При Bulexit: Чакаме ренесанс за българското село
Възраждането на българските села и селско стопанство са по-реални извън политиките на ЕС, които от 2007-а година насам имат по-скоро репресивен, ограничителен и дисбалансиращ ефект, отколкото ползите от европейските субсидии, които страната ни получава.
Резултатите от референдумът във Великобритания бяха съвсем очаквани, предвид на тоталния разпад в ценностната система на водената общоевропейска, глобална, а така също и Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС.
Обективен факт е, че българското земеделие, животновъдство и селски региони по-скоро загубиха от налаганите прозападно европейски политики у нас, отколкото спечелиха. Всъщност спечелиха фирми и кръгове, близки до политиците в централната и местна власт, които се оплетоха в сложни корупционни и бизнес зависимости, от които реалните фермери и нормални хора в селата усетиха само негативи и никакви ползи.
Гръмката новина от Великобритания, чиито граждани искат страната им да излезе от ЕС, е поредният наложителен повод у нас да се замислим каква аграрна политика трябва да се води - европейска или национална - българска?!
При хипотетично излизане от мрежите и зависимостите на ЕС в областта на земеделието българските земеделски производители биха станали свидетели на следните незабавни факти:
- рязко повишаване на вътрешното масово потребление на български аграрни продукти, за сметка на вносните боклуци, които
се продават в западните търговски вериги
- премахване на изкуствено създаденият дисбаланс от фиктивни играчи в земеделието
и сектора на храните
- отваряне на пазарите за български агробизнес стоки за Русия - нашият традиционен
огромен пазар
- възвръщане на нормалната конкурентоспособност на всички фирми в бранша
- намаляване на бюрокрацията и административните ангажименти на ресорните аграрни
институции
- развиване на агробизнеса на изцяло пазарен принцип, без изкуствените стимули
за западните стоки
- диференциране от европейските зависимости в сферата на ГМО храните, химикалите
и приемането на поробващи търговски споразумения по логиката на TTIP
- възможност за прилагане на държавни механизми за финансова и практическа подкрепа
и укрепване на българското земеделско производство и присъствие на вътрешния пазар
- възможност за прилагане на строг митнически и граничен контрол на влизащата
от други страни агропродукция.
Независимо от първоначалните реакции и първосигнални коментари, в дългосрочен план при прилагането на една истинска и съобразена със спецификите на регионите в България аграрна политика можем да очакваме следното: Премахването на зависимостите, които налага на пазара у нас, както и върху модела на аграрното производство вече разпадащият се Европейски съюз, напускането на ЕС представлява истински шанс за възраждане на българското земеделие и селските региони.
Какво четем:
🔴 Много силно! Писмото на един български баща до студентите🔴 Безработни ще получат средства за покриване на разходи за наем
🔴 Вазов обичал простите манджи, Каравелов си падал по суджуци
Източник: Марица