Живот на пълни обороти в Бачковската обител
"Животните са материални", примирено казва игуменът на Бачковския манастир архимандрит
Симон и дава на понито Веселка връзка моркови. Това е голямата дъщеря на семейство
четири понита, приютени от манастира, след като децата на бизнесмен се отегчили
от тях.
Cъс същия статут като тях са и няколко магарета, доведени тук от бабички, които вече нямат сили за тях. Може да се каже, че Веселка с роднини и магаретата са най- леката грижа на игумена, поел отговорността за един от най- големите паметници на културата у нас - Бачковския манастир. Един от трите манастира в страната, наред с Рилския и Троянския, подчинени пряко на Светия синод и- за разлика от Рилския- без стотинка помощ от държавата, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.
До 1990 година правителството е отдавало всяка година 100 000 лева на манастира, за онова време това бяха достатъчно много пари, но след това помощта секва и всичко ляга върху грижите на монасите. Поел поста преди две години след позорното отстраняване на предишния игумен дядо Борис, архимандрит Симон вече извърши голяма промяна, която личи във всичко, а много работа предстои и занапред.
Едновременно в този сезон в манастира се извършва реставрация на старата църква, реновиране на крилото с хотелската част, ремонти на покрива и инсталации, дигитализиране на библиотеката, а извън стените, в съседното стопанство, работата кипи като в средно голяма ферма. Днес работници от Забърдо обираха зеления боб, предстои да бъде стерилизиран и подреден в буркани за храна. Картофите вече са събрани, освен количеството, необходимо за изхранване, има и достатъчно за продан. Впрочем и без сертификат смело може да се твърди, че става дума за абсолютно чисто земеделие, а човек може и да си купи от тези еко картофи. Освен, че ще опита истински родопски картофи, той става един вид и дарител на манастира, защото всичко тук е на самоиздръжка. В стопанството на обща площ 214 дка зреят няколко сорта домати, патладжани, тиквички, големи тикви, царевица, праскови, грозде. От лозето се правят 5 тона вино, общо манастирът произвежда годишно от 14 до 20 тона- всичко това за собствена консумация. Предимно мерло и памид, маврудът тук не вирее, така че купуват гроздето за него от Асеновград. Прави се и ракия. Освен земеделските култури, за които се грижи агроном, има и животни- прасета, кокошки, зайци. Храната- консервирана и подредена като за изложба в склада, е необходима не само за целогодишното изхранване на 40-45 души, монаси и работници в манастира, но и за поклонниците. Те могат да спят за 10 лв. в хотелските стаи, но храната им е безплатна. В делничен ден като днешния потокът туристи не спира. Идват отделни семейства, цели групи- българи и чужденци.
Националният паметник се пази, но скоро е имало проблем с охраната- МВР поискало от манастира 120 000 лв. за охрана. Архимандрит Симон се преборил с безпрецедентното искане и го отменили. Освен очевидните културни ценности, тук има и друго- в днешния свят подобен обект се разглежда и като потенциален интерес от страна на терористи. Тук идват много групи евреи, за да се поклонят пред саркофага на патриарх Кирил, спасителят на българските евреи. Чудотворната икона на Света Богородица пък привлича много хора от северната част на Турция. Тук идват държавни глави, делегации. По празници се събират хиляди хора. И за всичко трябва да се мисли. Архимандрит Симон е човекът, който мисли едновременно за всичко. Реставрацията на старата църква е отдавна лелеяна мечта. Притворът вече е почти готов, той ни връща в 1640 година- сега е във вида, в който е бил направен. Вътре в църквата е построено скеле, което хем да дава възможност на реставраторите да работят при сигурни условия, хем да позволява и на посетителите да влизат в храма. Потокът хора, особено пред чудотворната икона, не секва. Благодарение на дарители манастирът има богат уебсайт, в който са представени и историята, и настоящето му, който отговаря на всякакви въпроси.
С дигитализацията на библиотеката, където има безценни екземпляри от ръчнопечатани книги още от 17 век, манастирът със сигурност е стъпил здраво в 21 век. И въпреки живота си на пълни обороти, той си остава място за размисъл, вглъбение, съзерцание на прекрасните стенописи, на удивителното съчетание с природата. 13 монаси служат в Бачковския манастир, повечето от тях са възрастни. Архимандрит Симон е още млад човек, няма 50. Едната от двете му магистратури е " Социалната дейност на църквата". Той има идеи в тази област и се надява да ги реализира. Съжалява и за това, че достъпът до европейски проекти е почти невъзможен, защото има много ясна представа какво още може да се подобри. Така, че хем да представя историческата и културна ценност в пълния и блясък, хем да осигурява добри условия за посетителите.
Денят преваля, карат слама за животните, обраният зелен боб е докаран от лехите в манастира, реставраторите оживено обсъждат нещо пред лаптоп на сянка, камбаната бие, дворът е пълен с туристи, телефонът на игумена непрекъснато звъни. Обичаен ден за Бачковския манастир- една обител на почти десет века. И все така жива и истинска.
Какво четем:
🔴 Изкуство върху голите стени (снимки)🔴 Една година БНУ "И. Вазов" – Монделю
🔴 Рожен се готви за грандиозен фолклорен събор
Източник: БГНЕС
Коментари
