Инж. Васил Иванов: За три години дадох 16 пъти кръв


Васил Иванов е инженер-химик, старши лейтенант от Пожарната. Той е един от малцината доброволни безвъзмездни кръводарители в България. Близо 600 българи всеки ден се нуждаят от кръвопреливане, а над 280 души имат заболяване, поради което се нуждаят от кръвопреливане всеки месец. И макар че Световният ден на доброволното кръводаряване - 14 юни, мина, темата остава актуална, защото лечебните заведения продължават да изпитват недостиг на кръв и кръвни продукти. Ето какво сподели по този повод инж. Васил Иванов.

- Инж. Иванов, какво ви накара да станете кръводарител?
- Голямата ми мечта беше медицината. Два пъти кандидатствах в Медицинската академия в София, първия път през 1992 г. и втория път след казармата - 1994 г. Но по мое време имаше повече кандидати за тази професия и по-голяма конкуренция. Приемаха с пълни шестици и много рядко някоя петица. За съжаление, част от хората смятат лекарската професия за нещо, от което може да се изкарват много пари, а не като призвание, за да лекуват хората. Поне аз я усещам като призвание. Не стигнах до медицината, а завърших химия и станах инженер-химик. Работих в два химически завода, докато я имаше химическата индустрия. После - в тогавашното Министерство на извънредните ситуации. Занимавах се с обекти с опасни производства за предотвратяване на промишлените аварии. През 2009 г. закриха министерството и нашата дирекция беше включена в МВР, а оттам - в Пожарната. Вероятно кръводарителството е свързано с желанието да спасявам живота на хората.
Конкретният повод да дарявам кръв беше някакъв спешен случай с родилка. Чух по едно радио, че се търси кръв. Във фейсбук открих също групата “Безвъзмездни кръводарители“ и се включих в нея. Оттам тръгнаха нещата. Така на 3-4 месеца давам доброволно кръв. Моята кръвна група е нулева положителна и мога да давам кръв на всички. Но се оказа, че мога да получавам само от хора с нулева кръвна група. По-редките кръвни групи са с отрицателния резус фактор. С положителния сме повече.

- Здрав ли сте и как се поддържате в добра кондиция?
- Да, здрав съм, нямам хронични заболявания. Имам единствено витилиго, но то е наследствено от майка ми. Докторите от кръвния център ми казаха, че не би трябвало да дарявам кръв само ако белите петна по-кожата започнат да се разпространяват повече.

- Кога последно дарихте кръв?
- Последно се отзовах за Кирил Каменов, на когото предстоеше операция на сърце в кардиохирургията на болница “Лозенец”. Да се надяваме, че ще се оправи бързо. В събота ходих в кръвния център, но ме върнаха. Електронното апаратче ни изкара няколко човека с почти еднакво високо кръвно налягане. А в този момент се чувствах така - все едно мога да пилотирам самолет. Предполагам, че апаратчето не е било изправно. Измери ми кръвно 120 на 150. Още няколко човека така - 120 на 180. Имаше върнати и от фейсбук групата “Безвъзмездни кръводарители” пак за този дядо в болница “Лозенец”.

Бях се ядосал, като ме върнаха

и си казах, че няма да ходя повече. Но ме помолиха да отида пак и отидох. Този път беше на смяна друг екип в Националния кръвен център и кръвното ми излезе нормално. Измериха ми го по традиционния начин със стрелките и манометъра. Сега виждам, че внукът на дядото е благодарил на всички, които са се отзовали. Четирима дадохме кръв за този човек.

- Колко пъти сте дарявали кръв досега?
- Не ги броя, но по електронната система на Националния кръвен център са около 16 пъти за близо три години. Понякога дарявам без адрес, а друг път - по призив в нашата фейсбук група “Безвъзмездни кръводарители” за някой болен, който в момента има нужда. Когато има спешен случай, администраторите на групата пускат съобщение. Нямаме практика да се виждаме с близките. Единственото, което не ми харесва, че трябва да дадем на роднините бележката, че даряваме на този човек или да я занесем в болницата. Това ми губи времето. В случая снимах бележката с телефона си и я качих в страницата във фейсбук, откъдето близките са я записали. Гледам на 3 - 4 месеца да давам кръв. Но е добре да се премахне тази бумащина. Не сме и в Америка, където всеки си носи медальон с кръвната група. Аз си нося една бележка от Кръвния център, която да послужи, ако не дай си Боже ми се случи нещо.

Това, което правя за себе си след кръводаряване, е да си видя резултатите от изследването. Един-единствен път съм използвал отпуската от два дни, която се полага.

През 2013 г. се записах и в регистъра за потенциални донори на стволови клетки, но досега никой не ме е търсил. Имам един упрек, че липсва обратна връзка с донорите от страна на Центъра за стволови клетки, който е на територията на Александровска болница. Защото не зная дали чисто медицински съм годен за донор на стволови клетки. Просто дадох две епруветки кръв за изследване и след това - нищо.

- Каква е системата на повикване във вашата група “Безвъзмездни кръводарители”?
- Малко по малко групата ни придоби популярност. Като има някаква нужда, един от четиримата администратори качва данните на човека, за когото се търси кръв и какво количество. Ние сме повече от сто човека, от цяла България и

винаги един или повече хора от нас се отзовават

при нужда. После качват копие от бележката, за да се води статистиката. Администраторите ни имат и телефонните номера, и график на даряванията във времето. Така могат да ни търсят директно, ако има нужда от твоята кръвна група и е изминало достатъчно време от предишното ти кръводаряване. Те просто ни подсещат, няма нищо задължително.

Забелязвам, че българите по-трудно се съгласяват да даряват кръв. Не зная какво ги притеснява. Може би защото всеки си казва - на мен не може да ми се случи да имам нужда от спешно кръводаряване и затова няма да дарявам. Други смятат, че е опасно или се страхуват от иглите.

- Чувствате ли се добре след кръводаряване?
- Да, чувствам се добре. Кръводаряването не е страшно, не е опасно. Но всеки организъм реагира индивидуално. Аз лично гледам да не ставам рязко от кушетката, за да не ми причернее. Затова седя още 1-2 минути отвън на пейките и тогава си тръгвам. После трябва малко повече храна за възстановяването. Онзи ден след последното кръводаряване ме подгони жесток глад и изядох почти всички сладки неща в торбичката с продукти, която дават всеки път от Кръвния център.

Кръводаряването е полезно за организма. Помня, че когато давах кръв за един дядо през 2014 г., с мен взех и колега от Пожарната с високо ниво на желязо в кръвта. На него докторите му препоръчвали да дарява редовно кръв, за да си нормализира нивото на желязо.
Трябва да се спазва само интервалът от време между две кръводарявания - три месеца. В човешкия организъм циркулира около 6,4 литра кръв, а се даряват само 400 милилитра. За 24 часа се възстановява чисто количествено обемът на кръвта. За месец и половина се възстановява и съставът на кръвта, качеството й.

- Вие привлякохте ли за каузата и ваши приятели?
- Отделни колеги от Пожарната са се отзовавали за спешни случаи. Разказвал съм им за групата. Онзи ден някои се чудеха къде съм хукнал. Питаха ме дали се налага, защо давам кръв. Трябва да се знае, че България е на едно от последните места в Европа по брой кръводарители.

- Какви са хората от тази фейсбук група на кръводарители?
- Кръводарителите от София се събираме веднъж месечно в една пицария. Ние сме с различни професии и с коренно разностранни характери. Обединява ни това, че искаме да помогнем на хора в беда с частица от себе си, за да спасим човешки живот. Това ни прави общност от съмишленици.

Мара КАЛЧЕВА


Какво четем:

🔴 Защо не завиждам на столичаните?

🔴 Рокерите на Путин се качват на Шипка

🔴 10 цитата на велики българи

Източник: Блиц



Коментари



горе