Пещерите на Северозапада – Магурата
Легенди се носят за Българския Северозапад – от красиви, през смешни, до страшни и тъжни. Този край, незаслужено забравен от държава, събира в себе си природни красоти и колоритен бит. Хора тук наистина по-други, но не по-лоши. Говорят високо на диалект, който признавам си, не разбирам. Смеят се със сълзи и работят от тъмно до тъмно. Първичната им искреност може да стресне хората, свикнали с градските меки маниери, но и тя си има своя чар.
София. Петък сутрин. Близо час се боря да изляза от столицата. За щастие по-големият
трафик е на юг. Пътувам към първата пещера в България, която посреща туристи –
„Магурата“. Към Монтана пътят е спокоен. Спирам на язовир Огоста, за да се поразтъпча и да направя няколко снимки.
Малко преди град Димово виждам табелата за „Магурата“ и завивам наляво. Последните
15 км. от пътя са доста депресиращи. Освен изобилието от дупки, покрай прозореца
ми се редят изоставени сгради, заводи, къщи. Стърчат оголени жици. Чувствам се
като в паралелна реалност.
По пътя не срещам никого, но учудващо пред пещерата има хора. Групата ни наброява 15 човека – най-вече семейства с деца и пенсионери, изживяващи втора младост.
Влизам в долната земя, извайвана от реки и земетресения в продължение на 15 000 000 години. Първите сведения за човешко присъствие в пещерата са отпреди 12 000 години.
В залата, най-близо до входа (Триумфалната), са намерени останки от праисторически
жилища, пещи и керамика. В „Магурата” се намира и най-големият сталагмит, открит
до сега в българските пещери. Дължината му е над 11 м., а диаметърът – 6 м.
Емблематична за пещерата е галерията с рисунките, най-старите от които са на
7000 години. Те са създадени с помощта на прилепски изпражнения, наречени гуано.
Рисунките изобразяват ловни, сексуални сцени, растения, животни, оръдия на труда
и непознати същества, идващи от космоса. Интересно е, че женските фигури са рисувани
доста по-големи от мъжките. Екскурзоводът обяснява, че причината за това е действащият
по това време матриархат.
Най-впечатляващ е слънчевият календар в една от залите на пещерата. Неговата
точност е поразителна. В него са представени фазите на луната, земната година
със сезони, месеци, зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие,
зодиакалният цикъл.
Дължината на пещерата е около 2 км. и половина. Времето за изминаването ѝ е около 1 час и 40 мин. От изхода ѝ се открива красива гледка към тюркоазено сините води на Рабишкото езеро. То
е най-голямото вътрешно езеро в България.
Ако не Ви се върви до входа на пещерата, можете да се повозите на влакчето. С
него, за около 10 мин. ще се върнете там, откъдето дойдохте.
Очаквайте продължението на моето пътуване в Северозападна България.
Следваща дестинация – пещера „Венеца“
Полезна информация:
Пещера „Магурата”:
Работно време:
1 април до 30 октомври: всеки ден от 10:00 до 17:00 ч. (последна група в 17 ч.)
1 ноември до 31 март: всеки ден от 10:00 до 16:00 ч. (последна група в 16 ч.)
* Групите влизат на всеки кръгъл час.
Вход за пещерата – 6 лв. за възрастни, 4 лв. за пенсионери и учащи
Вход за залата с рисунките – 6 лв. за възрастни, 4 лв. за пенсионери и учащи
* Задължителна беседа за цялата група – 5 лв. (групата обикновено е от 10-15
човека)
Цена за влакчето: 2 лв. на човек
Какво четем:
🔴 Ето кои са истинските майонези, в които има яйца (СПИСЪК)🔴 Ирина Бокова полyчи Световната наградата за жените лидери за 2016
🔴 Най-вкусните макарони на фурна
Източник: boryanakrasteva
Коментари
Последвайте ни във facebook!
