Родопско-парижка еклектика


текст Боряна Антимова
снимки Георги Георгиев-Гецата

Блянът на писателката Мона Чобан по Къщата се загнездва в душата й и тревожи сънищата й след едно пътуване из Родопите, когато тя и мъжът й случайно кривват от главния път между смолянските села Смилян и Могилица. Райската гледка в запуснатото село Киселчово я пленява и когато се връща в Париж, където живее от години, Мона започва да мечтае за Къщата. Така я пише, с главна буква, като одушевено същество.

Сградата, която Мона и мъжът й купуват, е на повече от 100 години и ремонтът се точи с месеци. Запазват се единствено каменните стени, всичко останало се сменя – родопските дървени тавани и дюшемета, дограмите, облицовките на стените. Електричеството и канализацията се изграждат наново. Често Мона “дирижира” ремонта по скайпа и телефона от Париж, като “досажда на майсторите с безумните си идеи”.

Срещата с Къщата-блян я подтиква към катарзис и в творчеството. Авторката на първите български чиклит романи написва “Доста”, един много автобиографичен и много български роман, вдъхновен от Родопите.

“Една къща не я ли галиш всеки ден, не й ли палиш печката, не й ли скърца дюшемето, значи няма ни да я залюбиш, ни тя да те слуша. Къщата е като жената – иска грижа и искреност… и къщата, и жената искат дъха ти да усещат, да го пият така за късмет, пък ту да се приласкаете, ту да се отблъснете – да си поиграете искат”, пише в “Доста”.

В Киселчово няма кой да каже на Мона какъв е бил автентичният интериор на старите родопски къщи, а и тя не смята за нужно да прави етнографски реплики. Домът според нея трябва да изразява душата на стопанина си, а и живеем в XXI век и не е нужно да сядаме отново на трикраки столчета.

Мона решава да се разрови за обзавеждане из парижките битаци. “Нещотърсачеството” я вдъхновява. Част от красивите и запазени старинни мебели и предмети изравя в онлайн магазини, други купува на разпродажби на открито - vide grenier, които се организират в парижките предградия. Купува си и плочки за под от печена глина tomette, много дебели и здрави, които се продават при разрушаване на стари ферми. От тази родопско-парижка еклектика се ражда топъл и уютен дом, в който Мона се чувства много повече себе си, отколкото в Париж. Омаяна от чудната панорама пред плевнята на съседната къща, тя купува и нея. Тя е в още по-плачевно състояние. И отново една година изтощителен ремонт.

Междувременно Мона заедно със съмишленици регистрира фондация за възраждане на малкото родопско селце с жители - 18 старци. В двете си къщи организира артцентър и провежда етноуикенди, като кани специалисти от Етнографския музей в Смолян и оправни родопчанки.

На уикендите Мона и гостите й се учат да месят хляб с квас, да варят екологично чист домашен сапун, да разпознават билките и да варят ароматни настойки, да говорят с благи думи, да пекат овесени сладки… Правят разходки на чист въздух, а вечер пият ароматен билков чай пред камината.


Какво четем:

🔴 Хисаря - лечебни извори, природа и история

🔴 Д-р Трейси Купър: Ужасена съм от грижите за българските бременни жени

🔴 Васил Михайлов си пада по дами с 35-ти номер обувки

Източник: nashdom



Коментари



горе