Негласният водач на младите


Атанас Далчев е роден на 12.06.1904 г. в Солун. През 1922 г. завършва I мъжка гимназия в София. За пръв път публикува свои стихотворения в колективния сборник "Мост" (1923). Деен участник в литературния кръг "Стрелец" (1926-27).

През 1927 завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната.

Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). След налагането на социалистическия реализъм върху българската литература поезията му е анатамосана, а поетът е оставен без работа. Ръка му подава събратът поет Александър Муратов, който го назначава за редактор в сп. "Пламъче", като първоначално друг поет – младият тогава Радой Ралин се води на щат в списанието без да получава заплата. (1952-56).

Автор на важните за поезията ни стихосбирки: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943).

За дълъг период от време поетът е принуден да запази мълчание, като единственият начин да осигури насъщния за многолюдното си семество остава заниманията му с преводи. Едва през 1974 г. публикува кн. "Стихотворения. Фрагменти".

С високонравствената си позиция Атанас Далчев се утвърждава като негласен водач на младите - и в поезията, и в живота.

Носител на Хердерова награда на Виенския университет. Умира на 17.01.1978 г. в София.

Въпреки, че до края на живота си поетът  не получи от  българската държава заслужаващото признание, той беше чистосърдечен патриот, за което свидетелства и това стихотворение:

КЪМ РОДИНАТА

Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.

 

 И българин съм не заради твойта слава

и твойте подвизи и твойта бранна сила,

а зарад туй, че съм безсилен да забравя

за ослепелите бойци на Самуила.

 

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза

и почести и власт със страст една и съща,

страданието мен по-силно с теб ме свързва

и нашата любов в една съдба превръща.

 1965 г.


Какво четем:

🔴 Към родината /Атанас Далчев/

🔴 Защо не трябва детето в семейството да е само едно

🔴 Децата с книжка за колело, изкарват я в седми клас

Източник: transmedia



Коментари



горе