Крикор Азарян за любимия си ученик: Чочо е като героите на Достоевски


Днес Петър Попйорданов щеше да навърши 52

"Чочо е един от любимите ми студенти, защото е невероятно талантлив. Той е малко като героите на Достоевски. Много любвеобилен, благороден и добър, много жертвоготовен. На вид изглежда мъжкар и самотен юнак, но не е така. Чочо е много чувствителен и уязвим." Това са думи на покойния  Крикор Азарян за любимия му ученик.

Сега и двамата са отвъд и вероятно не спират да си говорят или пък да мълчат на общи теми. Чочо Попйорданов напусна света на живите на 5 май през 2013 година твърде млад, твърде скоро за всички, които го обичаха на сцената и в живота. Отиде си от тук на разсъмване на Великден преди да изиграе още много роли в театъра и в киното, преди да направи своите близки и приятели още по-щастливи с присъствието си.

Петър Попйорданов се ражда в София на днешната дата, 11 юни, през 1964 година. През 1989 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Учи една година в Чехия, след което се завръща в България, за да играе в трупите на театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, а от 1994 г. - и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Хъшове“, „Сън в лятна нощ“, „В полите на Витоша“, „Бурята“, „Човекът, който прави дъжд“, „Кимоно“, „Декамерон“, „Призраци в Неапол“, „Хеда Габлер“.

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и в много филмови продукции, сред които „Вчера“ (1988), „Адио Рио“ (1989), „Любовното лято на един льохман“ (1990), „Вампири, таласъми“ (1992), „Сезонът на канарчетата“ (1993), „Граница“ (1994) „Испанска муха“ (1998), „След края на света“ (1998), „Дунав мост“ (1999), „Сомбреро блус“ (1999), „Хайка за вълци“ (2000).

 

"Човек никога не си отива от този свят, все нещо от него остава тук."

"Основният ни проблем е, че сме изгубили способността да се изслушваме".

"Не умеем да живеем. Нищо и половина сме. Тази нация е пред загиване. Ще изчезне и езикът. Ще се говори само на английски. Ще се занимаваме само с компютри. Децата масово ще бягат и ще се разочароват. Всички ще се спасяват поединично. Това е."

"Даниела се оказа спасителният пояс в бурното море, от което нямаше излизане. Може би сам съм си го предвиждал, след като се влюбих в нея, още когато бях на 11. Тя е моето спасение."

"Матрицата съществува и трудно можеш да се измъкнеш от нея. Бягството е индивидуално, всеки сам се "дематериализира". Превръща се в поредица от нули и се надява някъде сред тях да намери своята единичка. Да намери себе си."

"Със Сашо Морфов цял живот сме били като две кучета - едното по-голямо и с претенции за порода. Другото - също, но трябва да се подчинява на първото."

"Болката идва, когато Бог иска да те изпита."

"Най-грешната представа за мен е, че съм един пияница, който навремето е бил много симпатично момче."

"Възпитан съм да изрека нещо, ако ми е дошло до гуша. Не понасям несправедливостта и винаги реагирам."

"Аз съм си най-големият си враг. Безотговорен съм, недисциплиниран."

"Зодия Близнаци съм и в мен живеят много повече от двама. Има моменти по време на работа, когато в мен живеят 17-18 души и не мога да разбера кой съм в момента. Когато бях 22-годишен, ми се е случвало да полудявам, все едно сърцето ми ще изскочи, аз не зная кой точно съм в момента."

Петър Попйорданов

 

Борис Белев


Четете още:

🔴 Содата - всичко, което (не) знаем за нея

🔴 Чудодейните рецепти на дядо Владо

🔴 Как да се справим с мравките





Източник: afish





Коментари

горе