Айде стига сме се самобичували
Българинът е прост и мързелив. И завистлив. И не иска да работи. Само мрънка
и хленчи. И се жалва, оплаква, изисква от другите, а от себе си – никога. Не е
толерантен към различните, направо ги мрази. Псува, бие се по улиците, бие жена
си, и децата си бие и ги възпитава зле. Не чете достатъчно, не се информира, хвърля
си боклука, където му падне. Не почита достатъчно миналото си и героите си, не
пази историята си. Българинът е тъмен балкански субект по потник, ядящ евтини
кебапчета, слушащ чалга. Българинът само политиканства, а си избира кофти политици,
които да го управляват. Не уважава никого. Не цени семейството. Никакъв морал
няма българинът. И българските деца са зле. Абитуриентите ни са комерсиални, обличат
се кичозно, пият, пушат, слушат чалга и Криско, който също е чалга, висят от скъпи
коли, броят до 12 – май само това са научили в училище, отказват да качат в срамно
скъпите си возила бедните си съученици и ги пращат да ходят на бал с метро (ужас,
какъв позор!) в дъжда. Българинът не разбира от култура, люпи семки, облича се
с анцунг, говори на диалект и мрази бежанците, циганите и богатите. Българинът
е кофти. Много кофти. И си заслужава съдбата, орисията, всичко гадно си заслужава,
щото той самият е гаден. Мутри, чалга, презастроени курорти, мизерна инфраструктура,
обидно ниски заплати, вегетиране, а не живот. Това е България и българинът си
я заслужава. С пот на чело. Това се опитват, а и успяват, да ни втълпят ежедневно
други българи. Всеки ден медии, социални мрежи, политици, общественици, а ние
самите, с някакво извратено удоволствие се самолинчуваме и самобичуваме. Разграничаваме
се от себе си. Слагаме всички под общия знаменател, под онази аморфмна, неопределена
маса “народ”, онзи колективен образ на злото “българинът”. И заживяваме с лепкавото,
неприятно усещане, че сме най-прости, мързеливи и нетолерантни на света. “Всеки
народ си заслужава съдбата”. Ей това ни/си втълпяваме всеки божи ден. Гледаш сутрешни,
обедни и вечерни новини, блокове и предавания, четеш сайтове, вестници и социални
мрежи и заживяваш с ужасното чувство, че сме изначално прецакани, обречени сме,
щото не кой да е, а собствените ни сънародници, са дъното. Всичко и всички се
оправдават с нас, българите. ДПС управлява вечно – ами българите са виновни –
така са подредили партиите в Парламента, щото не гласуват, щото не гласуват за
когото трябва, щото гласуват за популисти, абе “българска работа”. Телевизиите
са пълни с безумни предавания – ми, кой му е виновен на българина, че гледа бози.
Рейтингите показват, че “зрителят” (още един колективен, събирателен образ на
лоботомирания кретен) това иска да гледа. Имало жълта преса и медии бухалки –
така е, щото има кой да ги чете и да им вярва. “Прост народ – слаба държава”,
това е положението! Да обиждаш и да се разграничаваш от хората, с които споделяте
една земя, се превърна в трайна тенденция. Черното, райето и флоралните мотиви
идват и си отиват през няколко сезона, но плюенето по сънародника е вечна мода,
национален спорт. Щеш, не щеш почваш да вярваш, че сме превъзходната степен на
зле-то. Включваш се, волно или неволно, в общия хор на себеотричането. Вчера се
замислих. Гледам мъжа, с когото споделям един дом, мечти и живот вече почти 10
години – и о, чудо – нито пърди по цял ден на дивана, нито ме бие, нито мрази
всички. Не ходи по потник, къпе се редовно и не ме нарича “мойта”. Пък и той българин.
После виждам родителите ми – хората, които ме научиха да различавам доброто от
лошото, да обичам, да търся, да питам, да се информирам, да изисквам, абе на всичко
те ме научиха и не спират да го правят – и те не се вписват в описанието за ‘българин’,
което всеки ден развяваме. Гледам хората около мен – приятелите ми, хората, с
които заедно пораснахме, учихме, викахме до 12, когато завършвахме, колегите ми
– ми и те не са полуидиоти, които ни описват медиите. Вървя из София, минавам
покрай Народния и виждам цветни, модерни, мислещи, приятни за гледане хора. Срещам
ги всеки ден по улицата. Жената, която върна загубеното портмоне на мъжа ми, барабар
с всичките му лични документи, при това отиде на крака до офиса му, служителката
в куриерската фирма, която ме догони до колата, за да ми върне рестото, което
забравих… Многото красиви и светещи момчета и момичета, които тази година завършиха
и не се вписват в клишето за комерсиалните, кичозно облечени, пияни абитуриенти.
И те са българи. И не заслужават клеймото, етикета и срамните петна от типа “мръсни,
мързеливи, нахални, завистливи, вечно мразещи и мрънкащи”. Хората, които излязоха
на площада през 2013 година и благодарение на които Пеевски не стана председател
на ДАНС. Онази жена, майка и лекар, д-р Бояна Петкова, която се пребори с цялата
бюрокрация и тежестта на системата и битката й за институционална промяна успя.
(Бебетата, родени под 800 грама, които не оцелеят, няма да бъдат третирани като
биологичен отпадък. Това стана възможно след решение на Върховния административен
съд от 17 март, с което се отменя разпоредба от медицинския стандарт по акушерство
и гинекология от 2014 година.) Благодарение на д-р Петкова, фондацията й и хората,
които се бориха с нея… Все българи. Всички онези, които събират пари за каузи.
Целогодишно. Онази гигантски вдъхновяваща жена – Биляна Савова, чийто дух е трудно да се опише
и дефинира, диагнозата “множествена склероза”, с която живее от години и фондацията
й “Мога сам”, която помага и дава смисъл на толкова много хора… Красивите умове,
които всички четем, гледаме, слушаме и цитираме. Георги Господинов, Камен Донев,
Мариус Куркински, Цветана Манева, Иван Иванов, Теодора Духовникова, Соня Йончева…
много са, неизброимо много. И те са българи. И аз се гордея с тях. И ми писна
да се/ги обиждаме. Щото сме устремили поглед към утайката и тинята и не виждаме
хубавото. И чудесните примери, които са постоянно около нас. Пияни, невъзпитани,
неграмотни и неприятни хора има навсякъде. Няма нужда да им обръщаме толкова много
внимание. И да ги превръщаме в “представителна извадка”. Никой не печели от това.
Нито всички българи, нито всеки един българин поотделно.
Какво четем:
🔴 "Тримата глупаци" са по-живи от всякога. Поклон, Доньо Донев!🔴 По-хубава и от Хубавата Елена!
🔴 Христо Доков от Българското училище в Брюксел спечели националните конкурси на Белгия по латински и старогръцки
Източник: shash
Коментари
Последвайте ни във facebook!
