Долината на розите
Нямах представа колко обширна е Розовата долина. Бях виждал няколко масива разположени покрай Подбалканският път и с това се изчерпваше загадъчната, за мен, свръхпопулярност на маслодайната българска роза. Очаквано, розовите плантации са разположение по периферията между Стара Планина и Средна Гора и за да ги открия, потърсих именно там.
Не е нужно да споменавам, че розоберът започва рано сутрин, преди изгрев слънце.
Вероятно тогава ароматът в цветовете е най-концентриран или пък просто се бере докато не е толкова горещо.
Отвсякъде заприиждаха автобуси с берачи, които набързо се разпределиха по съответните лехи.
Вместо унили сутринта, напротив, бяха в приповдигнато настроение и с песен бързо си вършеха работата.
Чувалите се запълват за минути със скъпоценната стока и отиват на кантара.
Берат се само узрелите цветове и така всеки ден, докато и последната пъпка не се разлисти.
Нужно ли е да казвам, че това е само един от десетките розови масиви, ограждащи над сто километра в периметър подножието на Балкана.
Маслодайната роза (дамаскина) е толкова ценна за козметичната индустрия, че всеки един розов храст старателно се отглежда цяла година и сръчно се събира, когато настъпи време.
Докато обхождах обширното розово поле, упоен от вълшебният аромат, меката слънчева светлина се изостри, което беше знак да продължа по пътя си и да не забравям да наминавам отново и отново в Долината на розите в края на май.
Какво четем:
🔴 "Майчина сълза" - Ангел Каралийчев🔴 Архитектурен резерват - село Арбанаси
🔴 Баба Тонка – Майка на безстрашието
Източник: evgenidinev
Коментари
Последвайте ни във facebook!
