Пловдив посреща Вазов като цар


Името на Иван Вазов е тясно свързано с любимия му град Пловдив, където пише доста от шедьоврите си.  Тук приживе честват два юбилея на Патриарха на българската литература. Първият е през 1895 г. Особено пищно и паметно е  второто честване, защото юбилеят е двоен  - 70-годишнината на родения през 1850 г. творец и 50 години творческа дейност.

Целият Пловдив се изсипва на жп гарата на 7 ноември 1920 година,  за да посрещне големия писател. Той е качен на ръце в парадната колесница на румелийския управител. Теглена от два бели коня, най-пъргавите от базирания в града Трети пехотен полк, тя поема към центъра на града. Вазов е сред грамада от рози и хризантеми.  Тържественото шествие е водено от военна музика и ескадрон кавалерия. Народът ликува и аплодира кортежа, докато той преминава по улица "Станционна”, сега "Иван Вазов".

Днешният площад "Централен”, някога „Цар Симеон”, е почернял от народ, във Военния дом оркестри свирят патриотични маршове. Звучат поздравителни адреси към юбиляря, придружен от министъра на просветата Стоян Омарчевски, видни писатели и журналисти.

Трогнат, Вазов научава, че  красивата улица, по която току-що е минал, вече ще носи неговото име. Градската управа удостоява писателя със званието "Почетен гражданин на Пловдив”, а най-добрият декоратор   Харалампи Тачев изработва специален диплом. 

Трогнатият Патриарх отговаря с реч - истинска апология на града: "Пловдив, който и подир Освобождението беше политически и духовен център на Южна България. Тоя духовен подем най-много, ако не всецяло, се дължи именно на Пловдив, на неговото просветено общество, на пловдивската великолепна природа, която ме въодушевляваше; на пловдивското синьо небе и пловдивския въздух. Ето защо аз се чувствам щастлив в тоя мой втори роден град, дето получих най-чистите си вдъхновения, дето моята муза крепна и моят дух се окрили”, заявява поетът на площада.

Тържествата продължават и в следващите два дни. Вазов се среща с хиляди ученици и почитатели и слуша безброй декламации на свои стихове. Затрупан е със стотици подаръци.  

Приемът в Пловдив беше грандиозен - царско посрещане, разказва Вазов на своя приятел и изповедник Иван Шишманов. Драгий приятелю, аз никога не съм очаквал толкова любов! Такава висока оценка на моите националистически песни! Пловдив, комуто вече съм почетен гражданин, беше цял във възторг, споделя поетът. 

 По-малко от година след това Вазов умира. Пловдив се покрива с черни знамена, камбаните на всички пловдивски църкви ехтят тъжно. Всъщност  Патриарха остава и до днес във втория си роден град.


Какво четем:

🔴 Вики Томова на финал в Будапеща

🔴 Една Люби(м)нка за българска реч

🔴 Ансамбълът четвърти в многобоя на Световната купа

Източник: Марица



Коментари



горе