Актрисата Надя Тодорова: Нося си кръста. Не са ме забравили в България
Надя Тодорова живее в Прага. Да, ама не съвсем. И тя, и дъщеря ѝ непрекъснато
си общуват с приятелите си в Асеновград по скайпа и са толкова чехкини, колкото
и асеновградчанки. Правят телемост с общината, а Надя получава десетки поздравления
за 90-годишния си рожден ден. Убедена е, че са от сърце.
Надя Тодорова е слънчевата актриса, която без да има специализирано образование, прави над 30 роли в българското кино. Пълничка, с обичливо лице, облечена подомашному, със сияйни и искрени очи, с непринудено и наивно излъчване, тя е тази, която дава вкус на лентите. Защото е истинска. Режисьорите я обожават. Пръв ѝ се обяснява в любов Иван Андонов.
Надя Тодорова от няколко години живее в Чехия, защото там е единствената ѝ дъщеря. Няма други близки след кончината на съпруга си. Актрисата вече от години е на инвалидна количка. Има нужда от помощ. Да има човек до нея.
И Тони поема грижата
да е до своята майка
Тя е световнопризнат реставратор на икони и на други артефакти и може да си позволи да работи в дома си. Правила е опит да се върне в България през 90-те години - не се получило. Решила да си остане “чехкиня” - така вече 30 години. Денят ѝ започва със закуската на мама, с раздвижването, с няколко мили думи. Няма да забрави как двете се оказали легло до легло в един хоспис. В Чехия болничните услуги са на фантастично ниво. Когато дъщерята пострадала и имала нужда от рехабилитация, нямало кой да се грижи за майка ѝ. Накрая двете се оказали заедно в една стая. Заедно оцелели и оцеляват сега.
Навремето не успява да учи
за актриса, но се оказва
че самородният талант не се нуждае от шлифовка. В началото си мисли, че въобще не става за кино, но много често го удряла на импровизация и екипът си умира от смях.
Помни почти всичките си кинороли наизуст, вероятно защото си е позволявала и волна импровизация по време на снимки. “Няма да забравя как във филма на Рангел Вълчанов “С любов и нежност” почти сама написах ролята си. На поредния дубъл виждам сценариста Валери Петров. Той само ме погледна и каза: “Давай в същия дух, супер си”, спомня си актрисата. Едва ли има зрител, който да не помни сцената между Тодор Колев и Надя Тодорова от филма “Двойникът”: “Кулишева!”, подвиква ѝ доцент Денев (Тодор Колев). “Аз!...”, откликва закъснялата за събрание героиня на Надя и миг по-късно добавя: “Пуснаха чушки, до обяд щяха да свършат...”
Винаги ще се помни и епизодът от “Дами канят”, в който 50 и кусур годишната ѝ героиня Димитрова с жаден поглед се нахвърля на младия красавец Стефан Данаилов: “Екиме, хайде да избягаме от този прованс!” Под режисурата на Иван Андонов актрисата изгради култов образ и в “Опасен чар”. От устата на героинята ѝ Седларова излезе репликата “Роднина - милиционер - роднина - милиционер”, която днес е смятана за класика.
Омъжва се за Никола Теменугов през 1952-а и половин век по-късно (2002 г.) двамата
вдигат златна сватба. Сключват и църковен брак на стари години. Тогава актрисата
е на 76.
Любими цитати от “Дами канят”
- “Сериозно, Екиме, да вземем да забегнем с тебе някъде, да изоставим тоя прованс. Не случих с моите бракове, не случих - първият се оказа пияница, вторият ме обърка професионално. Ми аз имам златна професия, фризьорка. Заради него напуснах. Искал да става белетрист; пък е алергичен - не ми дава да използвам никакви гримове, целият се изприщва” - монолог на Надя Тодорова.
- “Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека.”
- “Внимавай, Екиме, тя е като Бермудския триъгълник - много гемии са потънали там... Още в гимназията разведе двама учители - един физик и един по трудово обучение.”
- “Няма марка, няма цена - специално снабдяване.”
- “Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”
- “Телефонирва ли някой?”
- “Пуснали са портокали. Ще ме почакате ли малко... Ох, аз да сляза, че ще свършат.”
- “Когато говориш с мене, ще мълчиш!”
- “На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва. И на инструктор не се отказва.”
Интервю с Надя Тодорова специално за "24 часа":
- Слава Богу, за 90-те си години съм добре.
- Кой се сети за 90-годишнината ви?
- О, да! Благодаря. Сетиха се! Зного хора се сетиха. Получих грамота от Министерстовото
на културата и разкошен букет с орхидеи. Не ме забравят. При мен беше и Боряна
Пунчева, с която играхме в “Дами канят” - тя е съпруга на нашия посланик. Вече
имам орден “Златен век”. Не се оплаквам, не съм забравена. И най-вече - от зрителите.
- Как се чувствате?
- Благодарение на бога, разумът ми е в главата. На инвалидна колична съм. Нося
си кръста. Доколкото мога...
- Как живеете в Чехия?
- Със дъщеря си съм. Нищо не ми липсва, щом съм до нея. И да ми се дояде лютеница,
и кисело мляко, всичко има. То тук всичко е на една ръка разстояние. Дъщеря ми
геройски ме държи. Тя трябва да ме повдигне да ме сложи на леглото. Имам и диабет,
който усложнява състоянието ми. Но дъщеря ми геройски се държи. А имах до себе
си и човек - моят съпруг, с когото бяхме 56 г. заедно - спокоен, уравновесен.
Не потърсих щастия другаде - намерих го с него. Имаме тази прекрасна дъщеричка.
Без нея не мога. Заедно сме. А като я слушам какво говори, и тя е добре до мен.
- Как ви заобича киното?
- Поканиха ме да изиграя свекървата във “Вампир” на Иван Андонов. Направих я
както трябва, но не разбрах, че камерата не работи. Развихрих се, продължих да
играя.
- Вашето отношение към сцената...
- И в най-малката роля съм влагала любов, вяра, всеотдайност. Радвах се и се
раздавах. Но това беше взаимно. Публиката ми отвръщаше с любов.
- Знаехте ли си цената?
- Не, не си знаех цената, и това ми го казваше Рангел Вълчанов. “Ти не си знаеш
цената!”
- Имате ли любими роли?
- Всички са ми любими. Не обичам фалша и лицемерието и може би затова нещата
ставаха истински. И в най-малката роля исках да покажа любов, вяра, всеотдайност,
раздавах се безразсъдно. Но любовта между мен и екипа беше взаимна.
- Как сте сега?
- Ами как, на инвалидна количка. Завися от грижите на дъщеря си. Чета с лупа,
но не пропускам новините. Защо хората са толкова нещастни и зависят от парите.
Защо? Това е!
- Как минава денят ви?
- Оказа се, че съм художничка. Рисувам си картички и ги раздавам - не ги продавам.
Цветя, колажи, фигури - това са ми темите. Придружавам ги с позитивни пожелания.
Дано дадат енергия на тези, които ги получат. А аз се забавлявам с модерните напоследък
книжки за оцветяване. Уверявам ви - голяма забава, и държи мозъка активен.
- Обещавате ли да ни нарисувате картичка?
- Обещавам. За Коледа.
- Какво пожелание бихте написали за нашите читатели?
- Бог да бъде с нас и вас.
В разговора се включва дъщерята на Надя Тодорова, която в момента реставрира
прекрасна икона на Богородица:
“Работа е на полякиня. Блестяща. Създава ми радост. Полекичка, полекичка излиза
пред света с цялата си прелест. А после идват и ми я вземат - констатира с тъга
тя. - Но такава е работата на реставратора...”
НЕЙНИЯТ ВЪЗХОД...
Режисьорите
я обичат
Надя Тодорова играе в над 30 български филма - минава за натуршчица, защото няма специално театрално образование, Но режисьорите са влюбени в нея и често тя измества с чара си главните героини.
ОТКАЗВА ДА ИГРАЕ В СОФИЯ
Избира да остане
в Асеновград
Актрисата отказва оферти да излезе на големи сцени в столицата и си остава в .Асеновград.
Какво четем:
🔴 Почина голямата актриса Надя Тодорова🔴 Кои мазнини са наистина нездравословни
🔴 Здравни права на раждащата жена в България
Източник: 24 часа
Коментари
Последвайте ни във facebook!
