СИНИТЕ КАМЪНИ НА СЛИВЕН - Andrey Andreev
Много бях слушал за Сините камъни, но така и не бях ги виждал. Мислех си : „Камъни, макар и сини, колко да са хубави“, а какво по-хубаво от това да греша и наистина да са много хубави.
Пътувахме си лежерно по пътя Бургас-Стара Загора (стария, не магистралата), в късния следобед над нас бяха надвиснали едни облаци, едно такова безлично време, и ние с жена ми се чудехме дали да се отклоним към Сините камъни с риск да се озовем между облаците и дъжда и да не видим никакви камъни. Все пак решихме да рискуваме и да кривнем от нашия маршрут, макар да беше вече 19ч., и да се насочим към телевизионната кула над Сливен (РРТС Карандила от 1978г.). Съвсем близо до нея е и последната спирка на местния лифт. Няма как да не са на най-зашеметяващите гледки там, казах си.
Сините камъни42.714511, 26.362681
Табелките не ни помогнаха много в района и се доверихме на Google Maps и след 25 км шофиране в планината, по стръмен път с много завои, стигнахме до прекрасните гледки. Времето ни държеше в напрежение до последно – ту се озовавахме между гъсти облаци и неприятно сиво небе, ту ни огряваше вече залязващото слънце, разкривайки чудни гледки към гората и надолу към града. Първо спряхме в близост до връх Кутелка, където се откри прекрасна гледка, а пролетното слънце и лекия преваляващ дъжд изписваха много красива дъга. Решихме все пак да продължим към виждащата се в далечината телевизионна кула и подкарахме към дъгата.
Щом пристигнахме, слънцето залязваше, дъждът валеше и това бе един от редките случаи, в които все пак реших да си взема чадър на излизане. На телевизионната кула оставихме колата и се впуснахме в света на прекрасните гледки. След бърз преход по пътечка до кулата, през импровизирано желязно мостче и купчина камъни, се озовахме на ръба на хълма, наслаждаващи се на пълната дъга и невероятната гледка към Сливен и околните селища надолу. Стояхме сред камъните с гледка към Сливен и Сливенското поле, а може би някои светлини в далечината да са били Ямбол.
Стояхме така в пролетния дъжд чак докато се здрач, тръгнахме да се прибираме почти по тъмно. За наша радост други посетители по това време на това място нямаше и се насладихме на спокойствие на чудните гледки от Карандила. Компания ни правеше само горският свят, който въпреки тъмния час, никак не спеше.
На прибиране пред колата прибяга кошута, след един-два завоя срещнахме двойка зайци, после още два и още един, а накрая за малко да блъснем и една лисица. Освен екзотично обаче прибирането се оказа и доста уморително, след като неприятно ни изненада затворения път между Ичера и Сливен*. Следвайки табелата от Карандила, очаквахме да стигнем до града по-бързо, в сравнение с пътя през Кутелка, който доста ни умори на отиване. Накрая обаче се наложи да заобиколим през Ичера и си удължихме пътуването с поне 50 км, което доста ни умори. Но важното е, че накрая се прибрахме живи, здрави и уморени, и най-важното – с хубави снимки (поне според мен).
*Пътят между Сливен и Ичера е затворен за неопределено време заради свлачище и пропадане на настилката. Предстои ремонт, така че стигането до Карандила изглежда засега остава само по пътя през планината, покрай връх Кутелка. И разбира се, с лифта.
Какво четем:
🔴 Сиромашко Лято /1973г./🔴 Пещера във Великотърновско крие несметни богатства
🔴 Бърз скок на учителските заплати
Източник: andrey-andreev
Коментари
Последвайте ни във facebook!
