За две ръце /Евтим Евтимов/


За две ръце, протегнати насреща,

земята бих докрая извървял.

За две очи, като звезди горещи,

аз цялата си топлина бих дал.

 

За две слова, от мене вдъхновени,

най-хубавите думи бих редил.

За две сълзи, изплакани за мене,

аз всички океани бих изпил.

 

Как малко исках аз — по зрънце само,

по капка от далечен, чакан дъжд.

А ти дойде като небе голяма

и всичко ми донесе изведнъж.

 

Донесе ми от ветрове заръка,

пожари звездни, за да не тъжа,

от мъка — песен, а от песен — мъка,

и аз не зная как ще издържа

 

при тая среща — ранна или късна,

на тоя огън — древен или нов.

Ако сърцето ми сега се пръсне,

едно помни — било̀ е от любов.


Какво четем:

🔴 Козият рог /1972 г./

🔴 Антон Горчев, който си тръгна огорчен от живота

🔴 Плевелът, който лекува 101 болести

Източник: chitanka



Коментари



горе