Часовник бие от кула в над 40 населени места


"Стройна се Калина вие над брега усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени."
Всяка вечер, след като проехтят десет удара, градският часовник в Трявна започва да свири тази песен. "Неразделни" на Пенчо Славейков, роден в китното балканско градче.
Тази година Часовниковата кула в града навърши 200 години. „1814 г.: направи се тревненският сахат..." Така е записал в своя летопис тревненецът поп Йовчо. Според легендата, за да получат благословия от османските власти за изграждането на Часовниковата кула, тревненки трябвало да се откажат от пищните диадеми - сокай, които носели. Те постъпили съвсем по нашенски - официално се отказали, но продължавали да ги носят (кой ще проверява!) чак до началото на ХХ век. Или поне така казват съвременниците. Часовниковият механизъм е с една година по-млад от самата кула. Той е изработен от габровските майстори Къню и Геню Радославови и e поставен върху нея през 1815 г. Днес Трявна е в Габровска област, но преди два века тревненци се смятали за по-лични от габровци. Със сигурност са били по-оправни и организирани, защото габровци успели да си построят Часовникова кула двадесет години по-късно - през 1835 г. Но пък си донесли камбана от Виена и не си търсели часовникар в околните населени места, а заложили на местен майстор - Иван Сахатчията.

Историите на часовниковите кули в страната си приличат. Над 40 са запазени до днес и гражданите, както и преди векове, могат да разберат колко е часът "отвисоко". Географията на градските часовници всъщност показва кои са били развитите населени места в България преди един-два века. Планините явно не са спирали търговията, защото повечето от градчета, в които и до днес са запазени часовниковите кули, са в Балкана и до тях се стига трудно. Градският часовник винаги е в центъра на града, на чаршията. За издигането му обикновено пари давал местният еснаф. Селянинът земеделец можел и без часовник, слънцето му било достатъчен ориентир, за да знае кога да стане (преди изгрев), кога да започне работа, кога да почива (неслучайно се казвало - да пладнува), кога да приключи. Занаятчията и търговецът обаче имали нужда от регулиране на работното време. И понеже по онези времена личните часовници били голяма рядкост, хората започнали да строят часовникови кули. Така калфата и чираците знаели в колко часа да се явят пред майстора, за да не получат някой зад врата.

Модата на градските часовници е пренесена от Западна Европа. У нас те стават особено модерни в края на ХVIII и началото на ХIХ век. Свои часовници имат още Пазарджик, Благоевград, Елена, Берковица, Разград, Свищов и други градове. В София също имало часовникова кула, намирала се зад конака, който после станал дворец. Но в по-ново време била разрушена. Запазени часовникови кули обаче има дори в малки обезлюдени или обезлюдяващи се населени места като ивайловградското село Мандрица (селище призрак) и монтанското Чупрене. По времето, когато бил построен градският часовник, населението на Мандрица се състояло от албанци християни, които снабдявали с продоволствие османската войска.

Най-старата запазена до днес часовникова кула е Врачанската - Кулата на Мешчиите е от ХVI век. Тя обаче първоначално е изградена като жилищно-отбранителна в смутните разбойнически времена и едва в края на ХIХ век е преустроена като часовникова.
Кулата в Берковица е от 1764 г. Имената на майсторите, които са я издигнали, са останали неизвестни. Знае се обаче, че върху шапката на кулата имало полумесец. Но след освобождението на Берковица от османска власт през декември 1877 г. руски войник сложил най-отгоре кръст.

Затова пък е известно кой е построил кулата в близкото до Берковица село Чупрене - това бил майстор Евто Велов от Дебар. Знае се, защото името му е запазено на каменен надпис върху кулата. Тя е от 1899 г. и инициативата за издигането й принадлежала на йерей Димитър и митрополит Кирил.

Днес всеки има часовник на ръката, може да разбере времето и ако погледне мобилния телефон или таблета си. Часовниковите кули са загубили основното си предназначение - да указват на хората колко е часът. Останал е само чарът им.


Какво четем:

🔴 Народната певица Поли Паскова: Всяко хоро лекува различен орган

🔴 Димитрина Митрева, внучката на пророчицата: Вярвам, че Ванга ме спаси от отвъдното

🔴 Почина Ани Бакалова

Източник: Труд



Коментари



горе