На час от града: Пикник като в уестърн на Мъртвите скали
---------------------------------------------------------------
Когато за първи път изкачих Крив камък - някакви си 50-ина метра от завоя преди селото, го кръстих Ягодовия хълм. Цялото пространство на него е покрито с красиви борови дървета, а под тях в края на юни и началото на юли газиш по диви ягоди. Бойковските са дребнички и отнема доста време и усилия да набереш достатъчно дори за буркан сладко. Но пък миризмата на танин е упойваща.
За да стигнете до Крив камък, можете да слезете с кола в подножието му. Точно
на големия завой под селото е параклисът „Свети Илия”. Пред него има чудесна английска
морава, която местните косят редовно. Под борчетата му са сковани пейки и масички,
има и оформено огнище. На 20-ина метра от това място - под пътя за селото, има
извор с чудесна вода. Ако не сте си взели нещо за постилане, в „Свети Илия” има
оставени черги за тази цел.
От параклиса до Крив камък се стига по два начина. При единия трябва да се катерите
през гъста букова и борова гора, а при другия просто трябва да се качите с кола
до импровизирания паркинг край хотела, който е в подножието на върха. Вторият
път е доста по-лесен. Отново се минава до параклис. Този път това е „София, Вяра,
Надежда и Любов”. И зад него има оформено място за сядане и почивка. Тук има зидано
огнище и прясно боядисани метални маси и пейки. Около този параклис също растат
вековни борове и в горещите дни от всички страни се носи аромат на суха смола.
По поляните, водещи към връх Крив камък, има всякакви билки. Усещането е, че хем
си в сърцето на Родопите, хем в градските предградия - Пловдив се вижда на 30-ина
километра долу в ниското като на длан.
От параклиса до малкия връх има около 200 метра стар турски път. Малко преди върха, който е отбелязан с бетонен стълб, има едно странно голо място, което изглежда сякаш е изкопано нарочно. Тук през Балканската война е била разположена батареята с наши оръдия, която открива първия огън по Османската империя. Крив камък е мястото, откъдето започва Балканската война.
На върха има планинска поляна, оградена от всички страни със стари дървета.
На десетина метра оттам, по посока Бойково, тръгва стара 30-метрова пътека, която
води до Мъртвите скали. Те представляват няколко наредени един до друг стълба
от застинал базалт. Туристите харесват това, че се извисяват на 40-50 метра над
гората и откриват удивителна гледка във всички посоки. В тях има нещо индианско
и диво - като онези скални красоти от уестърните, които все си мислим, че у нас
ги няма. Оттам Бойково се вижда като на пощенска картичка.
Скалите откриват гледка и към всички близки части на родопския рид Чернатица. Вижда се и склонът, зад който е село Дедево. Далече на изток е и мястото, където са хижа „Здравец” и Бяла черква. И тук не е минало без вандализми - някой влюбен е изчегъртал с длето: „Ета, моя любов”. Буквите са потънали в скалата на 2 сантиметра. Дано тази Ета да си е струвала да оскверниш чудо на природата на 100 милиона години, коментират туристите.
Ако сте с малки деца, дръжте ги здраво, защото скалите са високи и малко опасни. По същата причина трябва да се внимава и с правенето на селфита. През целия ден Мъртвите скали са огрени от слънцето. Към 6 следобед светилото се измества и те потъват в удобна и хладна сянка.
Какво четем:
🔴 Да се върнеш от чужбина, за да бъдеш фермер у нас🔴 Бойко Василев стана личност на годината в областта на медиите
🔴 Надървени врабчета
Източник: Марица
Коментари
Последвайте ни във facebook!
