Един магазин, който ме плени в град Копривщица
Копривщица - град на патриотизъм, висши идеали, борбен дух и непримиримост спрямо
неправдите. Дори вятърът в короните на дърветата е бунтовнически настроен. Град
на "мъки, стонове вековни", където можеш "да се завърнеш в бащината къща, когато
вечерта смирено гасне". Град, който видях за втори път, но за разлика от първия
път (който се случи по Коледа) сега той бе по-жив, по-автентичен, по-български
от всякога, събрал орнаментиката и пъстротата, характерни за различните краища
на отечеството ни. Присъствах на
50-тата годишнина от провеждането на събора "Копривщица пее" (11 Национален събор
на българското народно творчество), който се проведе на 7.08, 8.08 и 9.08. 2015
година на поляните в града.
Копривщица пее, пее ли и живее, и диша, и ни навява романтично бунтовнически
чувства. Освен фестивала обаче имах време да видя и сергиите и да се слея с тълпата
от хора в центъра на Копривщица, които обикаляха и се потапяха в носталгичната
атмосфера на едно отдавна отминало време. Насълзих се от умиление и ми идеше да
друсна едно хорце с верни приятели и да извикам гръмогласно "Обичам те, България,
обичам те, моя родинооо!". Е да, уви, не ме бива в хората, тъй де, нямам тази
дарба и тия пъргави крака като някоя мома на мегдана, ха. Ала ще го направя, пък
дори да ми се смеят, няма значение, о да, оле! В името на това Бог да пази България!
Ще играя хорце от сърце и от душа докато не грохна от умора в името на моята мила
родина! Накрая ще падна "изнурена" на земята - на българската земя и ще я целуна
почтително. България е богинята, пред която се прекланяме и й благодарим за очите,
които ни е дарила, за да я виждаме и ръцете - да я прегръщаме. Патриотизмът е
най-съкровеното качество, присъщо САМО на хората с чисти и големи души. Не очаквайте
истински патриотизъм и бунтовнически дух от дребните душици с овчи нрав.
Ако се бях родила в онова размирно време, което сякаш вече не ми се вижда толкова
далечно, щях да ушия байряка на някоя чета, да бъда например една горда Райна
Попгеоргиева. И този байряк щеше да е моята най-висша мисия за изпълнение на тая
земя...
МИСИЯ...
Като написах тази дума сега и автоматично се сетих за семейство Млъчкови от
град Копривщица. Прекрасни хора, едно вдъхновяващо семейство, което е открило
първия частен магазин за антикварни вещи и сувенири (и носии, и килими, и стоки
от бита на българина и...и...и още много, много и много други предмети и предметчета)
в град Копривщица през 1993 година.
Тяхната голяма мисия е казана с простички думички от госпожа Мария Млъчкова:
"Ние правим хората щастливи. Искаме всеки предмет, всяка носия, всяко, дори най-мъничко
сувенирче, да си намери собственика. Всяко предметче си седи и си чака точния
собственик!". Казано с няколко думи, но
съкровено и истинско.
МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ...
Радослав и Мария Млъчкови се запознават на сватбата на нейна приятелка и негов
колега от университета. Сватбата била преди повече от двадесет и шест години в
друг също толкова богат на история град - Панагюрище. Свързал ги един разговор
за здравеца, който се раздавал на сватбата. Мария харесала уханието на цветето,
а той й разказал за обичая то да се подарява при посрещане и изпращане на гостите,
който е широко разпространен в тази част на България. След сватбата Радослав взел
здравец от и й го занесъл в родния й град. Така разбрал къде точно живее и оттогава
станали неразделни.
Тя е родом от Варна, а той е един истински автентичен копривщенец. В началото
младото семейство живеело във Варна, където Радослав работел по специалността
си като учител по география. Мария също имала учителска специалност, но не работела,
а гледала първородното им дете на име Богдан - кръстено на връх Богдан и на първия
войвода на град Копривщица. Години по-късно именно в Копривщица създават и второто
си дете - крехката Нели, която краси и рекламните им календарчета с дивната си
хубост, облечена в пъстра носия с прелестни пафти...
Та да се върнем на запознанството на Мария и Радослав. Тя се влюбила в родния
му град и с времето подела мисия да върне любящия си съпруг към корена му, защото
той е от стар и уважаван копривщенски род. Майка му, свекървата на Мария, й подарила
прекрасни плетени терлици и тя, вярна на непресъхващия извор на идеи в ума си,
се захванала да събира терлици и се научила да ги плете. Така на събора през 1991
година си взели сергия и почнали да ги продават.
По-нататък леля му, която сътворявала най-хубавото розово сладко, научила Мария
да го прави. Тя прибавила и него към антуража и през лятото на 1992 година отново
отишли на събора в Копривщица.
През 1993 година тя и Радо отворили антиквариат, само че той бил в по-малко
помещение от днешното. Били трудни години и те като едни истински революционери
се борили да реализират добро и светло бъдеще за своя магазин. Тогава магазините
още работели само от сутрин до 12:30 часа на обяд и след това от 13:30 до 17:30
часа, така че ако човек искал да си купи нещо по обяд се налагало да чака докато
отворят. Семейство Млъчкови решили магазинът им да бъде с работно време от 10:00
до 18:00 часа без почивка. Предшественик на техния антиквариат в града била единствено
държавната "Купчийница" на музеите.
Най-трудно за тях представлявало намирането на български производители на автентични
изделия, както и свързването с тях, защото тогава интернетът е бил само мечта.
Постепенно с годините разширили пространството с още едно помещение, както и едно
малко кокетно дворче отзад, което е изпъстрено с различни шарени килими, включително
чипровски, както и носии, покривчици, автентична бебешка люлка и куп други ценности
от славното минало на българина. Към днешна дата магазинът им е пълен с носии
от всички области на България, топове, тави и други съдове от старото време, редица
накити, измежду които бронзови гривни, каквато се изкуших да си взема и аз на
една символична цена. Милите господин и госпожа Млъчкови дори ми подариха мъничка
шарена памучна чантичка с вълнени закопчалка и дръжка.
НА КАКВО ДЪРЖАТ СЕМЕЙСТВО МЛЪЧКОВИ...
Държат да купуват само автентични български изделия от производители, с чиито продукция и изделия са добре запознати. Никога не вдигат цените на стоките си, дори те да престоят дълги години в магазина им. Могат да я намалят, но никога не я повишават, даже и за чужденците. Освен всичко друго цените в електронния им магазин www.mlachkovshop.com, в реалния магазин на улица Генерилото 1 в град Копривщица и по съборите са напълно еднакви. В купчийницата им можете да се докоснете до неизчерпаем асортимент от различни съдове, плетива, котли, делви, та дори стар комплект за клетва или пък невероятен грамофон и много, много други стоки, част от които изработени в собствената им работилница. И не на последно място, Мария всяка година внася различни новости в магазина и дори нерядко на следващите години някой съседен конкурент ги е копирал в своя магазин. Е да, но в края на краищата копията са много, а оригиналът е един, при това винаги с вдъхновяващи хрумвания.
ЗА КАКВО ИМ Е БОЛНО...
Ами болно им е първо, че вече в много антиквариати и сувенирни магазини с уж
автентични български изделия се продават стоки, като например типичното нашенско
розово масло, на които пише "Произведено в Китай" и качеството е несъответстващо
на очакванията. Кощунство е и е направо антипатриотично българските изделия и
продукти, с които родината ни се е прочула из света, да се продават под формата
на евтини китайски ментета и то на родна земя...
Второ, дълбоко афектирани са от жаждата за печалбарство с неоправдано голямо
завишаване на цените на стоките и услугите на копривщенските магазини за сувенири
и антики, а нерядко и на ресторантите и хотелите. На последното, признавам си,
и аз бях свидетел по време на посещението си в градчето (в трите дена на събора).
Става дума за това, че по време на събора цените са в пъти по-високи отколкото
през останалите месеци от годината. И защо?! Защото в тези дни търговците действат
на принципа "ден година храни". И не правят сметка, че по този начин чужденците
биват отблъснати от Копривщица и подобните нему градове, защото те остават с впечатлението,
че вероятно винаги е "толкова скъпо". Така че вместо да печелят, търговците губят
от тази своя политика на действие...
КАКВО СЕМЕЙСТВО СА МЛЪЧКОВИ И КОЕ ИМ ДАВА ПОВОД ДА СЕ ГОРДЕЯТ...
Мария твърди, че тя е двигателят и емоционалният катализатор на семейството
и е създателят на идеите, които дори нерядко я будят през нощта и не може да спи
докато не ги изпълни. Докато Радо е Разумът и Практичността. Тя бързо се пали
по различни идеи, но й също толкова бързо претръпва, а той пък точно тогава поема
щафетата и довършва започнатото от нея. Както Мария се изрази: "Ние не бихме могли
да издържим, ако не бяхме различни!".
А що се отнася до това, с което се гордеят... на първо място, разбира се, с
децата си, които продължават достойния род на баща си и покрай магазина и тези
автентични предмети и антики се учат да уважават българщината и да бъдат патриоти.
Млъчкови се гордеят и с магазина си, който (цитирам госпожа Млъчкова) "носи духа
на семейството ни". Гордеят се и с къщата си, която е с богата история и са реставрирали
дълги години. Когато един от работниците разкопал пред прага на вратата им, за да започне
ремонта, открил една овъглена греда, която е явно доказателство, че къщата им,
подобно на повечето от останалите къщи, също е била опожарявана от кърджалиите.
След това е била наново построена от основите...
Гордеят се и с множеството ценности и старинни накити, които са им останали
в наследство от рода на господин Млъчков и които пазят грижливо като реликва на
семейството си.
А пък за мен остава гордостта, че се запознах с тях и че имах възможност да
посетя магазина им и да бъда приета като техен скъп гост. И желанието някой ден
отново да отида и да прегърна госпожа Мария Млъчкова и господин Радослав Млъчков,
които ме накараха да се чувствам като мъничко дете, отишло при мама и татко в
дивната Копривщица. Посетете ги и вие и ще се убедите, че е така....
С уважение и сантименталност:
Дес Клер
в. „България СЕГА“
Какво четем:
🔴 Българка стана най-красивата жена в Европа (СНИМКИ)🔴 Българи, обичайте и милейте за родното си кътче!
🔴 България отново е волейбол! (Вдъхновяващи снимки)
Източник: България сега