Една Люби(м)нка за българска реч


"Буквалистка!”, „Професор по задържане на вниманието!”, „Жива история на БНТ!” – Любинка Нягулова приема с лека ирония и хвалбите, и упреците към себе си. На хората под 40 години името й не говори много. За всички останали обаче е тв легенда – помнят излъчването и гласа й от времето, когато телевизията у нас беше само една, а думата „водещ” във варианта си на съществително означаваше конферансие. През 70-те и 80-те Нягулова влизаше в българските домове като говорител на новините в „По света и у нас” или в обедната емисия.

Днес поведението й пред камера и дикцията й са единица-мярка в пренаселената с всякакви екземпляри тв джунгла. Ако някой актуален телевизионер впечатлява с хубава българска реч, значи е бил на уроци при нея и знае колко точна е мярката „една Любинка” в езика.

Откакто не е на екран Нягулова преподава изкуството да говориш. През 90-те обучаваше студенти във факултета по журналистика на Софийския университет, сега дава уроци у дома си.

„Не съм съгласна с тези, които казват, че телевизията няма възпитателни функции. По-рано, когато всички говорехме правилен български език в единствената телевизия, хората слушаха нас. Спомнете си репортажите от обекти в провинцията, в които събеседниците говорят на книжовен български език, знаят хубави думи. Сега,

ако ще се учат от телевизора,

е много жалко.

Всеки, откъдето свърне, е на екрана и компетентно дава мнение. Много се дразня, когато застане млад човек с интелигентен външен вид и започне да говори безсрамно лошо. Тогава наистина подскачам”, казва Любинка Нягулова.

Любинка Нягулова гостува в студиото на БНТ.

Рафтовете на библиотеката й са пълни с книги, но художествената литература е затисната от доминацията на речници на българския език от всякакъв калибър. Тв легендата ги отваря непрекъснато. „Когато някой дойде при мен и ми каже нещо по един начин, а аз смятам, че не е така, веднага проверявам. Имало е случаи, в които грешката е моя” , признава тя.

Правоговорът е само малка част от заниманията й с бъдещите звезди на тв екрана. „Ако става дума само за правилно говорене на български език, аз не съм им нужна, могат да си отворят всякакви учебници. Уча ги на друго - как да говорят пред микрофон. То се различава от говоренето в театъра и от много други публични изяви. Освен това, опитвам да им обясня каква е разликата, когато пишеш текст за четене, както е в пресата и текст, който трябва да говориш. Искам да ги науча да правят текст за слуха на зрителите си. Трябва да има мелодия,

говоренето е музика.

Уча ги как да стигнат до зрителя, да го накарат да им повярва и да тръгнат след него...”, навлиза в детайли Любинка Нягулова.

Пределно дискретна е и премълчава имената на десетките си ученици. Мнозина кадри, проходили в БНТ, обаче не крият колко много й дължат и предават името й на следващите кадидати за място в тв навалицата.

Тя самата навремето се учила от по-възрастните си колеги. Преди да влезе в студиото на „Сан Стефано” 29 Любинка Нягулова усвоява да последния детайл Техниката на говора на адрес „Драган Цанков” 4. Именно от Българското национално радио тръгва кариерата й на говорител. Явява се на конкурс след като току-що е

завършила Ориенталистика

в Университета. „Беше на четири тура, всеки вторник. Много народ. Отидох, дадоха ни да четем текстове от уводни статии на „Литературен фронт” и „Народна култура”. Като видях какви са материалите, започнах да чета тези вестиници и на третия тур се падна нещо, което бях научила. Преди четвъртия отидох на консултация при проф. Андрейчин. Какво ли си е помислил? „Горкото момиче, сигурно ще го скъсат”. На четвъртия тур ни дадоха политически коментар, от който, честна дума, нищо не разбрах! Прибрах се вкъщи с мисълта, че нищо няма да излезе от тази работа. Баща ми, който чак тогава научи, че кандидатствам, отсече „Как ще я приемат?! Ми тя не чете вестници!“. Другите обаче явно са били по-зле от мен, защото ме взеха”, разказва с усмивка Любинка Нягулова. Помогнало й, навярно, и обстоятелството, че гласът й е мецосопран – по онова време алти не се търсели, а сопрани в радиото имало достатъчно.

„Много неща могат да бъдат подсказани с гласа, с темпото. Паузата е акцент. Ужасявам се, че в едно предаване, което ме интересува, водещата казва всяка дума с абсолютно равен глас”, признава Нягулова.

За стотици емисии в тв ефира нейният глас винаги е овладян, отчетлив, пълен с благозвучие. Потреперва от напрежение само веднъж в края на 1989-а. „Първо у нас стана кадифената революция, след това бяха събитията в Румъния. Бяха обедни новини, емисията не беше ангажираща, бях репетирала обектите с картина, за да видя дали текстът съвпада. Както бях в студиото, ми казаха: „Люска, ще имаш извънредна новина“. Пристигна цял „чаршаф“ от телекса за нещо, което става в Румъния. Знаех, че те гледат много българска телевизия. Нашият кореспондент предаваше, че около посолството са се събрали хора за да разберат какво се случва. Кореспондентът ни бил там, вдигнали го на ръце и го подхвърляли във въздуха от възторг. Развълнувах се от тази новина, беше хубаво написана. Усетих как ми тръгват сълзите. Усетиш ли, че очите се мокрят, много трудно се овладяваш. Слава Богу, режисьорската ме беше видяла. В този момент тя не знае каква е новината, защото от телекса я носят директно на мен. Каза ми „Люси, бъди спокойна, ще сложа заставка „Новини“. Оправи се и тогава ще започнем. Стреснах се и дойдох на себе си“, връща лентата тв легендата.

На възпитаниците си казва, че всичко е в гърлото – смях, плач, тревога, всички емоции. „Достатъчно е само да вкараш гласа в гърлото, за да постигнеш ефекта, който искаш, а не да натискаш. Професионалното е не аз да се разплача, а теб да накарам да се разплачеш. А това е най-трудното.“, разказва Любинка Нягулова.





НОВО НАЧАЛО

На 50 започва от нулата

 

Една жена, една камера, едно студио.

 

На 50 години Любинка Нягулова започва от нулата. Заслугата е на Асен Агов, който в зората на Прехода става директор на националната телевизия. „Колегите от програмата ги уволниха с телеграма, а на нас от „Новините“ Асен Агов каза че щял да ни намери работа. Кольо (Никола Филипов – бел.ред) се пенсионира, само Мики Игнатиев оставиха говорител....“, връща лентата Любинка. Тв легендата не скрива, че й било изключително трудно да проходи в нова професия. Деканът на Факултета по журналистика Веселин Димитров я поканил да води курс на студентите. „Оказа се, че няма никаква литература. Той ми даде книга, преведена от английски на много известен водещ. Тогава за първи път чух тази дума. Започнах да работя с първите студенти и нямах успех, чудех се как да намеря начин, изживях жестока криза. Но я преодолях, курсът ми се казваше „Телевизионна реч“, потръгнаха нещата“, разказва Нягулова.





БЛИЦ

Дано спрат със замерванията на стойности

- Г-жо Нягулова, редактирате ли наум, когато гледате новините по телевизията?

  • Новините – не, защото са направени максимално кратко и трябва да чуя цялата емисия, за да кажа: „Не трябваше по този начин, а еди-как си, за да стигне по-бързо до зрителя“. Но често се дразня, когато в телевизията използват обратен словоред. Във вестниците е забавно и може, но телевизиите не съобразяват, че няма човек, който да мисли в обратен словоред и така не може да възприеме какво са му казали. Сещам се как веднъж покойният режисьор Оскар Кристанов, с когото работехме заедно, ми звънна и каза: „Люси, моля те, научи ги да слагат подлога отпред, за да знам кого да напсувам.“ Прав е, защото в края на фразата гласът утихва, понеже въздухът на говорещия свършва и не се чува. Не харесвам, когато превеждат буквално – например емисията започва с „Най-малко 50 души бяха убити, когато еди-къде си избухна кола-бомба“. Когато започваш така изречението, влизаш с патоса, с ужаса на това събитие, а интонацията ти е такава, все едно се радваш! На английски е „най-малко“, обаче има начин да го съобщиш на български по друг начин. Ще кажеш: „Сведенията са за еди-колко си, в болницата са настанени толкова и толкова, от тях в тежко състояние толкова. Така се разбира, че ще умрат още хора. Иначе излиза, че луда радост ни обзела и чакаме още жертви...

- Какво друго съветвате възпитаниците си?

- Да избягват някои звуци, защото на микрофон не звучат хубаво - с, з, шушкави, съскащи. Едносричните думи с П също са ужасни за микрофон – пък, пак, пункт, са думи, от които трябва да бягаш. Зрителят не си дава сметка за тези неща. Той или харесва, или не. Но журналистът трябва да прояви усилие. За два-три месеца се научаваш, захванеш ли се сериозно с работата да си направиш микрофонен речник.

Не знам какво ги учат в училище, но при мен идват студенти и завършили, които не знаят елементарни неща – за съгласуването, за говоренето на Ви. Дразня се и когато някоя дума стане модна и започне употребата й с повод и без повод. На сегашния президент, когато беше министър на регионалното развитие му се случваха магистрали. Е как се случва магистрала, ми кажете! Често ми казват „Вие не харесвате жаргона“. Напротив, много харесвам жаргон, но не и професионален жаргон. Не мога да приема употребата на „замерване на стойности“! Интересно ми е с какво ги замерват тия стойности? Правилната дума е измерване. Както при нас на професионален жаргон казваме „Зачети“, но е правилно „Прочети“. Ако „замервам“ няма друго значение преди да са хукнали да замерват стойности, разбирам, но думата съществува и значението е друго.


Какво четем:

🔴 Ансамбълът четвърти в многобоя на Световната купа

🔴 Проф. Минко Балкански започнал научния си път с хлапашки бели, Кристо тръгнал към „опаковките“ с курсове по рисуване

🔴 Млад мъж напусна града, направи си ботаническа градина в дядовата къща

Източник: Монитор



Коментари



горе