Каратистът, който не може без гайда
Младият инструктор е горд с постиженията на възпитаниците си до 10 г. на тазгодишното Национално първенство за деца.
Калоян Георгиев от старата столица Велики Преслав е най-изкусният гайдар сред българските каратисти и със сигурност e ненадминат каратист сред гайдарите. 19-годишният разностранен талант, еднакво добър в кимоно и в народна носия, беше голямата изненада на демонстрациите по бойни изкуства, с които започна празникът на полицията в Шумен тази седмица. Изпълни най-големите атракции за публиката, които впечатлиха дори спецполицаи. Строши от раз три итонгови плочи с глава, сцепи речен камък с ръка и за финал учителят сенсей Даниел Димитров счупи три дървени летви в стомаха му.
„Всичко е постижимо, но след повече от 10 г. труд в залата, много търпение, и абсолютен контрол на тялото и духа”, не крие Калоян. Може с часове да разказва за философията на карате шинкиокушин, което превръща и най-големия глезльо в дисциплиниран отличник.
Знае го от опит, защото заради качествата му, още преди да навърши 17 г., неговият треньор преценил, че Калоян е готов за втори инструктор по киокушин във Велики Преслав.
„Учителят каза и нямаш избор, приемаш”, спомня си сега.
В залата някои от възпитаниците му се оказали с 3-4 г. по-големи, но в киокушин важи принципа за старшинството. Ако си тренирал повече, и по-възрастните те слушат. И най-важното - който е устоял на тренировките, не може да бъде пречупен от нито една житейска трудност, уверява Калоян. Заради режима много родители сами довеждат децата си при него, а по същите причини и доста ги отписват.
„На хлапетата им е най-трудно да приемат, че не мама и татко се карат, а аз. Че не могат да правят каквото си искат, а точно това, което им се каже. Липсва му дисциплина на поколението”, обяснява младият инструктор. В залата не е като в училище да си чатиш под чина по телефона, за 2 часа джиесемите са забранени. Всяка тренировка започва с клетвата: „Ние ще тренираме нашите сърца и тела за твърд, непобедим дух. Ние ще преследваме истинския смисъл на бойния път, така че след време нашите сетива да са нащрек. С истинска сила ние ще се стремим да възпитаме духа на самоотверженост. Ние ще съблюдаваме правилата на учтивостта, ще уважаваме нашите по-старши и ще се въздържаме от насилие...”
И момчета, и момичета тренират и я осмислят с всеки изминал ден.
Шинкиокушин е най-близо до уличния бой, много контактен спорт със силни удари с почти всички части на тялото и когато овладееш техниките му, трябва да имаш разум при прилагането. Затова Калоян обяснява, че разправии е имал, но до бой с неравностойни противници не стига. За него наистина важи поговорката, че „който пее и свири, зло не мисли”, но ако все пак му се случи да се скара с някого, става и си заминава.
„Успели са да ме научат да се въздържам”, обяснява той и прави същото със своите възпитаници. Често разтървава връстници на улицата, стигнали до бой. Раздалечава ги и не се страхува, че в суматохата може да го фраснат. Никой не може да го удари така, както са го удряли в зала или на състезание. Там се играе до нокаут на противника. Случват се и травми. Затова каратистите са със закалени тела, но нямат нищо общо с момчетата, които ваят бицепси по залите за фитнес.
Калоян се радва, че това лято добрата спортна база във Велики Преслав била оценена и градът за първи път станал домакин на зонално първенство по шинкиокушин. Над 90 състезатели мерили сили, а шуменският клуб, част от който е преславския, завоювал 27 медала. Дузина са златните отличия. Голямата гордост на преславския треньор е възпитаникът му Цветан Урумов, който влиза в националния отбор по карате и ще ни представи на европейското първенство. Тази година то е в края на ноември в София.
„Тренирам го от три години. Много е упорит, а в залата и успехът му се покачи. Карали сме го да учи, вместо да тренира”, разказва Калоян. Заедно с Цветан е решил много задачи по математика. Педагозите от Преслав вече знаят, че в залата по карате се стяга дисциплината и се вдига успехът на много деца. Стават и по-добри хора.
„Аз бях нервак, лесно избухвах, но след 3 г. и половина тренировки съм много контролиран човек”, обяснява друг преславски възпитаник -Петър Александров. И признава, че вече му пука за околните, помага на съвсем непознати хора.
Заедно с каратето другата голяма страст на Калоян е гайдата. Просвирил след кимоното, чак в четвърти клас. Преподавателят му по музика Мирослав Минчев се преместил от Велики Преслав в Шумен и каратистът го последвал в училището по изкуствата СОУ „Сава Доброплодни”. И до ден днешен му е трудно да обясни кое е общото между карате и гайда. При първото влагаш цялата си сила в техничния удар с длан, при второто пръстите ти трябва да танцуват по гайдуницата. И при двете обаче, те завладява спокойствие, казва Калоян. Учителят му сенсей Димитров умува, че гайдата е помогнала на каратиста да контролира безпогрешно вдишванията и издишванията. Този усет е важен при свиренето, а в каратето, като се комбинира със стягане на мускулите, те прави непоклатим, когато чупят предмети в тялото ти.
Калоян обожава македонските мелодии и свири дори по тийнейджърски купони на джура гайдата си. „Македонско девойче” и „Кой уши байряка” са му любими. Наскоро облечен в носия изненадал съгражданите си като изпълнител на благотворителния концерт за манастира „Свети Пантелеймон”. Печелил е отличия от национални конкурси, където се конкурира с професионалисти от училищата в Широка лъка и Котел. Златните му медали от карате обаче са повече. Тази година е вицешампион при мъжете на традиционния турнир „Мадарски конник” в Шумен. В Севлиево на националното първенство по карате шинкиокушин спечелил бронз. Най-скъпо му е третото място от международния турнир в Бургас м.г. в категорията до 65 кг. До полуфинала Калоян премазвал противниците си и паднал след много оспорвана среща от европейския шампион хърватина Фран Лучшич. Това си е чест.
Сега е приет не в спортната академия, а в музикалната в Пловдив, където кандидатствал. Иска да продължи да изучава тънкостите на гайдата. Вече умува - като завърши, ще направи оркестър от музиканти патриоти, за да веселят хората. Ще продължи да тренира и да се състезава. Мечтата му е един ден да бъде професионалист гайдар и сенсей с черен пояс. Стигнал е до зелен с черта и му остават още две стъпки до съвършенството. В залата е научил, че в късмета вярват слабите, а силните разчитат на себе си. И още - че няма каратист, провален в живота.
Какво четем:
🔴 11-годишен на "Верея" започва проби в "Барселона"🔴 Царевец остава най-желаната туристическа дестинация във Велико Търново
🔴 Днес ни очакват АДСКИ ЖЕГИ! Ето къде ще е НАЙ-ЗЛЕ!
Източник: Труд