На фестивал вместо на море и планина


Фестивалният туризъм набира скорост в България. Той е чудесен начин да разнообразите лятото си, особено ако отпуската не стига и за море, и за планина.

  Само за един уикенд, когато обикновено се организират фестивалите, човек може да потъне в релакса на чудни кътчета от страната. В Ямбол ще ви посрещнат с кукери, в Кюстендил – с череши, в Троян ще ви напоят със сливовица, а в Трън ще похапнете домашно кисело мляко.
Освен това, фестивалите имат фиксирани дати и може да планирате пътуването си месеци предварително.
В Ямбол кукери с двуметрови маски и облечени като мечки мъже се събират през март. На маскарада няколко поредни години има и сръбски танцьорки, облечени във венециански костюми от времето на дожите, чернодрешковци с бради. Събират се засмени мъже, жени и деца от над 10 държави.

Всички те имат обща цел - да гонят заедно злите сили на Международния маскараден фестивал „Кукерландия“ в Ямбол. Първото му издание бе през 2000 г., замислен като Карнавал на виното, с участието на кукерски групи от близките села. Сега вече той се разрасна и събира групи от цяла България, Румъния, Гърция, Турция, Македония, Хърватска, Словения, Ирландия, Португалия, Полша, Румъния и Индонезия. 
Страшилища, в съпровод на тътена, издаван от техните камбани и чанове, изпълняват ритуали по прогонване на духове и злини. И ако в цяла България и много страни от Европа кукерските игри се провеждат в „мръсните дни“ след Нова година, в Ямбол и региона кукерските празници са по традиция между Неделя Месопустна и Сирни заговезни.

През 2009 г.  „Кукерландия“ бе патентована като запазена марка на община Ямбол. Предприемчиви местни производители дори започнаха да правят и локум с тази марка.
През юни в Трън фондация „Д-р Стамен Григоров“, Асоциацията на млекопреработвателите в България и местната община организират Национален празник на киселото мляко. Целта е да се популяризира българското кисело мляко, приготвянето и консумацията на наши традиционни млечни продукти. За гостите се отваря Музеят на киселото мляко в село Студен извор и къщата музей на откривателя на лактобацилус булгарикус д-р Стамен Григоров.
Програмата включва фолклорни изяви и дегустация. Фирми, които произвеждат мляко и млечни продукти, се състезават с домашно приготвени храни в конкурса „Млечните продукти в моя дом“.

Подобен празник има и в Разград, провежда се през последната седмица на юли. В рамките на програмата има турнир за приготвяне на домашно кисело мляко, конкурс „Кралица на киселото мляко“, състезание – щафета „Да си направим таратор“ и концерти на фолклорни състави от цял свят.
Едно от най-популярните народни увеселения в Горна Оряховица пък еПразникът на
суджука в парк „Градска градина”. Характерни за него са суджукарски игри, кулинарни турнири, викторини, творчески работилници. На откритата сцена цял ден пеят и танцуват вокални групи и фолклорни ансамбли.

Горнооряховският суджук за пръв път е бил произведен в тукашния месокомбинат преди 110 години. В момента само три фирми у нас произвеждат пикантния колбас. Според традиционната рецепта, месото се нарязва на ръка със сатър и после се консервира чрез осоляване. Първоначално суджукът се е сушал на открито, за да се улови местният климат – сух, студен въздух и умерени течения.
В района се развива естествена бяла суха плесен, която не позволява на мазнините в месото да гранясват. Преди няколко години суджукът бе регистриран в Европейския съюз като защитена кулинарна марка.

Произведения на изкуството от череши, фолклорни танци, кулинарен фест и десетки сортове от пролетния плод показват организаторите на Празника на черешата в Кюстендил. Градът е бил домакин на първото овощарско изложение у нас още през 1896 г., когато е учредена Първата национална овощарска изложба.
Празникът, посветен на черешата, е възстановен през 2008 г. Собственици на овощни градини показват десетки сортове, аранжирани на щандове на градския площад. Те и деца от местните училища правят различни произведения на изкуството от череши – бижута, кукли, икони и пластики, майсторски изплетени вешала.

Жените пекат плодови пити и предлагат за дегустация компоти, сладка и сиропи от череши.
Институтът по земеделие – Кюстендил, който е партньор на общината в организацията на празника, излага десетки сортове и новостите в селекцията на този плод. Празникът „Черешчица род родила“ събира на една сцена фолклорни състави и ансамбли от цяла България. В изложението конкурс участват  детски градини, училища, читалища, неправителствени организации и сдружения от Кюстендил и региона.

На Еньовден във Велико Търново
Еликсири по стара българска рецепта показват на Празника на билките на Еньовден във Велико Търново. Демонстрациите на  Самоводската чаршия прави Емил Елмазов, председател на Съюза на билкарите. Той използва любимата билка на великия лечител Авицена – седефчето.
Лековитото растение е било познато още от произведенията на Овидий, Плиний Стари и Диоскурид. В древността хората са смятали, че седефчето е безценно средство при лечение на увредено зрение. Вярвали са, че там, където расте то, няма змии и насекоми.
Елмазов приготвя със седефче „Балсама на четиримата крадци“ – средновековния лек срещу най-тежките инфекции. Другият еликсир е „Меча сила“ – напитка, използвана против телесна немощ, слабост на духа или ума.

През юли пчелари от цялата страна показват мед, восък, клей, пчелно млечице, кошери и оборудване за своя занаят в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър“ край Габрово. Пищна фолклорна програма весели гостите по време на Националния пчеларски събор.
Празникът е посветен на св. Прокопий (8 юли), който е закрилник на пчелите, пчеларите и меда. Производители от цялата страна демонстрират богат асортимент от пчеларски инвентар, специализирана пчеларска литература и козметика от пчелни продукти. Те организират и традиционно съревнование за най-вкусен мед, който се определя от посетителите.

В народните вярвания се смята, че пчелите са посредници между видимия и невидимия свят и помощници на Бог. Болестите, злите същества, вилите, самовилите и орисниците били умилостивявани с мед и медени питки, затова се вярва, че и злите сили не правят пакости на пчелите. В Деня на св. Прокопий пчеларите стават много рано, преди изгрев слънце, за да заварят пчелите още в кошерите, разказаха участници в XI Национален пчеларски събор. В древността хората вярвали, че първият изваден мед има магически свойства – можел да лекува всички болести. Затова пчеларите го пазели на тайно място през цялата година.

Празникът „Златна праскова” се организира всяка година в сливенското село Гавраилово. Във фоайето на местното читалище се подреждат изложби от различни сортове праскови, рисунки и фотоси на тема праскови, произведения на художници и  дърворезби.
Градусът на настроението ви ще се вдигне в буквалния смисъл, ако посетите Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в село Орешак. Повече от 20 години в селцето се организира Национален фестивал на сливата.

„От това райско място е тръгнала славата на ракията преди повече от сто години, и до днес то съхранява, популяризира и дава възможност за развитие на народната материална култура”, казват от местната община. На Празника на сливата и троянската сливова ракия ще видите на живо уменията на признати майстори в изваряването на сливова ракия. 
На влизане всеки посетител получава сувенир за спомен – слива, изработена от керамика. Ще видите още занаяти, свързани с употребата на сливата и троянската сливова ракия. Наскоро в дегустациите бяха включени розова вода, сладка от рози и гюловица, а според местни лекари розовата вода е антидот на алкохола.


Какво четем:

🔴 Карлово чества 179 години от рождението на Васил Левски

🔴 Угасващи съкровища: манастирът в Билинци

🔴 Студена терапия

Източник: Десант



Коментари



горе