Там строят ли къща, винаги оставят по една незавършена стая


“24 часа” поема с читателите си на 52 уикенда в България

С помощта на кореспондентите ни в страната групираме българските градове и местности така, че всеки маршрут може да се посети за 48 часа.

Целта е да покажем както известните места в родината, които задължително трябва да посетите, така и тайните, не толкова познати, но любими кътчета за местните хора.

Има справочна информация за цените и работното време на музеите, маршрути за туризъм, страхотни гледки.

Препоръчваме и ястията, които трябва да опитате в съответния регион, както и идеи за шопинг от фирмените магазини на местни заводи и фабрики.

Красиво, романтично и много патриотично е да подарим свободните си дни на български дестинации.

Да почиваме в България, не може да стане с призиви от политици. Става със сърце, любопитство и малко предварителна информация. Ето я.

Четете, ходете и след това ни пратете снимки и текст от вашия уикенд в България на имейл

rdaskalova@24chasa.bg

или с писмо на адрес: бул. “Цариградско шосе” 47,

за Ралица Даскалова

Не пропускайте на 24 юни Фестивала на килимите. Поклонете се пред костите на Раковски, вижте сърцето на Петър Берон

“Котел го огън не гори, Котел го сабя не сече, Котел го куршум не фаща”.

Така пеели преди 200 и повече години старите котленци, горди, че успели да опазят града си от кърджалийското нашествие на Индже и Кара Феиз. По ирония на съдбата

тъкмо Котел е горял

на три пъти

в своята славна история - първо през годините 1842 и 1863, но най-големи щети градът понесcл при пожара на 15 юли 1894 г. Тогава от общо 1300 къщи оцелели едва стотина. Днес те са в квартал “Галата” и напомнят на туристите как е изглеждал възрожденският Котел.

“В този ден котленци били на поклонение в манастира “Света Марина” край Попово. Едно момченце, останало вкъщи, решило да повтори номера на баща си и да провери как гори току- що сварената ракия. А тя била силна ракия, първак. Спиртът лумнал, оттам и цялата къща, после и съседните, в които основният материал бил дървото”, това разказва директорът на Историческия музей в Котел Пламен Мерджанов.

Тази и много други интересни истории научава всеки, който посети града в сърцето на Източна Стара планина. Научава и това, че по неписан закон местните никога не довършвали къщите, които строeли. Стопанинът винаги оставял една незавършена стая, която да му напомня, че има още много работа за вършене на този свят и да не се отпуска.

За 48 часа в Котел

може да се

насладите на история

Поклонете се пред костите на Раковски, вижте сърцето на Петър Берон и ямурлука на Захари Стоянов.

В центъра на Котел е издигнат белокаменен монумент - Пантеон на Раковски и музей на котленските възрожденци, открит на 10 октомври 1981 г., когато България чества 1300-годишнина. Тук са намерили вечен покой костите на Георги Ст. Раковски.

В пантеона са и копието на първия Софрониев препис на Паисиевата "История славянобългарска" от 1765 г.; издаденият през 1806 г. сборник от неделни и празнични поучителни слова под заглавие "Кириакодромион, сиреч Неделник" - първата новобългарска печатна книга; факсимиле от животописа на Софроний "Житие и страдание грешного Софрония" - първата автобиографична творба в нашата литература. Тук са първото, третото и четвъртото издание на "Рибния буквар", както и

ковчежето с

балсамираното сърце

на д-р Петър Берон. Може да се видят още лични вещи на Георги Раковски и колекция от хайдушко оръжие.

Голяма част от образците на народната традиционна култура се съхраняват в етнографската експозиция, уредена в Кьорпеевата къща, открита през 1960 г. Тя е построена през 1872 г. и носи белезите на късновъзрожденската симетрична архитектура. Външната и вътрешна архитектура е автентична и представя устройството на жилището в цялост - спалня, гостна, моминска стая, абаджийска работилница, тъкачница, лятна кухня, изба, складови помещения.

Експозицията "Старокотленски килими и тъкани" е подредена в Галатанското училище през 1992 година, тя запознава с изкуството на котленските майсторки тъкачки. Показани са уникални образци на котленското килимарско изкуство от XIX век. Техните създателки не остават анонимни, защото в тях са втъкани месецът и годината на изработването им, както и името на майсторката, която го е тъкала - белег, характерен само за Котленския килимарски център.

Не бива да пропускате

село Жеравна

- на около 15 км от Котел. Там е родната къща на българския възрожденски учител и просветител Сава Филаретов. Тук се съхраняват материали за историята на Жеравна и дейността на други известни жеравненци - д-р Васил Соколски, Райно Попович, Васил Стоянов, Тодор Икономов. Архитектурата е автентична, както и вътрешното обзавеждане. Впечатляващи са домашният параклис и вътрешната украса на къщата, която представлява комплекс от възрожденска дърворезба.

Къщата на Руси чорбаджи, също в Жеравна, е построена в средата на XVIII век. Представлява двуетажна архаична постройка, една от малкото добре съхранени от този период в България.

Запазени са външната и вътрешната архитектура, както и делението на помещенията.

Музей в Жеравна е и родната къща на писателя Йордан Йовков. В ниската дъбова постройка тип "приземна камчийска жеравненска къща" в махала Голямо бърдо са показани лични и семейни предмети на Йовков, фотодокументи, ръкописи и оригинални първи издания от богатото творческо наследство на писателя.

Художествената галерия "Жеравна" е уредена в сградата на взаимното училище (от 1867 г.) в Черковната махала и е в непосредствена близост до черквата "Св.Николай". Фондът на галерията включва над 400 творби на Михалис Гарудис, Ради Неделчев, Стоян Цанев, Христо Тодоров, Марин Подмолов, Кирил Казанлъклиев, Михаил Курдов, Лика Янко, Николина Делева и други. Обособена е и зала на утвърдения български художник от Жеравна Христо Тодоров - един от основателите на галерията. Ежегодно тук се представят тематични изложби на майстори на четката от Бургас, София, Сливен и другаде, организират се пленери с участието на български и чуждестранни художници.

Гостите на Сотленския край винаги намират време да отскочат и до

Медвен - родното село

на Захари Стоянов

В неговата къща има експозиция, представяща подробно живота му. Там са лични вещи на Захари Стоянов - ямурлукът, вулията, украсена с орлови нокти, пепелницата с яребици, куфарът - спътник на този вечен странник, пищовът и камата на поборника за народна свобода.


Котленските килими са с две лица - едното за първите 100 г., после ги обръщат

Първият фестивал “Пътят на килима” започва на 24 юни

Тъкачките напредват с едва 15 сантиметра на ден

Първият фестивал “Пътят на килима” започва на 24 юни вечерта с голям концерт на ансамбъл “Загоре” от Стара Загора. Официалното му откриване е на другия ден от 11 часа в парк "Изворите". Фондация "Пътят на траките" и община Котел канят жителите и гостите на града в меката на килимите.

"Фестивалът е под патронажа на ЮНЕСКО - България. Отправили сме покана към г-жа Ирина Бокова, очакваме да посрещнем в Котел и министър Ангелкова", каза пред “24 часа” Диана Късметска от фондация "Пътят на траките".

Специална артинсталация ще проследи пътя на символите на килима от Азия през Европа до Северна и Латинска Америка. Специално

за фестивала са

изтъкани килими

от Мексико

и Перу,

ще бъдат показани и образци от Китай и Тибет, от Азербайджан, Иран, Сърия и Унгария...

"Кръгла маса, посветена на младежкото предприемачество в района, ще обсъди възможностите за възраждане на килимарството. Неговите центрове в България са два - Котел и Чипровци. Занаятът умира и ако не се събуди отново интересът към него,

след 10 г. дори

няма да има

кой да ни

покаже един

истински

килим”,

опасява се Късметска. Всеки, който иска да види как се тъче килим, ще може да го направи в парка - организаторите са предвидили там да бъдат инсталирани един голям и 2 малки стана - за деца.

А е било време, когато по това колко котленски килима притежава една къща се е съдило за благосъстоянието на стопаните.

Котленските килими са с две лица - едното за първите 100 години, после го обръщаш, шегуват се местните.

Килимите се тъкат единствено на ръка и само от вълна. Работата е бавна - добрите тъкачки напредват с по 15 сантиметра на ден. Затова пък и цената е 200 лева за квадратен метър.

"В началото в чипровските килими е имало повече растителни орнаменти, докато в котленските са преобладавали геометричните. Основните цветове са били черно, зелено, червено, синьо и виолетово. По-малко се използвали жълт, кафяв и бял цвят. Така е било, докато жените са изработвали килими за собствените си къщи. Постепенно започнали да търгуват с тях, тогава растителните елементи изместват геометричните, а цветовете започват да се насищат", обясняват специалисти.

Който проявява по-голям интерес, може да разгледа и колекцията от класически образци на котленски килими, изложена на първия етаж в някогашното Галатанско училище - единствената публична сграда, оцеляла след пожара от 1894 година. На втория етаж е изложена може би единствената в България колекция от тъкани икони, дело на покойната днес някогашна преподавателка в местното художествено училище Стоянка Милева. Тук ще ви кажат, че за първи път зад океана котленски килими е представил Петър Матеев, известен за времето си общественик и дипломат - това станало на търговското изложение през 1904 г. в американския град Сейнт Луис. Желаещите и днес може да си поръчат да им изтъкат истински котленски килим в кооперация “Котленски край”. Когато екипът на "24 часа" посети кооперацията, три жени тъчаха реплика на прочутия килим "Дървото на живота" по поръчка от Италия.

А щом се наситят на красотата от килимите, гостите може на 25 юни вечерта да се насладят и на вълшебната музика на Теодосий Спасов. Концертът е на откритата сцена в парк "Изворите".

Коста Каранашев, кмет на Котел: Туризъм, дърводобив и животновъдство са трите кита за Котел

Амбицирани сме градът да влезе сред десетте най-популярни туристически
дестинациии в България

- Г-н Каранашев, казвате, че приоритет в развитието на икономиката в община Котел е туризмът, защо?

- Нашата община е една от най-бедните в България. Това, че е разположена в сърцето на Стара планина, предопределя и възможностите за нейното развитие. Затова разчитаме на развитието на дърводобива и на животновъдството, както е било от години.

Но приоритет

ни е туризмът,

защото съчетанието на природните дадености с богатата история на града, който с право се определя като люлка на Българското възраждане, позволява да очакваме засилен интерес към нашия край.

Стига, разбира се, да успеем да предложим добри условия на гостите си и да привлечем вниманието им.

- Какви са намеренията ви?

- Трябва да признаем, че доброто в областта на туризма в нашата община го имаме като наследство, то е правено преди 30 и повече години. В последните 15-20 години тук няма изградено нищо ново, което да ни помага като туристическа дестинация. Дори и построените преди 15 години екопътеки са вече спомен.

Затова екипът, който управлява общината след местните избори миналата есен, има много идеи за развитието на туризма. Амбицията ни е дори

да наредим Котел

сред десетте

най-популярни

туристически дестинации в страната. Вярно, че достъпът до нас е възможен само с автомобил и автобус, но затова пък пътищата през Котленския проход са идеални, те са част от републиканската пътна мрежа.

Ще започна с намерението ни, засега това е само идея, да построим летен атракцион - нещо като село, в което чрез отделни модули да бъдат представени основните етноси в общината - българи, турци, роми и каракачани.

В характерната за тях обстановка да бъде показано специфичното за всеки етнос - битът, фолклорът, храната, обичаите, нравите им. Мислим, че това би предизвикало интерес, още повече че в това начинание в помощ ще ни бъдат възпитаници на Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев”, което е в Котел.

Предстои да създадем и Център за занаяти, в който туристите да имат пряк достъп до характерните за района стари занаяти като абаджийството, килимарството, дърворезбата, грънчарството, столарство, бъчварство. В момента сме в процедура по придобиване на имот, в който общината е съсобственик, и след това по Програмата за развитие на селските райони с европейски средства ще изградим този занаятчийски център.

Общината ни е съорганизатор на фестивала “Пътят на килима”, който тази година провеждаме за първи път. Подпомагаме и частния Фестивал на народната носия в Жеравна, като сме предоставили за 30 години безвъзмездно на организаторите терена край селото, на който той се провежда. Този фестивал по традиция е през август, той привлича по 10-15 хиляди души и тогава трудно се намират места за настаняване. Извън него няма проблеми - общината разполага с нови хотели и къщи за гости, на денонощие спокойно можем да настаним около 500 човека.

Миналата година за първи път организирахме и Коледен фестивал, за тази година амбицията ни е той да бъде поне 2 дни.

Знаете, че още

от 1960 г. градът

ни е обявен за

архитектурен

резерват

През 1964 г. резерват става и село Жеравна, през 1988-а - и село Катунище. Тези три селища заедно с Медвен, където е родната къща на Захари Стоянов, са сред най-посещаваните. Но тук искам да спомена и Кипилово - в района на това село се намира второто по запазеност римско кале на Балканския полуостров. С помощта на археолози от Италия и Франция предстои и то да се превърне в съвременен туристически продукт - ще се направи консервация, ще се подобри достъпът до него и т.н. Трябва да помислим и как да го опазим от иманяри.

- Общината май е любимо място за иманярите, с какво толкова ги привлича тя? Проблемът е сериозен, защото при тях всеки тръгва на своя отговорност, а вече има и смъртни случаи - водолаз от Варна загина през 2014 г. под Синия вир в Медвен, преди месец негов съгражданин изчезна в пещера край Кипилово, в последните дни се търсеше друг...

- Стар хайдушки район сме,

битуват много

легенди

за заровено

тук имане на хайдути

Но казано сериозно, едни от най-красивите пещери на България са в този район и неслучайно преди години той е бил сред най-добрите дестинации за пещерен туризъм у нас, бяха направени много инвестиции в подходите към пещерите. Сега и това е спомен и тепърва трябва да се създаде отново като туристически продукт. Колкото до иманярите - те не идват като туристи, често са неподготвени и необезопасени. Когато слизат в пещерите и в карстовите извори, действат като авантюристи и затова понякога краят им е трагичен.

- В предварителния разговор казахте, че подготвяте проекти, за да кандидатства общината за европейски средства, необходими за възстановяването на двете черкви в Котел...

- И двете ни черкви са паметници на културата, като “Св. Петър и Павел” е с национално значение. Някога в нея е служил Софроний Врачански, тук той е направил и първия препис на “История славянобългарска” на Паисий. Тя е в добро състояние, предстои да работим по прилежащия терен - оградата, зелените площи, гробовете на свещениците, служили в нея. Докато другата църква - “Света Троица”, има конструктивни проблеми, може да падне и там се налага по-сериозен ремонт, включително и смяна на покрива.

Едновременно с това работим да подобрим достъпа и до други интересни места в района - край града има тракийско светилище, пътят до Синия вир край село Медвен, който се посещава от много хора, също е в лошо състояние. Край Котел има и защитени местности с интересни животински видове и растения, а сигурно знаете, че нашият Природо-научен музей е вторият по големина на Балканския полуостров след този в Букурещ(за музея - на 62-а стр.).

- Как ще покажете на младите хора, че Котел може да бъде интересен и за тях?

- Разбира се, всеки, който се интересува от история, е добре дошъл. Няма да се повтарям, но нашият край е роден на много хора, оставили завинаги имената си в българската история. Тук са родени например идейните водачи на трите основни направления на българските борби през Възраждането - архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели, който оглавява борбата за независима българска църква в нейния начален етап, патриархът на българската мисъл д-р Петър Берон, който повежда борбата за национална просвета, и идеологът на националноосвободителната ни революция Георги Ст. Раковски.

Колкото до младите - на тях подаваме ръка с инициативата през юли т.г. в местността Сайганица да проведем

за първи път

национален

рокерски събор

Негов организатор е мотоклуб “Лястовица 33” - единственият в Европа, който обединява собственици на мотори с кошове, но на събора няма такова ограничение, добре дошли са всички, които обичат мощните машини и високите скорости.

Местните се гордеят с къдравите си тиганици

Навремето не минавала сватба без тях, приготвяла ги булката

В Котел обожават къдравите тиганици - ястие, в което няма нищо трудно за приготвяне.

Трудното днес се оказва това да се намери специалната формичка от метал, която се използва при пърженето. Пред “24 часа” такава формичка показа котленецът Захари Христов, чийто дядо навремето ги изработвал.

За да се направят тиганиците, първо се приготвя рядко тесто като за палачинки или катми. После металната формичка се потапя в тази смес, по нея се залепва тестената каша. Веднага след това формичката се потапя в нагорещено олио - сместа се отделя, а при пърженето приема формата на снежинка.

Тиганиците се поднасят поръсени с пудра захар. Без тях не минавала нито една сватба, като булката ги приготвяла специално за своите гости. Днес обаче къдравите тиганици са почти изчезнали от трапезата, защото няма кой да изработва металните формички. Другото, което ще намерите далеч по-лесно, е задължително да опитате местното мляко и сирене. Районът е екологично чист и пашата на овцете е сред най-добрите в страната.

Котленци се хвалят и със своята баница с лепило. Наричат я така, защото като плънка се използва ориз. Но тя е сезонна храна - по традиция се приготвя за Рождество Христово. 

За първи път името на града се споменава през 1486 г.

“Най-ранни сведения за селището ни се срещат в регистър на Никополския санджак, съставен през 1486 г.”, разказва още Пламен Мерджанов, директор на Историческия музей в Котел.

Но много преди това - през 1279 или 1280 г. войските на селския цар Ивайло разбили в прохода недалеч от сегашния град 10-хилядна византийска армия.

В средните векове двете основни категории население в района били дервентджиите и джелепите. На първите била възложена охраната на Котленския проход и на минаващия през него важен път, свързващ Беломорието и Тракия със Северна България и земите отвъд река Дунав.

А задълженията на джелепите се изразявали в това ежегодно да доставят определено количество овце в османската държава. Тъкмо заради природните дадености отрано

овцевъдството

се превърнало в

основен поминък

на тукашните жители. Отначало котленските овчари използвали местните планински пасища, но с увеличението на стадата те се насочили към “Долното поле” - Карнобатско и Айтоско, а от втората половина на 18-и век - и към обширните земи на Добруджа. Там голяма част от мъжкото трудоспособно население създало къшли, мандри, чифлици и към средата на 19-и век котленските овцевъди притежавали над 450 000 овце. Многото овце и добиваната от тях вълна послужили за развитието на абаджийското производство. Жените пък изработвали ръчно в домашни условия само от вълна черги, козяци, губери, халища, чолове и преди всичко - прочутите котленски килими.

Овцете били и в основата на това котленци да бъдат и по-заможни. Не било случайно, че всяка къща е можела да си позволи да изпрати човек на поклонение или в Йерусалим, или до светогорските манастири, а децата да получават добро за времето си образование. Така мнозина “отворили очи”, а градът се превърнал в активно средище на българската книжовност и просвета. През 18-и век се развила Котленската книжовна школа, в която се преписвала и подвързвала църковно-религиозна книжнина. Един от най-ярките представители на школата - поп Стойко Владиславов, бъдещият Софроний, епископ Врачански, направил тук през 1765 г. първия препис на “История славянобългарска” на Паисий. Преписът бил поставен в олтара на котленската черква “Св. св. апостоли Петър и Павел”, за да бъде той достъпен за родолюбивите българи.

През първата половина на същия 18 - век в Котел имало няколко махленски килийни училища, а около 1740 г. било открито “общо” килийно училище, поддържано от местната община. Тук през 1812 г. е създадено едно от първите светски училища в българските земи. Нови учебни сгради котленци построили през 1840 и 1847 година, а през 1869 г. било издигнато последното възрожденско училище, известно като Галатанското училище. Днес то е превърнато в музей, а над входната му врата стои каменна плоча с надпис: “Народно училище, помогни ми да тя возвися”.

През 1846 г. Иван Богоров отпечатал във вестник “Български орел” материал за Котел и според неговата публикация селището се състояло от 1120 къщи на два ката, а населението брояло 6000 души.

“Но Котел не е застинал във Възраждането”, държи да подчертае Пламен Мерджанов. Първата възможност туристите да се уверят в това е, ако посетят

фестивала

“Пътят на

килима”,

който започва на 24 юни вечерта на площад “Възраждане” в Котел. Разнообразният културен календар на общината дава и други поводи градът да събере повече гости - традиционният за август Фестивал на народната носия в село Жеравна, националният мотосъбор през юли в Кипилово, Денят на Котел 1 ноември, който съвсем закономерно съвпада с Деня на народните будители. 

30 хиляди експоната в Природния музей, само в Букурещ имат повече

С 30 хиляди експоната Природонаучният музей в Котел е втори по големина на Балканския полуостров след музея в Букурещ, гордеят се местните. Сградата му е открита през 1981 г., но като експозиция съществува от 1952 г. благодарение на възрожденския труд на учителя естественик Васил Георгиев (1875-1963 г.), който дълги години събира природни образци от Котленския край. На 1000 кв. м са представени 3 отдела: палеонтология, ботаника и зоология. Освен различни животни, насекоми и растения посетителите могат да видят 70 минерала и скали и 110 фосила. В залите е подредена и природна пластика - така се нарича изкуството, за което създателят на музея е събрал различни корени и с много лека обработка им е предал най-причудливи форми - на риби, птици, танцьорки. 


Какво четем:

🔴 75години от началото на Великата отечествена война

🔴 Уникална вила посреща туристи край Каварна (СНИМКИ)

🔴 Пещера Съева Дупка - Подземната перла на Стара планина

Източник: 24 часа



Коментари



горе