Иван Вазов - "При Рилския манастир"


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Стихотворението “При Рилския манастир” на Вазов е част от цикъла “В лоното на Рила”. В творбата се сливат две смислово ралични части на природата – природата като наднационална и божествена, и природата като родно пространство. Усеща се възвишения патриотизъм на поета, но това не е творба, целяща единствено да възхвали красотата на Рила, това е творба, показваща къде авторът се чувства най-удобно, както се заявява в началото на всеки стих („Сега съм у дома“). Самата планина, сякаш е преграда за битовизмите, болката и страданието, за да може човекът отишъл там да се оттърси от тях, да намери себе си, своя дом, да оцени богатството и красотата на българската природа.

 

При Рилския манастир

 

Сега съм у дома. Наокол планини

и върхове стърчат; гори високи, диви

шумят; потоците, кристални и пенливи,

бучат – живот кипи на всичките страни.

Природата отвред, кат майка нежна съща,

напява ми песн?, любовно ме пригръща.

Сега съм у дома. Над мен Еленин връх

боде лазурний свод и мен при себе кани;

отсреща Бричебор ми праща здравий дъх

на своите ели и бори великани;

а Царев връх от юг издига се огромен

с плешивия си лоб и царския си спомен.

Сега съм у дома, сега съм в моя мир –

мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази,

по-светло чувствувам; свещен, отраден мир

изпълня ми духът, от нов живот талази

нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья,

от прясна сила, мощ и тайни песнопенья…

Сега съм у дома, сега съм пак поет –

във лоното на таз пустиня горска, свята;

разбирам на леса любовний тих привет,

на струите шума, на бездната мълвата.

Разменям тайна реч с земя и синий свод

и сливам се честит във техния живот.

Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.

Световните злини, тревоги са далеч –

за тях е тя стена до небеса турила –

усещам се добър, почти невинен веч.

Духът ми се цери след жизнената битва,

вкушавам сладък мир във песни и молитва.

Сега съм у дома. По часове, благат,

край бистрата река, при звучната? песен,

мечтая ил чета… Ил кат орел надвесен

над бездните стоя, и моят ум фъркат

блуждае в хаоса, до господа отива,

на мирозданьето във тайните се впива.

Сега съм у дома – не съм тук странен гост.

Природата всегда, но буйната природа,

що пълни я живот, шум, песен и свобода,

бе моят идеал величествен и прост

Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!

Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!

Сега съм у дома – участник в рилский хор.

Аз тук не се родих – тук бих желал да тлея –

под горский вечен шум – дълбока епопея –

и на Еленин връх под вечно будний взор;

да имам гроб, подир живот-синджир теглила,

в величествените обятия на Рила.


Какво четем:

🔴 Всяка година българи се събират край гроба на кан Кубрат

🔴 История с щастлив край - момче с ампутиран крак отново ходи

🔴 Кои храни поскъпнаха и поевтиняха за първите 6 месеца на 2016 г.

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе