Геопарк Искър-Панега-природно изобилие само на час от София

Често си задавам въпроса „Накъде да поема в почивния ден?“. Хем да бъде в рамките на деня, хем да не е много далече, хем да е място, което наситина си заслужава и ще ме впечатли.

Сега ще ви представя последното място, на което бях и то покриваше всички тези мои „изисквания“.

Ще ви разкажа за Геопарк Искър-Панега.

Къде се намира и как се стига до него:

“Геопарк Искър-Панега” се намира на около 110 км от София, на около 2 км от Луковит и на 55 км от Плевен. Поемате по автомагистрала Хемус в посока Плевен-Русе. До малко след Ябланица се пътува по магистрала, а след това по добре поддържан път. Ще преминете през село Златна Панега, село Румянцево, село Петревене и малко преди табелата за град Луковит вляво от вас ще видите голям и обширен безплатен паркинг. Няма как да го пропуснете. Това е и началната точка, която ще ни отведе сред дивата и все още непокътната природа на този район на България. Големи информационни табели, чешма, беседка и каравана, от която може да закупите хапване или нещо друго са на разположение на този добре поддържан паркинг.

Какво всъщност представлява Геопарк Искър-Панега и какво да очаквате:

Геопаркът вкючва в себе си два района-Карлуковския карстов комплекс и ландшафтен парк „Панега„. Както разбрах, това е първият геопарк на територията на България, който включва в себе си множество обекти от геоложки, геоморфоложки и палеонтологичен характер, като една от главните цели е да ес популяризира националния геотурстически потенциал. Пътеката минава изцяло покрай река Златна Панега, която води началото си от един от най-големите карстови извори-Глава Панега, разположен на около 19 км южно от град Луковит. Проведените археологически разкопки през миналия век хвърлят светлина върху най-ранното предназначение на извора.

Открити са останки от римско светилище, а в близост до извора е открита оброчна плочка на бога на медицината Асклепий, дъшеря му Хигия и сина му бог Телесфор. И до днес хората вярват, че водата, бликаща от Глава Панега е лековита… Компексът се разполага изцяло по протежение на реката, като на места пътят върви покрай скалите, на други-дървени мостчета те отвеждат от отсрещната страна на реката до множество беседки и места за отдих. Но нека започна от самото начало и с разказа си се надявам да ви прехвърля част от впечатленията си.

Геопарк Искър-Панега е реализиран с финансовата подкрепа по Програма ФАР „Развитие на Българския екотуризъм“. Повече за самия проект и неговото изпълнение може да прочетете на сайта на геопарка, както и на информационните табели на паркинга.

Кокетно оформена арка в началото на пътеката ни поведе към едно неочаквано красиво пътешествие порай водите на река Златна Панега. В началото на маршрута се спуснахме по дървени стълбички, виещи се по скален склон. Някои от тях бяха наистина доста тесни и стръмни, но ако внимавате, възможностите за контузии са снижени до минимум.

След спускането на този по-стръмен скален участък следва спускане по тучна полянка, която ни отведе до красиво дървено мостче. Гледали множество снимки на геопарка, бързахме да преминем през дървеното мостче, без да обърнем внимание на надписа „Екопътека ➡“(сочещ в друга посока), поставен върху беседката, неподредствено до мостчето.

В крайна сметка хванахме правилния път. Всичко наоколо беше тучно, зелено, обсипано с бял равнец, макове, маргаритки. А колко водни кончета имаше. Предполагам, че една от причината на голямото разнообразие от водни кончета е чистотата на заобикалящата природа.

Неусетно преминавахме през дървени мостчета, реката се прехвърляше ту отляво, ту отдясно. Те се редуваха с кътчета за отдих-пейки, беседки, заслони. Слънцето беше ярко, а това засилваше наситено синьо-зеления цвят на водата. Улучихме страхотно време наистина. Всичко тук е в перфектни пропорции-пленителни гледки, чудати скални масиви, горски местности.

Впечатление ми направиха меандрите. Преминахме през местността“Котлен“, за която се твърди, че е най-ясно изразеният мендър в България. Вярва се, че тук съществува изключителен биотоп (неживата част от природата), а хармонията която се усеща във въздуха успокоява, премахва стреса и зарежда сетивата с позитивна енергия. По цялото протежение на екопътеката има достатъчно количество кошчета за боклук, така че наистина никой няма да има оправданието „ами няма къде да си изхвърлим боклука“.

Преминахме покрай скален откос, където чрез дървени платформи навлязохме в малък, но забележителен каньон. Направих стотици снимки, опитвайки се да съхраня и запечатам това, което виждах и усещах. А то е необянимо. Неописуемо. Неизмеримо.

Тайнствената пещера

Както си вярвахме от лявата страна на реката изведнъж пред нас се откри голям пещерен вход. И естествено побързахме да се шмугнем в него. Влизаха и излизаха хора постоянно, всички до един любопитни какво има вътре. Да ви предупредя.

Пещерата не е осветена и пригодена за посещения. Вътре бе тъмно, влажно, на места доста хлъзгаво. Един от любопитните ми приятели, избързвайки напред, за да види какво следва навътре и докъде ще ни отведе пещерния коридор, се подхлъзна и падна лошо на ръката си. Понатърти я здраво. Така, че бъдете внимателни, не влизайте без фенер. В крайна сметка, пътят отвежда до малка галерия, от която се отклонява малък и тесен тунел, водещ към… недрата на пещерата. Любопитството ни приключи именно тук и внимателно се върнахме обратно.

Заслужена почивка

Продължихме с разходката покрай реката и не след дълго попаднахме на голямо открито пространство с множество маси с пейки, голямо барбекю в средата, а в самите скали до полянката имаше стълбище, което отвежда до панорамна тераса, отново с маси и пейки. Помислено е за всички.

Хората спират, хапват домашно приготвени сандвичи, вадят термоси с кафе или по-подготвените директно подхващат барбекюто. Тук приключи и разходката ни по-нататък, тъй като пътеката се разклоняваше. Пътеката нагоре, трябва да ви отведе в района на карлуковския карстов комплекс, но без да сте наясно с точния маршрут, не ви съветвам да тръгвате, тъй като доколкото разбрах няма означения. Ако стигнете обаче дотам, може да посетите и перлата на района Пещера Проходна, известна като „Очите на Бога“. До нея бихте могли да стигнете и по обратния път към София, като на определено място се отклонявате.

Ако поемете покрай реката, не зная къде ще стигнете. Там тревата стана доста висока, преценихме, че ще се връщаме. И минахме отново по обратния път, по същите мостчета, пътечки и забележителни пейзажи.

Горещо препоръчвам Геопарк Искър-Панега, изключително подходящ маршрут за еднодневно бягство от ежедневния градски ритъм. Разстоянието е около 6 км в двете посоки според GPS-a. Рзбира се, всички желаещи биха могли да продължат и по нататък. Времетраенето е относително, в зависимост от почивките за снимки. Един изключително приемлив преход, около 2-3 часа.

На връщане, малко преди първата беседка с мостчето в началото на екопътеката, за която ви разказах, се отклонихме по един по-широк утъпкан път, който ни изведе в горната част на паркинга на Геопарк Искър-Панега. Реално си спестихме изкачването на стръмните дървени стълби, през които преминахме по-рано през деня.