Иларион се вдига на бунт още като ученик


Драгостинов владее 6 чужди езика, търгува с цяла Европа

Арбанасчето загива само на 23 г. в битка с башибозука

Бедните и необразованите не започват бунт. Започват го тези, които са осъзнали и своето място в обществото, и проблемите на народа си. Биографията на водача на Втори Сливенски революционен окръг по време на Априлиското въстание Иларион Иванов Драгостинов, известен с прякора си Арбанасчето, е поредният пример за това.

Иларион е роден през 1852 г. в село Арбанаси, Търновско в семейството на заможния търговец Иван Драгостинов от Елена, женен за дъщерята на видния търговец Панайот Анастасоглу. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион Драгостинов говори на гръцки в дома си. Образованието си започва в гръцкото начално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870 г.

През 1868 г. завършва успешно Главното мъжко петокласно училище в Търново, в което усвоил добре френски и турски език, а по-късно румънски, немски и италиански. Сближава се с младежи като Филип Симидов, в чиято среда изживява първите си патриотични чувства. След като става свидетел на неуспешния бунт на хаджи Ставри през 1862 г. и на жестоката разправа на турците с въстаниците, у него се пробужда омраза към поробителя, укрепва голямата му обич към родината и свободата.

През 1868 г. заминава за Русе и се сближава с дейците на читалище "Зора", огнище на просветна и революционна дейност. Погълнат от просветните идеи, развива широка дейност като секретар на читалището и ръководи агитацията срещу гърцизма в града. Без да се спира и пред по-крайни действия - за една нощ определената за гръцка църква сграда е срината от местните младежи под неговото ръководство.

Паралелно с това се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки самостоятелна комисионерска къща, която поддържа търговски връзки с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Гюргево и с градове от българските земи. Постепенно обаче изоставя успешната си търговска дейност, отдавайки се изцяло на революционното дело. През 1871 г. е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с Никола Обретенов, Тома Кърджиев, Ради Иванов и Георги Икономов. За да може по-лесно да изпълнява задачите на комитета, напуска кантората си и постъпва на работа като търговски агент, а по-късно като телеграфист при железопътната станция в Русе. Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно река Дунав. Лично пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа. Следи всяко разпореждане на турската власт по телеграфа, уведомява за всичко комитета. През пролетта на 1872 г. Русенският частен революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на БРЦК.

Две години по-късно е изпратен в Шумен със задачата да възстанови Шуменския частен революционен комитет, замрял след бягството на Панайот Волов. Въпреки убедителните си слова обаче, не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да забегне веднага във Влашко. Слабите опити за въстание, пламнали през септември 1875 г. в Стара Загора, и по точно в село Черна вода, се оказват недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание.

На заседанията през ноември - декември 1875 г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. Между членовете му е и Иларион Драгостинов като един от първите ръководители на движението. На него е поверен Вторият революционен окръг с център Сливен - град с хайдушка, борческа традиция и с частен революционен комитет, основан още от Васил Левски. Започва повсеместна тайна подготвителна революционна дейност. От Гюргево пише до приятелите си:

"Сбогом, братя, а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се".

С воля за борба и със съзнанието за дълга, който му предстои да изпълни, преминава в България. На 21 март е в Свищов. Прощава се с близките си в Арбанаси и с верен на делото водач, през Елена се прехвърля на юг от Балкана. В село Кортен полага основите на частен революционен комитет. По същия път преминава и Георги Обретенов.

С възторг и енергия Иларион Драгостинов и помощникът му се заемат да възобновят разстроения след неуспешното въстание през 1875 г. Сливенски частен революционен комитет. Да укрепят организацията, като привлекат старите съмишленици и подготвят нови, верни на делото хора. Заминава за Ямбол и се среща с Георги Дражев. Обикаля с Георги Обретенов села и призовава народа към бунт. В прокламацията си от 4 април 1876 г. пише:

"Днес е най-сгодният случай да въстанем. Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина турчин, че знаем да мрем за свободата на отечеството си".

Драгостинов прави опити да се свърже с апостолите от другите окръзи, за да съгласуват бъдещите си действия. В разгара на приготовленията идва вестта за избухване на въстанието в IV Пловдивски революционен окръг. За съжаление, в навечерието на въстанието турската власт извършва редица арести. Това принуждава Иларион Драгостинов и Георги Обретенов да съберат незасегнатите от репресиите съзаклятници и да съберат чета, която на 3 май излиза от града и поема към Балкана.

След няколко сражения с турската армия и башибозук, четата е разгромена. Иларион Драгостинов загива на 10 май в сражение около прохода "Вратник" с потерята на Осман бюлюкбаши.

Само на 23 години.

Георги Обретенов води четниците като генерал

Сестрите му ушиват знамето на сливенските въстаници

Eдва ли има друго семейство в нашата история, дало толкова много поборници за националната кауза като това на Тихо Обретенов и баба Тонка от Русе. С революционния дух е запален и най-малкия син в семейството - роденият през 1849 г. в Георги. Той завършва класното училище в Русе, след това помага на баща си в търговията му в село Исакча в Северна Добруджа. През пролетта на 1870 постъпва в юнкерското училище в Одеса.

Във връзка с подготовката на въстанието през 1875 се завръща в Русе. Включва се в организираната във Велико Търново чета. След неуспеха на Старозагорското въстание, се прехвърля в Румъния.

Гюргевският комитет оценява подготовката на Георги Обретенов и го изпраща за помощник апостол на Иларион Драгостинов и военен инструктор във втори сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание.

Икономов решава да напусне Сливен и да се прехвърли в друг революционен окръг. Това решение е продиктувано от голямата вероятност да бъде разкрит в родния си град. По това време в Сливен пристигат главният апостол Иларион Драгостинов и помощникът му Георги Обретенов. Малко преди това идва и революционерът Кръстьо Кючюков, родом от Шумен, изпратен от емигрантския център за работа в Сливенския революционен окръг. Заедно с оръжието си Обретенов носи и верен съюзник в апостолската си мисия Ч печатни революционни прокламации, устав, въстаническо знаме и стиховете на Христо Ботев и Стефан Стамболов, чийто бунтовен пламък разпалва родолюбивия и борчески дух на народа.

Драгостинов минава през Свищов, а Обретенов през Русе, след което със съдействието на дейци от Търновския окръг по комитетските канали достигат до Сливен. Пътьом Драгостинов се отбива за кратко време в Арбанаси, за да се види и прости с родителите и близките си.

След минаването на Балкана Георги Обретенов се спира в Твърдица у поп Стефан, а опасния багаж, който носи, укриват в църковния олтар. Оттам заминава за село Кортен при ръководителя на местния комитет Георги Колев, с когото в един пазарен ден с кола, натоварена с жито, под които са скрити въстаническите вещи, пристига в Сливен.

Идването на апостолите дава нов тласък на подготвителната работа в Сливен, макар да не са преодолени тактическите различия между тях и някои местни дейци. Гледната точка на последните Ч да се възприеме линия на подготовка на чети, които да действат в Балкана, без да се вдига въстание в града Ч надделява и това слага отпечатък върху цялостната подготвителна дейност, а по-късно и върху размаха и силата на въстанието в целия Сливенски окръг.

Военният инструктор Георги Обретенов донесъл в Сливен модерни пушки и дал пример на всички съратници, че трябва да се снабдят с подобни оръжия. И още преди да замине от Гюргево за Сливен, се разпоредил за въоръжението на съратниците. Той писал, че всеки бъдещ въстаник трябва да има револвер с 200 куршума, пушка с 250 патрона и нож. Освен това ратникът трябвало да си осигури две паласки за патроните. Безспорно Георги Обретенов се стремял да наложи тези изисквания като задължителни за всички във II революционен окръг. Той дал и устни инструкции за военната работа, но писмени инструкции не е оставил. Има сведения, че ръководството на Сливенския революционен комитет се постарало да си достави модерни пушки от Румъния. За целта се събрали средства между съзаклятниците на доброволни начала. Обретенов донесъл в Сливен знаме, изработено от сестрите му Петрана и Анастасия, заради което сливенци не счели за необходимо да приготвят свое знаме.

Ръководителите на въстаническата група, събрана на "Куш Бунар", Иларион Драгостинов, Стоил Войвода, Георги Обретенов и Георги Дражев, решават въпреки малкия брой въстаници да осъществят набелязания план за обиколка и вдигане на въстание в балканските села из котленския край.

Опитвайки се да се върне към Нейково за храна, четата е пресрещната и започва първото голямо сражение с башибозуци, редовна войска и черкезка конница. Като се оттегля, четата води бой, в който загива безстрашният революционер, военен инструктор на Сливенския революционен окръг Георги Обретенов. С точната си стрелба той задържа напора на врага и прикрива другарите си, чието старо и негодно оръжие не може да им служи в боя. Осъзнавайки, че е тежко ранен, той се самоубива на 10 май 1876 г.

Стоил Войвода се дегизира с турски дрехи

Закъснялото българско Възраждане заварва не млако "вехти войводи", които се включват в организираната борба за национално освобождение. Един от тях е и Стоил Иванов Учков, роден през 1841 или 1842 г. в село Енджекьой - днес Стоил Войвода, Сливенско. През 1864-1873 г. бил овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета във Башовската гора. От там прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Преоблечени в турски дрехи, а една част от четниците като роби с вързани на гърба ръце, минават през Котел, без никой да открие измамата, и продължават към Сливенския балкан.

През 1875 г. Стоил войвода се прехвърля в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Гюргевските съзаклатници оценяват неговият боен опит и познаване на района и го определят за помощник-апостол на Иларион Драгостинов и войвода на чета във Втори Сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание през 1876 г.

Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и други съратници, изгражда лагер в Стара планина в местността Кушбунар, където били складирани оръжия, боеприпаси и храна, и който трябвало да бъде сборен пункт и изходна база на сформираните чети.

За съжаление, пристигналият от Влашко деец на БРЦК - Петър Топалов, убеждава сливенските революционери да изчакат четата на Таньо Стоянов от Влашко. След тази агитация мнозина дейци се отказали от въстание. За да избегнат провал на делото, апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов решават да вдигнат бунта незабавно. След избухването на въстанието към четата на Стоил войвода се присъединява четата на Драгостинов и Обретенов. Дружината, към която се включват още въстаници, наброяваща вече 72 души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг.

На 10 май четата води бой при село Нейково, Котленско, където Стоил Войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов е убит. Знамето се поема от Стоил Войвода. Начело на останалите четирима въстаници, Стоил Войвода е повторно ранен и остава между селата Близнец и Бинкос, Сливенско. На 13 май в местността Чешме, при село Бинкос е заловен от потеря. Заради невъзможността да върви е обезглавен. Турците занасят главата му набучена на кол в село Близнец.

Ежегодно на лобното място на войводата, източно от село Близнец, се организира поклонение в негова памет и в памет на четата му.


Какво четем:

🔴 Тържишки манастир

🔴 Лагер с 1200 палатки на Роженския събор

🔴 Отговорите на 6 стари магически трика

Източник: Стандарт



Коментари



горе