Надя Тодорова прегърна завинаги земята на своя Асеновград!


Надя Тодорова стана част от небесната сцена на звездите! Голямата актриса на “малките” роли вече ще играе заедно с цели актьорски съзвездия, между които Тодор Колев, Велко Кънев, Андрей Баташов, Георги Русев, Георги Калоянчев, Коста Цонев, Васил Попов, Таня Масалитинова, Мария Русалиева и много други незабравими наши артисти.

Надя Тодорова си отиде от този свят на 21 юни в съня си в католическа болница в Прага. За актрисата в последните й дни се грижели монахини и висококвалифицирани специалисти. По думите на дъщеря й – причината за влизането на актрисата в болница бил скорошен грип, който изкарали и двете. В последните години след смъртта на съпруга си Надя Тодорова страдаше от диабет, заради който и замина да живее в Прага при дъщеря си.

През ноември миналата година актрисата отпразнува своите достолепни 90 години, като дори се пошегувала: „Господ ми взе краката, но пък ми запази главата и ума!” Това споделя един от най-близките й приятели – журналистът Георги Тошев.

С дъщеря й се разделили по красив начин

Връзката с майка й винаги е била силна, споделя дъщерята на актрисата Тони Теменугова, която е известен реставратор и художник в Чехия. Двете се разделили красиво – с признание в любов. Видели се за последно предния ден, когато актрисата се приготвяла да ходи към болницата. Тони казала на майка си: „Мамо, обичам те, до утре”, а Тодорова й отвърнала: „И аз много те обичам!”

В последните години комедийната актриса ползваше инвалидна количка, от която ставаше само с помощта на дъщеря си. Въпреки здравословните проблеми обаче Надя Тодорова нито за миг не допуснала да изгуби и частица от високия си дух, нито пък от заразителното си чувство за хумор.

Не разлюби родния Асеновград

Надя Тодорова винаги е признавала, че най-голямата й любов е Асеновград, нейното родно място. Именно там беше и погребана, каквато била последната й воля.

Любопитна подробност, за която също научаваме от Георги Тошев е, че актрисата стъпва на сцената за първи път през далечната 1946 г., последният си филм пък снима през 1999-та. И през цялото време е на сцената и на екрана, без да има актьорско образование, по силата на прословут член по времето на соца, по който талантливи хора получават статут на актьори.

Надя Тодорова никога не игра и на софийска сцена. Въпреки че получава покана от големия Младен Киселов за Сатирата. Тодорова отказва категорично с мотива, че иска да остане вярна и завинаги свързана с любимия Асеновград. Дори обичала да казва: „В Асеновград се чувствам като в моята кухня – всички се познаваме, влизат, излизат, но има няколко човека, които оставаме – сред тях съм и аз!”

„За всичките тези години тя не допусна връзката й с Асеновград да изтънее, интересуваше се живо от всичко, което се случва”, споделя и асеновградчанинът – университетският преподавател Ангел Маринов, който от две години работи в Български културен център в Прага и често гостувал на великата леля Надя, както я наричат мнозина.

По Станиславски

През последните пет години актрисата старателно пишеше своята автобиографична книга, сякаш усещайки наближаващия земен край. А тя е пълна с колорит за няколко живота. Един от атрактивните спомени на Тодорова е от началото на 70-те години, когато актьорът, режисьор и художник Иван Андонов я кани да изиграе една от своите, впоследствие превърнали се в емблематични малки големи роли – във филма „Трудна любов”. Тогава тя е на 49 – възраст, на която повечето актриси, дори и да са големи звезди, страдат от липса на ангажименти. Оттогава обаче няма негова лента без участието на Надя Тодорова.

Интересен, но и показателен е отговорът на актрисата на въпроса на Георги Тошев – не й ли е било мъчно, че през годините все пак не е изиграла нито една голяма роля. В типичния си стил тя му отвръща така: „Виж какво женище съм! Кой ще напише за мен, за тази физика една роля…”.
Надя Тодорова приемала със спокойствие орисията да има по-малки, но безкрайно запомнящи се роли. И така потвърждава прочутите думи на големия руски режисьор, актьор и теоретик на театъра Станиславски – че няма малки и големи роли, има малки и големи актьори! Подобно на Георги Русев, и Надя Тодорова публиката припозна и свързва много повече с редица родни филмови шедьоври, отколкото с изигралите главни роли в тях.

Преди около година социалните в Прага й дават пенсия по болест, която е в пъти по-голяма от българската, макар актрисата да има над 50 години трудов стаж и да е играла в общо над 50 филма и спектакли.
„Първата ми заплата беше от общинския театър – около 60 лева някъде. Всичките пари тогава ги дадох на майка ми, защото бяха тежки години. За себе си купих само една писалка с мастило”, казва преди години Тодорова.

Любимката на Стефан Данаилов

Актьорът Стефан Данаилов неведнъж е признавал, че кралицата на малките роли е негова любимка. Самородният талант на българското кино е изиграла емблематични роли с Ламбо, сред които на върха завинаги остава „Дами канят”, сниман изцяло в Асеновград. Във култовия филм на Иван Андонов тя плетеше пуловер на своя инструктор (Стефан Данаилов) и с игрив блясък в очите го подканваше: „Якиме, хайде да избягаме от този прованс!”

Надя е перлата и в „Опасен чар”, „Двойникът”, „Войната на таралежите”, „Вампири, таласъми”, „Куче в чекмедже”, „Разводи, разводи...”, „Господин за един ден”. И до днес почти няма роден зрител, който да не знае култовата филмова реплика от „Опасен чар", изречена героинята й - „роднина - милиционер”. Оказва се, че фразата не е на сценаристката Свобода Бъчварова, а хрумва на самата Тодорова по време на снимки.

„Двамата с Георги Русев умувахме как да запушим устите на онези, които ще ни завиждат за зетя милиционер. Шегувахме се как ще подредим гостите на трапезата и аз подхвърлих: „Ами да ги сложим роднина - милиционер, роднина – милиционер”, разправя преди време асеновградчанката. А Андонов тутакси харесва остроумното попадение и настоява да го заснемат.

„Още от малка се радвах на малките неща. Сега най-много ме радва уважението и любовта на хората. Аз се раздадох безразсъдно за тях, без да се щадя и да се преструвам”, споделя преди няколко години в откровен разговор актрисата. И признава, че често в живота си комедийните актьори са тъжни хора. Гледайки филмите, в които е участвала през годините, понякога се ядосвала, че нещо не е направила както трябва. В други случаи пък, с усмивка се връщала към лудите си млади години. Искало й се много да изиграе Жулиета – но молбата й винаги била отхвърляна от режисьорите…

Най-голямата обида в живота й

Най-голямата обида в живота си актрисата получава по времето на социализма. Тогава, на рождения й ден - 1 ноември, тя с радост отваря писмо от министъра на културата Георги Йорданов, който я предлага за „заслужила артистка”. На празника на будителите обаче, когато публикуват списъка на новите „заслужили”, нейното име отсъствало. Причината била, че тя е от малкото популярни актриси, която не е част от столична трупа. „Не страдах от излишна суета. Аз се хвърлях като риба в дълбока вода. Не се намери сценарист да напише за мен нещо велико. Но толкова малки роли, събрани заедно, правят една голяма роля”, с мъдрост бе осъзнала още преди години Надя Тодорова.

Последната й изява пред камерите бе в банковата реклама „Теменугова - за депозит максимум”. А истината е, че фамилията на Надя наистина е Теменугова. През 1952 г. тя се омъжва за Никола Теменугов и половин век по-късно двамата вдигат златна сватба. Сключват и църковен брак на стари години. Тогава актрисата е на 76.

„Не се чувствам забравена… Разплаках се от умиление, когато един момък ме качи с количката в самолета. Той ми рече усмихнато: „Г-жо Тодорова, няма да плачете. Вие разсмивахте цяла България, а сега да сте разстроена, бива ли…”. Отвърнах му: „И артистите реват”. Уж съм комедийна актриса, а много съм плакала в живота. Чувствителна съм и лабилна, от доста неща мога да се просълзя.”




1980 г. като Димитрова в „Дами канят” със Стефан Данаилов


Любими реплики от филма „Дами канят”:

- „Сериозно, Екиме, да вземем да забегнем с тебе някъде, да изоставим тоя прованс. Не случих с моите бракове, не случих - първият се оказа пияница, вторият ме обърка професионално. Ми аз имам златна професия, фризьорка. Заради него напуснах. Искал да става белетрист, пък е алергичен - не ми дава да използвам никакви гримове, целият се изприщва” – Надя Тодорова към Стефан Данаилов.
- „Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека.” /Надя към Ламбо/
- „Няма марка, няма цена — специално снабдяване.”
- „Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”
- „Пуснали са портокали. Ще ме почакате ли малко... Ох, аз да сляза, че ще свършат.”
- „Когато говориш с мене, ще мълчиш!”
- „На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва. И на инструктор не се отказва” – диалог между Стефан Данаилов и Невена Коканова.

Подготви: Анелия ПОПОВА


Какво четем:

🔴 Рожен събира 300 000 тази година

🔴 Мъжът с пришитата ръка: Медиците направиха чудо

🔴 България със световна шампионка в леката атлетика

Източник: Блиц



Коментари



горе