Защитникът на Тракия - капитан Петко войвода

Славата на Петко Киряков се разпространява далеч извън пределите на юнашката Родопа планина и родната му Тракия. Из целия Балканския полуостров се чува за българина, чиято чета, действаща на едва часове път от имперската столица, поставя на колене турската власт. Вероятно затова през 1864г. гръцкият революционен комитет, готвещ въстание на о. Крит, се обръща към него с покана да слуша лекции във военната академия в Атина. Там Петко войвода се среща и с прочутия италиански революционер Гарибалди и заедно с него организира славната „гарибалдийска дружина“, съставена от италианци и българи, които участват в Критския бунт. Самият Петко войвода е начело на малък отряд и заради смелостта си при боевете получава званието капитан. След потушаването на въстанието той напуска острова.

Паметникът на капитан Петко войвода в Хасково

Капитан Петко нито за миг не изоставя революционната дейност и през 1869г. начело на чета се връща в Тракия. Четата му води много успешни сражения срещу турците, стига се дотам, че турски управник признава Петко за „самоуправен владетел“ и дори му плаща данък. Междувременно войводата въоръжава и организира своя отряд и той все повече заприличва на военна част, която непрестанно тормози властта.

Петковата чета временно преустановява действията си след Априлското въстание, защото войводата не желае да предизвиква още зверства срещу християнското население след неуспешния бунт. През Освободителната война активно подпомага руските части, действа  в турския тил, освобождава множество селища и предпазва мирното население от турски зверства. След войната тя има основна роля за разбиването на мюсюлманските отреди, водени от британския агент Сенклер, тероризиращи християнското население.

През юни 1879г., след стабилизирането на новата българска власт, четата е разпусната, а нейният войвода е награден от ген. Скобелев. Той също е приет от самия руски император Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия и го награждава с Георгиевски кръст и с голямо имение в Киевска губерния. По-късно войводата продава имението, за да уреди живота си в България.

В началото на 90-те години на XIX век Петко Киряков влиза в конфликт със стамболовисткия режим. Той бива наклеветен от управителя на Варна Спас Турчев – бивш разбойник, който Петко войвода преди години е заловил. Турчев търси лично отмъщение и буквално съсипва достойния българин – месеци наред героят лежи в тъмница и е измъчван от българи. След падането на Стамболов той се завръща в дома си във Варна, но на 7 февруари 1900г., вследствие разклатеното си след мъченията и униженията здраве, големият родолюбец и борец за свобода на всички балкански народи умира. Хилядно множество се стича на погребението му, а името му и до днес е символ на храброст, саможертва и свободолюбие.