По-велик съм от Пикасо, казвал Нерон


„Аз съм по-велик от Пендерецки в музиката и от Пикасо в изкуството!“, дръзва да се хвали един българин при всеки удобен случай. Художник е, прякорът му е Нерон, а ателието му е насред поляна в Божурище – без ток, вода и парно. За Димитър Казаков, както е името му по рождение, обаче това няма значение. Не му пука от битови условия и авторитети, не държи на благосъстоянието. За разлика от повечето художници не застава пред статив, а опъва платната си на огромна маса.

Проф. Аксиния Джурова, пред която приживе изповядва живота си, пише в монографията си „Митът Димитър Казаков-Нерон“ : „Рисуването за него бе в действителност едно излияние на сърцето, поднесено от подсъзнанието. "Ужасно обичам тайнствените неща, при тях има нещо като съединяването на цветовете, то е висшо блаженство." Същото той открива и чрез езика на символите знаци. "Когато се опитвам да мисля знаково, аз отивам към основните знаци на вселената, свързани с нейното движение, кръгът, кръстът, спиралата, розетата. Има знаци, с които хората се раждат, спомни си изкуството на маите и Великденските острови, там орнаментиката е най-силна... Орнаментът не се създава с рационална култура. Цивилизацията сега върви в обратна посока, цивилизацията постепенно разрушава културата, която й бе дадена в съвършенство. Най-висшата култура е при знаците и символите. Това са безмълвните думи на вселената. Живописта също се занимава с безмълвието", разсъждава Димитър Казаков в разговорите си с Аксиния Джурова и писмата до нея.

 

Ка  ртините на Нерон винаги са сред най-търсените от колекционерите. Присъстват на всеки търг и цената на платна среден формат

не пада под 8000 лева.

В момента 55 шедьовъра на Димитър Казаков от колекциите на няколко държавни галерии са изложени в Двореца. Мащабната експозиция може да се види до 18 септември.

Макар да е сред най-скъпопродаваните художници сега, по-голямата част от живота на Нерон минава в бедност. "Вярвам в съдбовността. Баща ми почина рано и ни остави три деца в най-тежките години на войната. Една циганка каза на майка ми: от това дете ще стане генерал, като ме посочи. Аз винаги вярвах в този генерал", но "от дете още нуждата ми от него (баща му – бел.ред.) не получи покритие и омекотяване на страданието ми“, изповядва се гениалният живописец в писмо до Аксиния Джурова. Откъс от него тя публикува в статия за списание „Пламък“ през 2001 г. заедно със спомени от други разговори.

В интервю с художника, което Джурова прави заедно с Кеворк Кеворкян, излъчено във „Всяка неделя“ през октомври 1979 г. Нерон признава: „Вярвах в съдбата, но истинското рождение като творец ми създадоха годините като земеделец, което ме потопи в природата... Газех бос в равнинната пръст, изгарях от парещото слънце и затулях жад от бистри кладенчета и калени чешми. Ловех раци като пастирче и непрекъснато работех. Плетях кошници или кошове за плява... Хората не ме разбираха и

набрах голям комплекс за малоценност,

от който по-късно направих остро оръжие за защита на личността ми... Иначе обичам хората, но с това острие ми се ще да се пореже всеки мой зложелател...“

Години по-късно чувството за малоценност ще бъде потулено от дързостта да се съизмери с най-големите и да осъзнае, че им е равен и ги превъзхожда.

Битката с чуждата посредственост и завист е неговото проклятие. Тантът и острият език на Казаков дразнят. Успява да завърши Художествената академия, специалност „Графика“ при проф. Евтим Томов през 1965 г. след като няколко пъти преди това прекъсва заради слаб успех. Години по-късно, в биографичните си бележки Нерон ще пише не при кой професор е учил, а кои професори са се учили от него.

„Гладиатор с остра шпага“ - така наричал сам себе си художникът. Прякора Нерон пък му го дава колегата му Тодор Балтев, с когото живеят заедно на тавана на Академията. „Беше купонната система и живеехме на тавана на Академията с Тодор Балтев. Самообразовах се непрекъснато в ателиетата на Академията. Бях също и огняр ... Тогава ми излезе и прякорът Нерон. Като хвърляхме въглища в пещта, Тодор Балтев ми каза: „Имаш бретон като Нерон”. Така и остана ...”., разказва Димитър Казаков пред Аксиния Джурова.

САМО ФАКТИ

- Роден на 22 юни 1933 в с. Царски извор, Великотърновско.

- През 1951 постъпва в първия випуск на Художествената гимназия в София. Завършва Националната художествена академия, специалност „Графика” при проф. Евтим Томов през 1965

- От 1965 до 1972 живее и работи в Пазарджик, където е изпратен по разпределение.

- През 1967 получава Наградата на Съюза на българските художници за графика. От 1968 е редовен член на Съюза на българските художници.

- През 1972 напуска Пазарджик и се установява се в с. Божурище край София заедно със семейството си.

- Работи като щатен художник при Военното поделение в Божурище до 1977. От 1978 работи на свободна практика. Често се лекува в болници и санаториуми, заради заболяване от астма.

- Умира на 16 януари 1992 в дома си в Божурище.


Какво четем:

🔴 1600 кг розово масло са произведени в Казанлъшко тази година

🔴 Наш актьор №1 на фестивала в Мадрид

🔴 Българските атлети са в елита на Европа

Източник: Монитор



Коментари



горе