Актьорът Васил Банов на 70 г.: Не съм по празненствата, за мен делникът е голямата работа


Актьорът Васил Банов е роден в Карлово на 20 юли 1946 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Боян Дановски. Има богата театрална биография и над 50 роли в киното - бай Юнал в “Седем часа разлика” (2011), съдията в “Английският съсед” (2011), Радул Чеканов в “Столичани в повече” (2011). Беше зам.-директор на Сатиричния театър, в момента е зам.-директор на Малък градски театър “Зад канала”.

- Неизменно си или на сцената, или на екрана, най-общо казано. Какво те задържа там вече толкова години?


- Аз харесвам разказа, както навремето е казвал Жан Габен. Истината в този разказ харесвам, нека има сценарий, нека има някаква история. Харесвам добрите взаимоотношения на сцената и на екрана. Привличат ме. Не съм привърженик на онова впечатляващо нещо, направено само и само да бъде различно, каквито “професионални изяви” бъкат отляво и отдясно. Не може да се прави нещо като пиеса на Молиер, по смайващ начин, а да нямаш публика. И това да не е важно. Какъв е този странен, макар и творчески поглед, а? Вярно, не трябва да се подчиняваме 100 процента на зрителя, ама водейки зрителя из лабиринта на материала, който пресъздаваме, не трябва да го оставяме да се изгуби. Било експеримент, нечуван, невиждан. Хайде де! Почти всички казват днес - нека да е нещо по-леко, нека да е комедия. Разбираемо е. Труден ни е животът, това е. И човек иска да се разтовари в театъра, в киното. И това трябва да се отчита. Аз самият съм драматичен артист, минавам за сериозен, но какво лошо има в комедията. А и след като зрителят иска да му се отпусне душата, какво да правим ние - да казваме не, не и не ли?! С “Калашников” ли да вкараме зрителя в театъра, след като той не иска.

- Снимките на сериала “Откраднат живот” продължават. Дай малко информация, за зрителя ли работите?
- Според мен “Откраднат живот” е особено събитие, харесва се на мнозинството и не се приема от някои колеги. Не един и двама ми казват - “не съм го гледал”, т.е. спасяват се. И аз вече се уча от тези хора, почвам да лъжа на стари години като тях. Питат ли ме, казвам или ще казвам, че не съм гледал това или онова тяхно участие. Странно ми е. Аз съм голям противник на лъжата, не разбирам какво пък толкова лошо има да кажеш “това не го бива”, проф. Камбуров в “Откраднат живот” е фалшив.

- И да, ама телевизионните зрители много те харесваха в ролята ти на проф. Камбуров. Какво ти струваше участието в този сериал, имаше ли компромиси?
- А де? Аз нищо реално не влагам повече от това, което съм конкретно и в този филм. Първо сценаристите пишеха за проф. Камбуров, а после за... Васил Банов. Така някак си е “поведен” образът. Има си позиция, точно като мен. Общо взето обаче, аз не си се харесвам. И в тоя образ, пък и във всеки друг. Примерно винаги съм искал да съм с 15 сантиметра по-висок, по-атлетичен, с по-друго лице. Представяш ли си колко роли щях да имам. Добре че още, вече 20 години и кусур, жена ми ме търпи. И това е много хубаво, макар че не мога да кажа, че съм лош, нали.

Вдъхвам доверие. И да се върна на “Откраднат живот” - цялата работа във филма е много сръчно направена откъм сценарна гледна точка. Има много детайли и препятствия, които някак си доставят радост на оня, който гледа.

- На 20 юли ставаш на 70 г. и продължаваш все за работа да мислиш...
- Май няма да черпя. Не знам. Понеже 40-годишнината си я празнувах 3 пъти, а пък не трябвало, според някои хора, май съм си го изпразнувал и този пореден рожден ден. Нямам големи мераци за празненства. Аз не си падам по празниците. За мене делникът е голямата работа. Има движение, напрежение, емоции... Аз преди играех по 4-6 пъти в седмицата тенис карета, знаеш, след това - 3 пъти, 2 пъти, а сега само гледам. Увредих гръбначния си стълб и врата. Една част от докторите ми казват играй, друга част не, не, да не си посмял! Миналата година си платих и почнах тайно, но пак нещо ми се случи и спрях. Дъртоза! Но от работа не се отказвам, поне не доброволно... Неотдавна беше премиерата на пиесата “Бел Ами” в нашия театър, прекрасно... Ще пътуваме много с това представление, поканени сме на няколко фестивала, на “Аполония”-та също... Младите хора не познават този роман на Мопасан, с много хубава драматизация, направена от Юри Дачев. Ще изтъкна, че отдавна не бях работил с толкова добър режисьор, не правя комплимент на Бина Харалампиева, защото тя е директор на театъра. Тя успя да подчертае дебело присъствието на актьори като Геро, Калин Врачански (който е Бел Ами), Луиза Григорова, Петьо Калчев и моя милост, разбира се, макар че първо умира героят на Петьо, а след него и аз. И все пак предизвикваме симпатии, което си е нещо.

- Да, но ти все оставаш без награди, без “Аскеер”-и, без “Икар”-и...
- Явно не ме бива много-много. Все досега щях да имам поне номинации, ама и това нямам. Би трябвало да съм тъжен, но ще ти кажа под секрет, че не ме е еня много. Защото за мене и киното, и театърът не са онова, без което не мога. Няма такава работа. Да знаеш.

- Следиш ли европейското по футбол?
- Не съм фен на футбола. Не си падам много и по колективните спортове. Аз съм по индивидуалните, сам си правех децата, сам си ремонтирам автомобила, сам си оправям течовете в тоалетната, изобщо каквото трябва, гледам сам да го свърша. Не може да се подчиняваме на феновете и те да определят политиката на ЦСКА и “Левски” например. Най си обичам тениса и турнирите като “Ролан Гарос”. На мен любимец ми е Федерер, а не Джокович, който може би ще счупи всички рекорди. Много ме впечатлява фактът, че тези големи тенисисти, независимо с колко, водят в гейма, играят за всяка топка на живот и смърт. Как го могат това, бе! А докога нашето момче Гришо, като направи някоя добра топка, после веднага ще сгреши. Искам да кажа, че театралното в спорта трябва да се забрави, там не върви. Шоуто е в друго. И в театъра, ако ти се забавляваш на сцената, зрителят престава да се забавлява. Трябва да си даваме сметка за това. И артистът, и спортистът. Чакам с нетърпение сега “Уимбълдън”. Даже не спя нощем, за да гледам тенис турнирите в САЩ. Няма пиеса или филм, които да ме накарат да пропусна мач от “Ю Ес Оупън” например. И друго. Ето забелязвам, че по-трудно ми е да ме разплачат от сцената, отколкото от някоя изява на корта. Дали защото просто одъртявам, не знам.

- И накрая. Лято е. Как ще почиваш?
- Аз си ходя от години вече само на едно-единствено място. В Гърция, на Халкидики. Не ме тревожи това, че е станало по-скъпо, десетина дни ще се отдадем с жена ми на красотата и спокойствието. Няма джетове, няма сърфове, а ползвам една малка лодка, плажувам, готвя, донасят ми прясна риба, която дори още шава, или пък ходим в някои от близките заведения. Много е приятно, но е само за 10 дни. И да ти се похваля, знаеш, че обичам много автомобилите, дори и на тази си възраст минах заедно с жена ми 4 хиляди километра с моята кола, от Северна Италия през Южна Франция... Абе, не се оставям, “проф. Камбуров” е във форма и през септември ще го гледаш по телевизията.

Елена КОЦЕВА


Какво четем:

🔴 Григор напомни за себе си с "Удар на деня" (ВИДЕО)

🔴 Деветашката пещера – символ на човешката история! (СНИМКИ и видео)

🔴 Защо баба ти си продава книгите и доматите от градината?

Източник: Блиц



Коментари



горе