Докосване до вълшебствата на ръката
Много е писано за народното изкуство, но ни се струва, че малко знаем и все има
нещо недоизказано, нещо недовидяно, непоказано, нещо малко запазено... Като че
ли ни се иска по-често да надникваме в душата на хората, сътворили и творящи красота.
Случвало ли Ви се е да отидете на някое място и да имате чувството, че вече сте
били там, че познавате човека срещу Вас и тъй леко разговаряте с него? Това се
случи с мен при срещата ми с леля Мария през един слънчев и благодатен летен ден
в Града на тепетата. Седнахме двете на сянка в градината, заобиколени от здравец
и латинки, а разговорът ни така сладкодумно потръгна, че продължи чак докато небето
стана теменуженосиньо и шурците засвириха.
От дума на дума, както казват старите хора, леля Мария ме „отведе” в „царството”
на прелестното кене. Може би някои веднага ще попитат: „А какво е „кене”?”. За
това очарование бих искала да Ви разкажа сега.
Кенето и различните наименования
Кенето е една от най-изящните шити дантели с миниатюрни мотиви. Заради своята
особена фиеричност и нежност, кенето е наречено още „въздушна дантела”. В различните
селища на България кенето има различни имена. В Панагюрище го наричат „китка”,
в Пловдивско – „зарафлъци”. В региона на Смолянско му казват „кукла”, а в Бургаско
– „тертифил”. Кенето е известно и с наименованията „сачаци” и „бадеми”. Най-големият
шедьовър, обаче, е Копривщенското кене, притежаващо „високи художествени достойнства”.
Произход на кенето
Според леля Мария, която е една от най-големите майсторки на иглата и конеца,
както и познавач на кенето, произходът на тази дантела не е изяснен. Все още е
спорен въпросът откъде е дошло кенето по българските земи. Някои смятат, че то
е пренесено от арменците. Други считат, че е донесено от турците. Има етнографи,
които са на мнение, че красивата дантела води началото си от Изтока като впоследствие
е разпространена по цялото Средиземноморие.
Кенето може да се открие по дрехите на българи, арменци, турци и други. В отделни
райони на Турция кенето се изработва и днес. Леля Мария разказа, че в Гърция техниката
за шиене на кене вече е позабравена. В България тази дантела също е позабравена,
но все още тук-там се работи. Леля Мария с тъга ми сподели, че жените, изработващи
кене в Пловдивско, се броят на пръсти.
Със сигурност се знае, че за първи път кенето се появява през Възраждането в
Копривщица. Оттам то е разпространено в Панагюрище, Пловдивско, Пазарджишко, Самоковско,
Смолянско, Ихтиманско, Кюстендилско и Трънско. Казват, че в Северна и Източна
България кенето не е било известно.
Шитата дантела „кене”
Счита се, че дантелата „кене” е „една от най-изящните дантели, създавана от ръцете
на българката”. Навремето кенето е поставяно „към женските ризи на възрожденския
градски костюм, пришивано е „главно по ръбовете на пазвения разрез и ръкавите,
които се оставят все още на показ изпод горните дрехи. Шитата дантела наред с
плетената дантела заема здрави позиции в градовете, докато плетената дантела преобладава
в селата.” Шитата дантела става любима украса за дрехите на българката. (из „Народни
художествени занаяти”). Кенето е поставяно също по полите на женските ризи, по
краищата на кърпите за глава, по пешкири, покривки, спално и лично бельо. В Ихтиманско
поставяли кене и на престилките на невестите. Интересно е да споменем и това,
че в някои български селища жените украсявали с кене ръкавите и на мъжките ризи.
Изработване и мотиви
Кенето е дантела, която не се изработва по предварително изготвен проект. За
нея са нужни „пръсти, фантазия и душа”, точно око и фино чувство за естетика.
Известно е, че италианците, например, също имат кене, но то винаги се изработва
по предварително нарисуван модел. Туркините, гъркините и арменките шият кене с
единичен възел, а българката усложнява и усъвършенства тази дантела като „въвежда”
двойния възел. Всъщност, това е важен принос в развитието на техниката. Двойният
възел придава особено богатство на орнаментиката.
Кенето се изработва с обикновена игла за шиене. Затова то е наречено „шита дантела”.
Голямата разлика между него и плетената дантела се състои именно в това, че кенето
се изработва с игла, а плетената дантела – с кука.
Най-старинният вариант на кене е изработван с копринени конци, предимно бели.
Срещат се и разноцветни дантели, също шити с копринени конци. Въпреки това, в
повечето случаи кенето е от памучни конци, тъй като работата с тях е по-лесна.
Кенето се шие в редове по дължината със специални бодове, широчината е от 2-5
см. „Чрез тази доста трудна и бавна техника се възпроизвеждат различни мотиви
– ружи, теменужки, кокичета, птици, дори човешки фигури – в хоровод. Фигурите
имат обобщени форми. За тяхното изясняване помагат и цветовете, които се доближават
до естествените багри на възпроизведения обект, но с характерна мекота и хармоничност
в съчетанията.” (из „Народни художествени занаяти”)
• Жените в Копривщица изработвали кенето с двоен възел като коприненият конец
позволявал да се направят 10-15 навивки за един възел, а посоката на шиене била отляво надясно. Двойките навивки придавали на кенето стегнатост, то не се нуждаело
от колосване.
• Особено майсторство изисквало шиенето на кене, при което за основа служел бял
или черен конски косъм. За изработка на фините мотиви е използван един конски
косъм, за по-сложните мотиви - от 5 до 10 конски косъма. Кенето, ушито на конски
косъм, има по-голяма здравина, стои грациозно и още по-красиво. Техниката с конски
косъм, изобретена от българката, е уникална, сложна и свързана с особена прецизност.
Можете ли да си представите как навремето, събрани на мегдана, моми и булки се
кипрели с дрехите си? Как на хорото се залюлявали ръкави и кърпи с дантели...
Трепка ли трепка и кенето по главите - все едно всяка жена е с цветна корона...
Трепкат и радостите, и надеждите в сърцето...
• Шитатата дантела намира приложение като декорация на облеклото също така в Ихтиманско,
Кюстендилско, Трънско. За кенето в Ихтиманско и Костенец, например, са характерни
ажурните бодове, с повече „въздух” между тях – именно това ги отличава от гъстите
дантели в Пловдивско и Копривщица. А ако съгледате какъв разкош са ръкавите на ихтиманските ризи - те са отрупани с кене - широко
една цяла педя! Съзрете ли тази закачлива красота, тя ще Ви напръска с искри и
веднага ще Ви плени.
• В Кюстендилско кенето се среща в два вида „рехав” – като в Ихтиманско и „сбит”
– като в Копривщица. Характерен орнамент в кюстендилското кене е „хорцето”.
• В Перник и Трънско се среща кене с кръгли орнаменти, свързани помежду си и образуващи
лента. Характерно за Трънско е кенето с цветни конци, което било пришивано на
полите на литаците. В същия регион при шиенето на кенето по пазвата на ризите
жените поставяли дребни снопчета от миниатюрни мъниста, извайващи възхителна картина.
Бъдещето на дантелата
Леля Мария сподели, че в „извора” – Копривщица – мястото, откъдето кенето е „тръгнало”
и където то е придобило особена съвършеност и уникалност, никой вече не го работи.
В наши дни никой не можел да изработва и кене на конски косъм. За голямо съжаление
уникалната техника с конския косъм се е загубила с времето. Въпреки всичко това,
все още има някои клубове, както и отделни жени в България, които полагат усилия
да съхранят техниката за шиене на кене и негови образци. Да се надяваме, че тази
тъй фиерична и грациозна дантела ще продължи да живее.
Аз самата зареях очи в този вид дантела и не мога да й се нагледам. Как ми се иска да се нагиздя... Да облека една стара риза с кене по нея, да сложа сукман
и престилка, да поставя забрадка с кене, а после да се закича с босилек и ружа
и да покажа на света каква красота е сътворила българката!
Казват, че при всяко докосване до народното изкуство има нещо, което те кара
да се вълнуваш и затаиш дъх. „А вълнуват обикновено онези неща, в средата на които
стоят живите хора с всичко добро, което носят в себе си. Понякога то е толкова
много...”
Ваня Велкова,
Берлин
в. „България СЕГА”
Снимки: Ваня Велкова, личен архив
Какво четем:
🔴 И с трудова книжка се доказва осигурителен стаж🔴 Дете, родено с парализа, проходи
🔴 Български приказен замък спечели първа награда на A’ Design Award ‘2016
Източник: България сега
Коментари
Последвайте ни във facebook!
