Да ваксинирам ли детето си? + Важен Послепис
Този въпрос чувам от почти всяка бременна жена, с която се срещам. Отговаряла
съм на него десетки пъти по време на лични консултации и реших, че е време да
споделя позицията си и тук.
Знам, че темата за ваксините винаги е гореща: някои са крайно против, други твърдо за. Затова и нямам претенции да бъда крайна инстанция в спора, а да споделя мнението си, което почива на задълбочени проучвания, опит и наблюдения върху детското здраве. За жалост решението на проблема, което виждам, и което споделям в края на публикацията, до голяма степен зависи до от политическа воля и преразпределение на бюджети, а досега политиците и управляващите не са показали, че за тях има особено значение какво мислим и искаме ние родителите. И все пак…
Да ваксинирам ли детето си?
Нека първо видим (ама наистина!) какво се случва с нашите деца. Огледайте се
колко здрави деца има в нашето модерно общество? Деца, които да не са имали
Основната причина днешните деца да боледуват масово и да имат диагнози, да приемат лекарства и да спазват ограничаващи диети е, че имат компрометирана имунна система. А това означава, че имунитетът, защитният механизъм на организма им, не реагира по нормален и очакван начин на външните стимулите (дразнители, провокатори).
Ваксинирането е един от най-мощните провокатори за имунната система. Производителите им ги създават за здрави деца с нормална имунна система, които ще реагират по определен, предсказуем начин на стимула. Проблемът е, че в нашето модерно общество расте процентът на децата, чиято имунна система няма да реагира по определения и очакван начин на ваксината.
При някои деца ваксинацията ще се превърне в последната капка на и без друго
претоварената имунна система и ще отключи състояния като аутизъм, астма,
Най-страшното е, че при трети, при които имунната система (или тази на майката,
защото новороденото е с пасивен имунитет унаследен от мама) е значително увредена,
заболяването ще се отключи дори ако детето не е ваксинирано. В практиката си редовно
срещам естествено родени, кърмени и неваксинирани бебета с тежка екзема. На миналогодишния
Изводът от всичко това е, че ваксините не са пряката причина за аутизма и другите сериозни заболявания при децата, но могат значително да допринесат и в някои случаи да се окажат отключващият фактор. С което отново стигаме до въпроса:
Да ваксинирам ли детето си?
В резултат на зачестилите скандали около ваксините и нагорещената обществена полемика все повече родители избират да се откажат от ваксините. Това, за което част от тези родители не искат да мислят е, че преди да съществуват ваксините, е било нормално едно семейство да губи едно, две, три и повече деца в резултат на детски инфекции и заболявания като едра шарка, рубеола, туберколоза и др. Собствената ми баба е загубила по-малката си сестра в детска възраст вследствие на менингит.
Това е бил Естественият подбор, наложен от майката Природа на всички живи организми: оцеляват само най-силните и приспособимите. В животинския свят много рядко всички малки на една майка остават живи. Естественият подбор гарантира, че Земята ще е заселена само от най-добрите представители на един животински вид.
Ние, модерните хора, обаче не сме готови да се подчиним и да следваме този закон на природата. Никоя майка не би се съгласила да загуби детето си, ако има възможност да го запази, само защото това дете не е най-здравото и приспособимото, което тялото й е в състояние да създаде и износи.
И все пак детските инфекции са механизъм на Естествения подбор. Децата, които ги преодолеят, оцеляват и имат по-здрава и по-издържлива имунна система. Слабите и непригодими деца би следвало да не оцелеят. Ваксините са онзи механизъм, който Човекът е създал, за да се противопостави на Естествения подбор, за да запази и защити слабите от вида си, за да намали значително детската смъртност.
Така че, не можем ей така с лека ръка да се откажем изцяло от ваксините, освен ако не сме готови да се подчиним на естествените закони на Природата! С оглед на всичко това да си зададем отново въпроса:
Да ваксинирам ли детето си?
Звучи като много проста дилема, но всъщност не е! Не е, защото ваксините, които през изминалото столетие са спасили живота на милиони деца по света, днес се превръщат в заплаха сами по себе си. Причина затова е, че имунната система на днешните деца е непрекъснато стимулирана в резултат на модерната среда и начин на живот. Ще посоча само част от факторите:
- децата се хранят с токсична храна – дори още вътреутробно, ако майката не подбира внимателно храната си. Всяка пакетирана храна, чийто етикет съдържа странни наименования е мъртва храна. Всяка храна, съдържаща захар, бяло брашно и UHT пастьоризирани млечни продукти е отровна за детския, а и за всеки организъм. Може да не виждате директно резултата. Никой не умира от филия бял хляб с маргарин, но ефектът работи с натрупване и предаване на следващото поколение, създава и поддържа вътрешно възпаление, подкопава имунната система, прави я по-реактивна до момента, в който някакъв катализатор (било то ваксина или друго) се окаже капката, преливаща чашата.
- децата живеят в замърсена токсична среда – дишат мръсен градски въздух и бензинови изпарения, изложени са на радиация, токсична козметика и битова химия. Децата са обездвижени – приковани към телвизори, компютри и таблети, лишени от игри на открито и време сред природата. Тялото им е снабдено с естествени механизми за детокс и изчистване, но те се активират от физическата активност, от притока на кислород, от движението на лимфата – неща, които масово липсват в ежедневието на днешните деца и на родителите, които са ги създали.
- децата приемат антибиотици, които променят
микробиома им, а оттам и имунния им отговор – приемат ги директно като назначено лечение, приемат ги вътреутробно, ако майката се лекува по време на бременност или кърмене, приемат ги чрез храната, защото индустриално произведените животински продукти са от животни, третирани с антиботици. 60% от световното производство на антибиотици не е предназначено за фармацията а за индустриалното животновъдство.
Поради всички тези причина децата не реагират на ваксините по очаквания от производителите и педиатрите начин. И колкото и последните (по-скоро част от тях!) да отричат връзката между ваксинацията и последващи здравословни проблеми, такава съществува и тя се проявява при онези деца, които са уязвими в момента на поставяне на ваксината! С други думи ваксинацията днес все повече заприличва на игра на руска рулетка – може да ти се размине, но може и да гръмне. Затова в крайна сметка:
Да ваксинирам ли детето си?
Или иначе казано какво да избера: руската рулетка или Естествения подбор? И моите наблюдения са, че все повече родители днес избират второто, въпреки риска и въпреки „задължителния“ характер на ваксините у нас.
Когато обмислях дали при раждането да подпиша информирано съгласие за отказ от ваксиниране, любезно ме съветваха да помисля пак и да не постъпвам безотговорно. Истината е, че мислих много, и че въпросът, който непрекъснато си задавах беше: а кой ще поеме отговорност, ако възникне проблем след ваксинацията.
Истината е, че аз не искам да бъда безотговорна майка, и че искам да защитя детето си от Естествения подбор, стига това да е по начин, който е сигурен и безопасен за нея. А масовата ваксинация с поливалентни ваксини по имунизационен календар, еднакъв за всички деца, не е такъв начин!
Възможното решение
След дълго проучване на въпроса най-смисленото за мен решение на дилемата с ваксините,
е това което предлага английската лекарка с руски произход
Позицията на д-р Макбрайд, която изцяло споделям, не е против ваксините въобще, а против поливалентните ваксини, масовата ваксинация и универсалния имунизационен календар. Според д-р Макрабайд всяко дете следва да се разглежда като отделен случай, защото в зависимост от фамилната си предразположеност, здравна история и моментно здравословно състояние, то ще реагира по един или друг начин на поставянето на конкретна ваксина.
Затова в книгата си
- оценка на семейната история, фамилна предразположеност и здравословно състояние на родителите на детето по време на зачеването и бременността . (В практика си д-р Макбрайд е забелязала, че почти всички деца с аутизум, имат майки, които по време на бременността са страдали от системна кандидоза.)
- подробен фецес анализ и тест на урината, които да определят дали в настоящия момент детето няма чревна дисбиоза, нарушения в еко-баланса на чревната флора или целостта на чревната мембраната
- изследване на имунните реакции на детето за установяването на общ имунен статус и текущо здравословно състояние
Според резултатите от тези три теста, към децата следва да се приложи индивидуален подход, който да включва:
- Никаква ваксинация, ако майката на детето е със сериозни храносмилателни проблеми, фибромиалгиа,
астма,
екзема, тежка алергия, автоимунно заболяване или неврологично разстройство. При подобно състояние на майката има риск детето да не реагира по очаквания начин на ваксината. Отново никаква ваксинация, ако самото дете е с екзема, астма или храносмилателни проблеми. По-малките братчета на деца с аутизъм, астма, тежки алергии и екземи, дефицит на внимание, диабет или епилепсия не бива да се ваксинират като бебета, а ако в по-късна възраст покажат чисти резултати от теста за чревна флора и общ имунен статус да се обмисли индивидуален протокол с моноваксини. - Отложена ваксинация за деца, които няма изредените по-горе здравословни проблеми и чиито родители са в добро общо здраве, но при които има отклонения в теста на чревната флора или общ имунен статус. Такива деца могат да се тестват на всеки 6 или 8 месеца и само при добри резултати от тестовете да се ваксинират с моноваксини през период от поне 6 седмици.
- Стандартна ваксинация с моноваксини през период от поне 6 седмици за деца, които показват добри резултати на всички медицински тестове и чиито родители са в добро общо здраве.
Д-р Макбрайд е твърдо против поставянето поливалентни ваксини, защото много рядко в природата едно дете е изложено на 3, 4, 5 и повече инфекции едновременно, а случаите с такива деца, документирани в медицинската литература, неизменно посочват изоставяне във физическото и умствено развитие на засегнатите деца.
И за финал следва въпросът няма ли подобен индивидуализиран подход да излезе твърде скъпо на държавата? Ами всъщност не, ако се пренасочат средствата, които се отделят, за да ни убеждават в ползата от ваксините или алтернативната цена, която следва да се плати за лечението на деца, пострадали пряко или косвено от ваксина. С други думи всичко е въпрос на политическа воля и приоритети. Истинският въпросът е: има ли ги? И ако не, имат ли право да правят играта на руска рулетка с децата ни „задължителна“?
Оставям тези въпроси без отговор, а днешната публикация без финал. И няма да ви моля да я споделяте, защото знам, че така или иначе ще го направите, ако темата е важна за вас, ако и вие десетки пъти сте си задавали въпроса „да ваксинирам ли детето си“, ако сте от „безотговорните“ родители, които поемат отговорността да настояват за промяна в системата!
ВАЖЕН П.С.! Противно на очакванията и намеренията ми статията се превърна в поредния повод за остри спорове между двата крайни лагера – за и против вакисините. Жалко за което, защото идеята ѝ беше съвсем различна! А именно:
- Да споделя в качеството си на майка как се чувства една бъдеща или настояща майка по въпроса за ваксините. Нещата не са нито черни, нито бели. И когато си мислещ и анализаращ индивид виждаш рисковете и в двете посоки. Каквито и статистика да ти цитират, не искаш твоето да попадне в някоя от тях!
- Да представя едно решение на проблема, което не е мое, но което намирам за много
смислено и способно чувствително да намали рисковете! В редица коментари бях обвинена
в некомпететност и бях „нахокана“ да не се изказвам по темата защото не съм лекар
и нищо не разбирам. Затова отново обръщам внимание, че тезата, която споделям в публикацията е на
лекар със световна известност! Д-р Наташа Макбрайд е невролог и неврохирург със собствена клиника в Кеймбридж,
където се лекуват деца с неврологични, имунологични и хранителни разтройства.
В книгата си, която е бестселър с няколко милиона продажби, в редица интервюта
и изказавания на медицинцски конференции д-р Макбрайд настоява за диферинциран
подход към ваксинацията, с който да се избегне рискът от нежелана реакция спрямо
ваксината. Тези от вас, които искат да се запознаят по-подробно с позицията ѝ
по темата могат да
видят интервюто ѝ с д-р Меркола или да го прочетат тук.
За тези, които няма да изгледат цялото интервю, но държат на цифрите, д-р Макбрайд обявава, че: „Преди 20 години във Великобритания диагностицирахме с аутизъм 1 на 10,000 деца, преди 5 години 1 на 150, а днес 1 на 66. Това е 50-кратно увеличение в рамките на 20 години и никой не знае още с колко ще се увеличава броят им. Подобно е положението в Унгария и други страни“. Ето защо тя настоява за персонализиран подход към всяко дете и предварителни изследвания преди имунизацията, за да се предвиди как детето ще реагира на ваксината.
Написах този материал, за да споделя защото за мен като майка един такъв подход към имунизацията би бил най-смислен и би вдъхнал сигурност и спокойствие. Написах го, за да стигне тази информация и до други родители, за които ще е ценно да знаят, че има и такова решение! Това се нарича споделяне на информация и е нещо напълно законно! Въпреки това ме обвиниха, че „вредя на обществото“, че „аудиторията ми е лековерна“, че професията нутриционистика е равносилна на шарлатанство и шаманство.
Адресирайки тези обиди, бих искала да кажа, че нутриционистиката е една от професиите на новото време. Именно спецификите на това време създадоха необходимостта тя да се съществува и да се изучава в престижни университети в САЩ и Канада. Нутриционистика са завършили хора със световна слава, отдадени на каузата да изградим по-здраво общество. Такива са например:
Патрик Холфорд – британски нутриционист, автор на 36 книги, преведени на над 29 езика, включително на български Дона Гейтс – американски нутриционист, създател на Gut Ecology Diet и човекът, който заговаря за значението на чревния еко-баланс много преди да започнат задълбочените проучвания на микробиома; жената, на която дължим популярността на кокосовото масло, стевията, ферментиралите зеленчуци – защото именно тя заговаря открито и популяризира ползите им! Крис Кар – американски нутриционист и уелнес гуру; жена, която на теория трябва отадавна да е починала от нелечимото си онкологично заболяване, но Крис е жива, здрава и процъфтяваща, благодарение на начина си на хранене, за което вдъхновява и последователите си Joy Bauer – любимата нутриционистка на американците, водещ експер по здравословно хранене на Today Show, автор на множество книги и основател на верига от центрове по нутриционистика, носещи нейното име Др Майк Хайман – председател на американската Асоциация по функционална медицина, автор на множество книги, който представя себе си като нутриционист и съсредоточава усилията си към представяне на информацията за връзката между храната и здравето на достъпен език
Списъкът може да бъде продължен, но идеята е, че нутриционистиката Е професия, а хората, които я упражняват по света не само си изкарват прехраната, (което е смисълът на една професия), но същото така непрекъснато учат, следят новостите в сферата и ги споделят на достъпен език, защото възприемат като своя мисия да помогнат на повече хора да бъдат по-здрави и да живеят по-пълноценно. Това правя и аз тук чрез този сайт, чрез гостуващите си публикации и ТВ участия. Убедена съм, че аудиторията ми не е „лековерна“, а е от търсещи, мислещи и интересуващи се хора. И именно подкрепата на тези хора е нещото което ми помага да продължа напред, дори след ден като този!
Какво четем:
🔴 Пенсионерът, който дари 4000 лева на болни деца, никога не е ходил на море🔴 5 неща, които можеш да научиш само от свекървата
🔴 Лек от Библията, познат от 3500 години
Източник: magipashova
Коментари
Последвайте ни във facebook!
