такова беше дълбокото ми желание, а заради него следвах Класическа филология. Когато бях в театралната школа ни даваха ролички тук-там. По едно време Кръстьо Сарафов игра в една пиеса, която сега не забравих как се казва. Там имаше една интересна женска роля – на госпожа Матева. Бях на 20 години, а героинята – дъртуша. И започвам да се моля да изиграя тази роля. След триста зора ми я дадоха, без да имат надежда, че ще се получи нещо. То пък взе, че стана! И Кръстьо Сарафов дойде при мен и каза „Ше штане от теб артистка, мойто момиче! Хвана окото“. Имаше дефект в говора и малко шъшкаше, но беше толкова голям, че това даже го красеше. И след като ме похвали, отишъл право вкъщи. Татко по онова време вече много зле, на легло, и Сарафов му разказал. Когато се прибрах баща ми ме извика и ми каза „Досега не вярвах, гледах да те разкандърдисам, но след като Кръстьо ми разказа, вярвам в тебе, на добър час“. Вижте какъв голям човек! Не просто голям артист! Като ви го разказвам и ми се плаче. Такова поощрение за едно хлапе. Даде ми ролята, защото не искаше да ми смачка самочувствието...

- А кой е най-големият урок, на който ви научи баща ви – писателят Константин Мутафов?

- Той ме научи да обичам четенето. Всяка вечер преди да заспя идваше при мен и прочиташе по един разказ от голям автор, но достъпен за възрастта ми. Помня как ми прочете „Лулу“ от Тургенев – за едно кученце, което се казва Лулу и един крепостен. Господарката много харесва кученцето и казва на крепостния „Дай ми го и ще те освободя! Дай ми го и ще ти дам много пари“. Той отказва няколко пъти, спречкват се с тази помешчица и накрая тя казва „Или ще ми го дадеш, или ще го удавя!“ Трагично беше как този човек се разделя с любимото си същество. Облях възглавницата със сълзи. На другата сутрин майка ми влиза, вижда мократа възглавница и ме пита какво съм сънувала, а аз разказвам, защо съм плакала. Тя се скарала на баща ми, а той й рекъл „Това беше моята цел! Исках да видя дали детето ми чувствително ли е, усеща ли нещата, страда ли. За мен това е по-важно, отколкото плакала ли е една нощ“. Това беше първата голяма книга. След това започна разказите на Чехов - за жената, която пише пиеса в пет действия и отива при читател. Той чете, чете, не може да я издържи, прасва я с преспапието и тя умира. Понеже е комедиен разказ, помня последите думи „В съда го оправдаха“. Представяте ли си колко е била досадна...Обсъждахме тези неща с татко. А к огато станах на пет години, той дойде с една стара книга с доста тътмни бъкви и каза „Сега ще  прочетеш първия си роман“. Беше „Робинзон Крузо“. Едвам различавах буквите една от друга, за първи път четях книга за големи хора. Сега, докато чета Плиний се сетих за Робинзон...

-  От 73 години все сте на сцена. Коя роля не успяхте да изиграете?

-  Не съм мечтала кой знае колко за роли. Макар че като млада много настоявах и даже помня, че се скарах с Николай Масалитинов за роля. Аз съм характерна актриса и не ме теглеха ролите на момиченца, коит оми даваха. Масалитинов ме разпредели да играя едно младичко, хубаво момиченце в „Доходно място“ на Александър Островски, а в тази пиеса интересна е ролята на майката – Кукушкина. Казвам му „Дайте ми Кукушкина“, а той на руско-български ми отвръща: „Ну милая, у вас бюст нет, у вас ханш нет, какая Кукушкина?“

Години по-късно в Сатиричния театър известно време работих с големия режисьор Младен Киселов, който стана директор при нас. Мъжът ми Нейчо Попов тъкмо беше починал, бях в много тежко състояние... Знаете какво е нашето българско съзнание – някой изпадне ли в беда, калъчките почват да те сочат отвсякъде. Потопиха ме в блатото, но излязох благодарение на Младен Киселов, с когото почти не се познавахме. Бяхме на „Добър ден“ и толкова. Той непрекъснато искаше да работи с мен, влизах от пиеса в пиеса. Един ден ми казва: „Ти ще ми направиш Майка Кураж“. Какво говориш, бе Младене, питам го! Как така? Плашиш ме! Брехт е голям скок, а аз съм по средата на пътя си. Оля Кирчева не можа да направи Майка Кураж...Но Младен ми казва „Имаш такъв нерв, в теб има такава дълбочина“. Неудобно ми е да повтарям неговите приказки. Но не се случи този спектакъл, защото той замина за Америка... Светла му памет, той ме виждаше в много висока светлина, на много високо място.

- Имате ли поглед върху новото поколение артисти?  Как се отнасяте към определенията „Новата Мутафова“, „Новият Калоянчев“?

- Оставете това „Нова Мутафова“, „Нов Калоянчев“, това са глупости! Всяко време си има своите хора. Почти не гледам театър, защото или съм по гастроли, или нещо ще ми се случи. Имаме млади и талантливи актьори, които ако се развият при добро ръководство и в добро обкръжение, могат да стигнат далеко. Нужно е да бъдат образовани и да не гледат само какво е днес, а и в миналото, и в бъдещето.

- Вие гледате ли в бъдещето?

- Не. Много съм стара и не мога да си позволя. Колкото толкова. Малко преди да си отиде, Петко Бочаров ми каза: „Стояно, нали няма да ме забравиш?“ Как ще те забравя, Петко? С него имаме две години разлика, той беше по-голям. Правиха ни общо честване, той ми подари букет, на който отгоре имаше трънен венец. Идеята беше, че всяка професия, която я работиш със сърце и душа, носи един трънен венец. И аз го пазя.


Какво четем:

🔴 Какво е да имаш тризнаци и да живееш в Лондон

🔴 Младежи се ожениха по традиции от преди няколко века

🔴 Шокираща прогноза: На Балканите предстои прекрояване на границите

Източник: Монитор



Коментари



горе