В името на какво постоянно отлагаме радостта от живота си?


Обичате ли да се лишавате от разни неща? Никой не обича, но и някаква самопожертвователност и мъченичество постоянно ни преследват. Когато вчера взехте сладолед на дъщеря си, а за вас - не с мисленото: "Нека да има за нея". Ходи ви се на кино, но отдавате времето и парите за "полезните" неща. А ако случайно прегрешите с някакво удоволствие, ви измъчва вина към онези, които не могат да си го позволят или че не сте зарадвали вместо себе си - детето. Да, обикновено го правим заради децата си.

Не само когато станем родители, но и по принцип. И все пак, когато дойде време на децата, сякаш внезапно отминава времето на останалите удоволствия, които преди сме си позволявали без проблем. Разбира се, че винаги има някакви избори и разбира се, че парите обикновено не достигат за всичко и въпреки това - и на вас ви се яде сладолед, ходи ви се на кино и искате малка доза егоизъм/ Точно това се случи и на мен- преди два дни дъщеря ми ме попита „мамо, а за теб защо не си взимаш сладоледи за теб?” И макар да не съм от родителите, които винаги се лишават от нещо в името на детето, замислих се, че напоследък съм започнала все по-често да го правя. Запитах се дали е правилно.

“Докога ще отлагаме удоволствията за по-натам, докога ще отлагаме хубавото за друг момент, който така и не се случва? Ще се жертваме и самоизмъчваме в името на нещо или някой, вместо да споделим емоцията с него. Просто е, а на практика е просто един досаден навик. А друг живот нямаме, нали? ”

Спрете да вършите само "полезни" и "необходими" неща. Да, всеки има задължения и те никога не свършват- работата, домакинството, пазаруването, гледането на децата, ремонтът у дома - постоянно има какво да се свърши. И това никога няма да спре. Само че в този ритъм е добре да поспрете вие и да помислите „ами аз кога ще правя разни неща не по задължение, такива, които ми носят истинско удоволствие?” Това не означава, че работата не би могла да ви удовлетворява. Това в никакъв случай не показва, че децата не ви правят истински щастливи или че домът няма нужда от грижа. Но определено намеква за факта, че сте се изгубили в задълженията си и сте забравили какво е истинска радост. Радост от малко лудост, от малко егоизъм, от малко спонтанност.

Отървете се от чувството за вина. Чувствате ли се виновни, че решихте за първи път от два месеца да пиете кафе с приятелка навън, докато детето ви гледа детско с баба си у дома? Продължавайте в този дух, ако искате да се досъсипете. Ако пък искате да сте разумни хора, дайте си сметка, че фактът, че днес избрахте да направите нещо за себе си, е толкова нормален, колкото да отидете до тоалетна, когато ви се налага. Самата истина - това са непосредствени нужди - на тялото, но и на душата. Затова- не се чувствайте и когато решите да бъдете малко егоисти, няма кой да помисли за вас, освен смаите вие, защото вие се познавате най-добре.

Не мислете за пира по време на чума! Някои хора смятат, че твърде много други хора са лишени от какво ли не, нямат дори храна и подслон, за да могат тези първите да си позволят далечно пътешествие или скъпа покупка. Нима мислите, че ако си спестите дадено удоволствие, ще помогнете на гладуващите по света? Това, разбира се, не означава, че ако имате малко повече пари, не трябва да помислите и за споделяне, благотворителност, безпричинно добро. Ако имате финансови възможности, разпределяйте ги разумно, но в никакъв случай не ги „спестявайте” всичките и постоянно - за по-добри времена, за старините си, за децата и т.н.

Не се идентифицирайте с вашите деца. Вие сте отделни личности, които живеят отделен живот и често имат различни желания. Това, че децата ви имат нужда от вас, е повече от сигурно. Вниманието ви към тях трябва да е достатъчно, но не и прекалено. Ако спрете да отделяте каквото и да е внимание на себе си, ако спрете да се грижите за своите нужди, вие ще престанете и да бъдете и да се възприемате като пълноценен човек. Така автоматично се превръщате и в непълноценен родител. Нима се чувствате добре, ходейки на разходка с децата ви в неугледен вид? Нямате време да се срешите и да сложите лек грим, нямате пари да си купите по-нови дрехи и обувки, а имате възможност да сторите същото за вашите деца. Дали от тук не следва чувство на неудовлетвореност към самите вас?


Децата в един момент искат да се гордеят с майките си. Те да изглеждат добре, стилни, красиви и със самочувствие. Това храни и тяхното самочувствие, тяхната естетическа представа се развива. Външният вид не е най-важен, но той е визитната ни картичка, той ни изразява и в един маникюр или оформена коса няма повече суета, отколкото в поредния, марков, но спортен екип, с който отивате на родителска среща.

Използвайте разумно времето и приходите си. Употребявайте всяка свободна минута за себе си. Когато приспите децата вечер, не се залавяйте автоматично с прането, гладенето и подготовките за утрешния ден. Когато дойде уикендът, помислете добре как ще го прекарате. Ако всяка седмица програмата е една и съща- „с децата в парка”, помислете дали не е време да я промените. Отделете единия ден за децата и другия за себе си - те няма да ви се разсърдят, а ще се почувстват съучастници в това "мама да се погрижи и за себе си". Когато вземете заплата, не започвайте със списъка за покупки и сметки. Нека перото "за детето" не е най-важното. Всичко е важно, вие сте важни също. Това, естествено не означава, че ще ги оставите без храна или обувки или че ще позволите да ходят със скъсани дрехи. Означава, че единадесетата кукла в колекцията на дъщеря ви не е от никакво значение за развитието й и за нейното добро и дори не показва любовта ви към нея.

Помислете за примера, който давате Разбира се, че за нас майките няма по-голямо щастие от това да правим децата си щастливи и да им купуваме какво ли не, но и тук има разумни граници, които е хубаво да спазваме. И то, ако не за нас самите, но най-вече и заради доброто на децата - презадоволените, разглезени деца не са идеал във нито един модел за възпитание. Искате ли тази трвожност и неудовлетвореност за сина си или дъщеря си? Искате те да следват мечтите си, да бъдат смели и верни на себе си. Такива бъдете и вие.

Наричат го "Синдром на отложения живот". Този живот почти напълно изключва егоизма, който би трябвало да притежава всеки здрав човек. Когато изгубим правилната доза и злоупотребим с всеотдайността, не само към децата ни, а към всички, ние се изчерпваме, тревожни сме и в крайна сметка - се обезличаваме. В това си състояние вече сме почти напълно безполезни. Затова - спрете се с отлагането на живота си и саможертвата. Заминете за пет дни на почивка с децата, а после за уикенд - без тях. И позволете това ви решение да ви накара да се чувствате чудесно, без да мислите за вредата от него.


Какво четем:

🔴 ​Вълшебство на Витоша - великанска глава от камък „поглъща” Слънцето

🔴 Глобите за нередовен пътник

🔴 Оцетът лекува! Ето как да се справите с гъбички, хълцане и крампи

Източник: Hera



Коментари



горе