Угасващи съкровища: Манастирът в Мало Малово (ВИДЕО)


Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ*

В Европа има поне 30 000 средновековни крепости, оцелели в някаква форма до днес. Но само една от тях е построена от пластмаса.

ПЕРНИШКАТА КРЕПОСТ, с нейната горда фасада от полимербетон и няколко хиляди стоманени болта, е чудесен символ за това в какви ръце е оставена грижата за културното наследство на България.

Замисълът на тази комедия, финансирана с почти 4 милиона лева от еврофондовете и бюджета, е да се вижда от пътя и да привлича посетители. Ни най-малко не желаем да се намесваме в спора между онези, които настояват за строга консервация на паметниците, и другите, които смятат за по-важен акцента върху атрактивността и туризма. На теория и двете страни имат своите аргументи. Но в практиката резултатите от тези аргументи почти неизменно се оказват триумфи на глупостта, лошия вкус и най-вече на алчността.

НАЙ-ТЪЖНОТО Е, ЧЕ ДОКАТО влагаме милиони в такива "старини", по които още личи моливът на строителите, из цяла България постепенно угасва истинското ни наследство. Стотици храмове и манастири, съхранени от поколения предци с цената на лишения и страдания, сега един по един рухват. Иманяри ги разкопават. Овчари си държат стадата в тях. Но главният виновник за гибелта им в крайна сметка ще е общото ни невежество.

                 Пернишката крепост: печалният резултат от нуждата "да се усвоят едни пари"

Затова сега "КОЛЕЛА", предаването за автомобили на Bulgaria ON AIR, с подкрепата на Dacia България ще издири част от тези паметници - забравени от всички, затрогващи и на изчезване.  И в същото време много подходящи за разходка следващия път, когато в събота сутрин се чудите накъде да поемете.

         Само тази църквичка е оцеляла от манастира "Св. Николай Мирликийски" край Мало Малово

ПЪРВАТА НИ СПИРКА е съвсем близо до София - на около 50 километра, до селото с причудливото име Мало Малово. Някогашният манастир "Свети Николай Мирликийски" край него е сцена на едно от най-печалните престъпления срещу паметник на културата, които сме виждали.

Районът на Драгоман и Годеч открай време заема особено място в българския духовен живот. "Това е един навремето изключително развит духовно район, съществена част от Софийската Мала Света Гора - разказва ни отец Лъчезар Лазаров, архиерейският наместник на Годечката духовна околия, докато разговаряме в съвсем наскоро обновената църква в село Свидня. - По съвсем последни данни в момента в района действащите по някакъв начин храмове и манастири са 68  на брой, което е завидно число, съизмеримо само с това на Родопското Светогорие... Но за жалост има и немалко манастири, от които вече няма следи".

                                                   Отец Лъчезар Лазаров

МАЛОМАЛОВСКИЯТ МАНАСТИР е някъде по средата - той отдавна вече не е действащ, но още не е изчезнал. Макар че и това може да се случи съвсем скоро.

Ако тръгнете на север от селото, след около 3 километра ще стигнете на билото на този много красив дял от Чепън планина. Тук ви посреща стар оброчен кръст, реставриран и изправен отново от загрижени хора. Не се стряскайте, че от манастира няма и помен - той се е сгушил в долчинката вдясно от кръста.

От основната му сграда е останала само една окаяна развалина - най-вече благодарение на иманярите, които са разкопали основите на двуметрова дълбочина. По чудо е оцеляла каменната чешма с бронзов чучур, дело на майстор от дебърската школа.

         При първото ни посещение тук преди пет години покривът все още беше здрав. Сега е съмнително дали ще издържи още една зима

ВСЕ ОЩЕ ОБАЧЕ СТОИ ЦЪРКВАТА: малка каменна сграда с една апсида. Когато я изследва през 1939 година, професор Кръстю Миятев датира уникалните стенописи по западната фасада към края на XIV век. Но днес от тях не е останало нищо, освен лика на светеца-покровител над входа.

При османското нашествие манастирът най-вероятно е бил разграбен и изоставен. После, някъде между 1550 и 1650, е възстановен. Оттогава са част от стенописите вътре - изключителна рядкост в наши дни. Следва ново разрушение, може би през размирния период на кърджалиите, и ново възстановяване около 1830, когато са добавени нови стенописи. Именно заради изображенията по стените през 1973 манастирът е обявен за паметник на културата от национално значение.

    Част от стенописите са на повече от 450 години. В края на 80-те още са били в приличен вид. Днес едва личат

В началото на 90-те, когато е изследван сериозно за последен път, стенописите вътре са били в прилично състояние. Но оттогава църквичката е оставена на произвола на стихиите, на иманярите и на овчари от близките села, които свикнали да си вкарват вътре животните при лошо време.

НАЙ-СТАРИТЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ са почти изличени. Стените са пропукани, от едната страна сводът е на път да пропадне. Нечия загрижена, но несведуща ръка се е опитала да укрепи стените със замазка отвътре и допълнително е увредила фреските.

Оцелял при нашествия, разбойници, пожари, земетресения и дори при народната власт, сега този храм е пред изчезване.

"Проблемът в Мало Малово, както и на много други места, е, че ние нямаме собственост върху имота и храма - обяснява отец Лъчезар Лазаров. - Не можем по никакъв начин да се погрижим, а там, разбира се, трябват и по-сериозни средства. В момента имотът е на община Драгоман, която обаче работи по въпроса да го възстанови на църквата. Ако това се случи, ще можем в бъдеще - може би още догодина - да направим нещо за храма".

Можем само да се надяваме, че нещата ще се стекат добре и това късче от културата ни ще остане. И че няма да бъде спасено по начина, по който е Пернишката крепост. Все пак ви съветваме да идете и да го видите, докато още стои. Поне това дължим на поколенията, които са ни го оставили.

КАК ДА СТИГНЕТЕ

Хванете пътя от София за Калотина, в Драгоман се отклонете за Прекръсте, Круша и Годеч, а по-нататък следвайте кафявите табелки за Драгоманското блато.

Малко след изхода на Драгоман ще стигнете и самото блато - възстановен в последните години природен резерват. Мястото е красиво дори в късната есен, а през лятото е изпълнен с живот дом на 180 вида различни птици.

По-нататък минавате през Голямо Малово и Раяновци, за да стигнете до Мало Малово. Оттук трябва да търсите черен път, който тръгва от последните къщи нагоре към гората. За него ще ви трябва автомобил 4х4, но ако нямате, просто се разходете пеша - теренът не е никак тежък, разстоянието се взема със спокойно темпо за по-малко от час. По пътя можете да си наберете горски ягоди или шипки, според сезона.


Какво четем:

🔴 Проф. Георги Близнашки: Съдията, отказал регистрация на ДОСТ, трябва да бъде поздравен

🔴 Тенчо Караенев спечели сребърен медал на Световното в Лас Вегас

🔴 Смях! Топ 10 на бисерите на рожденика Димитър Пенев

Източник: bgonair



Коментари



горе