Цяла нощ се молят на мощите на Св. Георги


По покана на Пловдивския митрополит Николай, в навечерието на празника на митрополитския храм "Света Марина" - 16 юли, в него ще бъде посрещната част от светите мощи (ръката) на свети великомъченик Георги Победоносец.
Светинята ще бъде донесена от метоха "Св. Богородица" в Палеохори (Халкидики, Гърция).
Мощите ще бъдат посрещнати в катедралния храм "Успение Богородично", откъдето ще тръгне литийното шествие с тях до храма "Света Марина". Тук те ще бъдат поставени за поклонение на вярващия народ. От 18.30 ч. ще започне празничната архиерейска вечерня. Светите мощи ще останат в храма, който ще бъде отворен и през нощта. На 17 юли 2016 г., когато се чества паметта на света великомъченица Марина, в едноименния митрополитски храм в 9.00 часа ще бъде посрещнат Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, който ще възглави празничната света Литургия по повод празника в съслужение с митрополити - членове на Светия Синод на БПЦ, епископи и свещеници. "На всеки богомолец ще се дава за благословение икона с образа на св. Георги и памук, осветени на светите мощи", съобщават от Пловдивска митрополия. Светите мощи ще останат до 22 ч. вечерта в неделя.
Миналата година за храмовия празник на "Света Марина" дойде друга светиня - частица от мощите на Свети Димитър Солунски.
През 2014 година в митрополитския храм бяха изложени мощите на великомъченик Мина от Света Гора.
Църквата "Света Марина" е изградена в днешния си вид през през 1851 година, когато била съзидана от основи с камък. При изграждането й работили майсторите от прочутата Брациговска школа, ръководени от Никола Томчев-Устабашийски. По своята същност църквата представлявала типична за възрожденския период базилика, състояща се от три кораба, разделени помежду си от два реда колони с капители и полукръгли арки между тях. Куполът e с многостенна форма. В западната част на храма се намира открита колонада - нартика, която e изписана с библейски сцени от зографа Никита Одринчанин през 1858 г. Когато започнало изграждането на новия, по-голям храм, направеният по-рано резбован иконостас бил демонтиран и щом църквата била завършена, той отново бил поставен. Отляво на царските двери на този иконостас била поставена иконата на Божията Майка Света Богородица с Младенеца Иисус, а отдясно - иконата на Спасителя Христос. И двете били изрисувани от Станислав Доспевски през 1868 г. Иконата на Рождество Христово и тази на Свети Йоан Предтеча били изписани от Никита Одринчанин и били оценени като едни от най-добрите образци на българската възрожденска живопис. А иконите на Свети цар Борис и Свети Климент Охридски, намиращи се отдясно на царските двери, били изработени от художника Георги Балджиев. В притвора, над образа на Света Марина, са изписани и образите на 12-те апостоли. Над тях е Иисус Христос с вдигната за благослов ръка. Днес в храма има и икона на първия просветител на град Пловдив - свети апостол Ерм.
Храмът бил завършен окончателно през 1856 г., когато бил тържествено осветен от тогавашния пловдивски митрополит Хрисант в деня на Св.св. Константин и Елена - 21 май.
Владишният трон е изработен през 50-те години на ХIХ в. от дебърската майстори Димитър и Антон Станишеви.
В северната част на двора, над входа, е построена дървената камбанария на храм "Света Марина". Тя била завършена през 1869-1870 г. Представлява отделна от храма постройка, висока е  около 17 м. и е изградена на шест етажа, които започват от земята, като всеки следващ се стеснява над предходния.
Днес "Света Марина" е пловдивският храм с най-голям брой камбани. В църквата се съхранява като голяма светиня и частица от светите мощи на света великомъченица Марина.
Екип на "Стандарт"


Четете още:

🔴 Комбайн в полето (дрон)

🔴 Генералният консул, който заплени българите в Чикаго

🔴 "Отворено общество": Все повече хора одобряват израза "България на българите"





Източник: Стандарт





Коментари

горе