С инвестиция от 15 000 лв. студенти пробиха в Германия



Преди 17 г. трима предприемчиви студенти събрали по 5000 лв. и създали фирма “ДеБулКо”, която днес е сред водещите производители на метални изделия в България и в Европа.

“Започнахме с дистрибуция на постелки и мушами. Работихме за германска фирма, а посредник ни беше наш немски приятел. С тази дейност не пожънахме успех и решихме да се насочим в друга посока. Идеята ни дойде спонтанно - германците, освен постелките, изпращаха и метални стойки, на които се излагат продуктите. Решихме да опитаме да направим такава стойка. Създадохме мостра, изпратихме я на германската фирма и получихме одобрение”, разказва Петър Василев, един от собствениците на фирмата.


Това се случва през бурната 1997 г., със студентски стачки и хиперинфлация.
“По това време почти нямаше възможност да се излезе в Европа, а с помощта на немския ни приятел пътувахме и се срещахме с клиенти”, казва Петър. Той завършва Техническия университет в София и по-късно изкарва докторантура по финанси в УНСС. Друг от общо четиримата собственици на фирмата е Милена Първанова. Останалите са инж. Николай Василев - брат на Петър, както и германецът Юрген Найдел - семеен приятел на Милена още от времето преди промените. От това българо-германско партньорство идва и името “ДеБулКо”, което е съкратено от “Дойч-Булгарише Кооперацион”.


“Наехме гараж с размер около 100 квадрата и купихме няколко машини. Тогава стартираща фирма като нашата не можеше да вземе кредит, защото банките не бяха пазарно ориентирани. Постепенно дейността ни потръгна и решихме да се преместим в село Мусачево в бивш стопански двор. Превърнахме краварник в производствено хале”, спомня си с усмивка Петър.


Сега компанията развива различни дейности в сферата на металообработването - производство на стелажи, магазинно обзавеждане и различни изделия за индустрията. Фирмата приема и нестандартни поръчки по желание на клиента. Най-големите клиенти на “ДеБулКо” са дизайнерски фирми, обзавеждащи магазини.
Освен за Германия фирма “ДеБулКо” изнася изделия за Холандия, Белгия, Швейцария, Австрия, Англия, Франция. “За тях правим главно рекламни дисплеи и елементи за магазинно обзавеждане. Поръчките им обикновено са в рамките на няколкостотин бройки - не са големи, но са за кратки срокове и разнообразни като технология. Скоростта при нас е много съществена. Често работата ни е свързана с промоция на даден продукт или отваряне на нов магазин, за който датата е твърдо фиксирана и всичко трябва да се случи навреме. Закъсненията водят до големи неустойки. С качеството също не правим компромиси”, казва Петър.


Наскоро произвели няколкостотин метални манекена за една германска фирма, занимаваща се с дизайн на витрини. Всяко отделно телче по тях се огъва цифрово. “В софтуерно отношение работим със SolidWorks, осигурен от фирма ДиТра. Той най-добре пасва на бизнеса ни. Представлява софтуер за чертане, чрез който моделираме тримерно, правим симулации, напасваме детайли. Дава ни възможност да представим продуктите си в тримерен вид под формата на картинка, която показваме на клиенти”, обяснява Петър.
Компанията трудно си намира квалифицирани кадри, затова преди 2 години започва да приема студенти на обучение.


Петър Василев споделя, че с настъпване на кризата отбелязват спад в поръчките: “До средата си 2008 г. беше чудесна за нас. За нещастие през есента, докато политиците ни убеждаваха, че кризата няма да достигне България, ние усетихме в рамките на няколко седмици как поръчките почти спряха. По това време решихме да кандидатстваме по програма “Конкурентоспособност”.
Спечелихме, но резкият спад в поръчките ни накара да се замислим за отказване. В крайна сметка решихме да реализираме проекта и сега не съжаляваме за това.”
През 2012 г. фирмата отново кандидатства по европейска програма и влиза в ново приключение. “Направихме проект, който беше одобрен и класиран високо, но се получи куриоз - в продължение на 9 месеца никой не ни потърси, за да подпишем договор. Накрая попитахме и ни обясниха, че сме кандидатствали като малко предприятие с персонал под 50 души и така сме били одобрени, но впоследствие сме назначили двама човека и с общо 51 сме станали средно предприятие. Те не можели да преизчислят бюджетите. Така проектът ни беше отхвърлен с мотива, че сме увеличили персонала си с двама души. По-късно реализирахме целта си със собствено финансиране”, споделя Милена Първанова.


Машините, които използват в “ДеБулКо”, струват шестцифрени суми в евро и са от водещи германски и швейцарски производители. “Германец рядко ще купи изделие, произведено от турска машина, защото си иска родното. Участваме в един германски панаир, наречен Ойро Шоп. Ползваме и интернет като канал за привличане на клиенти, но най-добрата реклама са личните препоръки, на които разчитаме много. На запад този метод работи безотказно - ако някой те препоръча, вратите се отварят мигновено”, разказва Милена.
Собствениците на “ДеБулКо” планират скоро да разширят производствените площи и да си направят нови офисни помещения.

ДАНИЕЛ ЖИВКОВ


Какво четем:

🔴 Наши сватбари побългариха Сан Диего

🔴 Шопската салата вдъхновена от трикольора

🔴 Той без ръце, тя без крака, но любовта ги сплотява

Източник: Труд



Коментари



горе