Историческа реч на премиера на Унгария


Дами и Господа,
Сънародници,
Унгарци по света,

Дами и Господа,

Днес Европа не е свободна. Тъй като свободата започва с говоренето на истината. Днес в Европа е забранено да се говори истината. Дори да бъде направен от коприна – намордникът си остава намордник. Забранено е да се казва, че тези пристигащи не са бежанци и че Европа е заплашена от миграцията. Забранено е да се каже, че десетки милиони са готови да потеглят към нас.

Забранено е да се каже, че имиграцията носи престъпност и тероризъм в нашите страни.
Забранено е да се отбележи, че масите, пристигащи от други цивилизации застрашават нашия начин на живот, нашата култура, нашите обичаи и нашите християнски традиции. Забранено е да се отбележи, че тези, които са пристигнали по-рано, са изградили вече нов, отделен свят за себе си, със собствените си закони и идеали, които принуждават срутването на хилядолетната структура на Европа.

Забранено е да се посочи, че това не е случайна и неволна верига от последствия, но предварително планирана и режисирана операция; маса от хора, насочени към нас. Забранено е да се каже, че в Брюксел се съчиняват схеми за транспорт на чужденци тук, колкото може по-бързо и да бъдат заселени сред нас.

Забранено е да се отбележи, че заселването на хората тук е с цел да се прекрои религиозния и културен пейзаж на Европа и да бъдат препроектирани нейните етнически основи, като по този начин се премахва последната бариера за интернационализма: националните държави. Забранено е да се каже, че Брюксел е сега потайно поглъщащ все повече и повече парчета от националния ни суверенитет, както и че в Брюксел сега кроят план за съединени щати в Европа – за което никой, никога не е издавал разрешение.

Дами и Господа,

Днешните врагове на свободата са скроени от дрехи различни от дрехите на старите кралски и имперски управници, различни и от тези, които водеха съветската система; те използват различен набор от инструменти, за да ни принудят да се подчиним. Днес те не ни вкарват в затвора, те не ни транспортират в концентрационни лагери и те не ни изпращат танкове, за да окупират страните желаещи свобода.

Днес интернационалните медии разполагат с артилерия от бомбардировки, доноси, заплахи, изнудване и те се оказват достатъчни – или поне са били достатъчни до сега. Народите на Европа бавно се пробуждат, те се прегрупират и скоро отново ще се изправят на крака. Европейските колони, които почиват на потискането на истината са скърцащи и напукващи се.

Народите на Европа най-накрая са разбрали, че тяхното бъдеще е заложено на карта. Сега не става въпрос само за просперитет, уютен живот, рискови работни места, но също така и че сигурността и мира в живота ни е заплашен. И като следствие народите на Европа, които са били дремещи в изобилие и просперитет, са разбрали, че принципите върху които е изградена Европа са в смъртна опасност. Европа е общество на Християни, свободни и независими нации, равенство между мъжете и жените; лоялна конкуренция и солидарност; гордост и смирение; справедливост и милосърдие.

Този път опасността не ни атакува по начина, по който ни атакуват войните и природните бедствия – рязко издърпвайки чергата под краката ни. Масовата миграция е бавен поток от вода, който постоянно ерозира бреговете. Той е маскиран като хуманитарна кауза, но истинската му природа е окупиране на територия. И това, което набира терирория за тях е загуба на територия за нас.

Стадата на обсебени правозащитници чувстват преобладаващото желание да ни порицаят и да насочат пръст срещу нас. Твърди се, че ние сме враждебни ксенофоби, но истината е, че историята на нашата нация е също история на вливане и преплитане на културите.

На тези, които са дошли като нови членове на семейство, като съюзници или като разселени лица страхуващи се за живота си е било дадено право да създадат нов дом. Но тези, които идват тук с намерение да променят нашата страна, оформяйки нашата нация по техен собствен модел, тези които са дошли в насилие и против нашата воля – винаги са били посрещани със съпротива.

Дами и Господа,

Първо говореха за само няколкостотин, хиляда или две хиляди преместени хора. Но нито един отговорен европейски лидер не би посмял да се закълне, че тези няколко хиляди няма да се увеличат до десетки или стотици хиляди. Ако искаме да се спре тази масова миграция, първо трябва да се ограничи Брюксел. Основната опасност за бъдещето на Европа не идва от тези, които искат да дойдат тук, а от фанатичния интернационализъм на Брюксел. Ние не трябва да позволяваме на Брюксел да постави себе си над закона.

Ние не трябва да му позволим да изцеди върху нас горчивия плод на космополитната си имигрантска политика. Ние не трябва да приемаме в Унгария престъпност, тероризъм, хомофобия, изгаряне на синагоги и антисемитизъм. Не бива да бъдат допускани никакви градски райони извън обсега на закона, никакви имигрантски бунтове тук и никакви банди преследващи нашите жени и дъщери.

Ние не трябва да позволяваме на други да ни казват кого можем да пуснем в нашия дом и страната, в която живеем заедно и с кого да споделяме нашата страна. Ние знаем как тези неща се случват. Първо им позволяваме да ни кажат кого да вземем, после ни принуждават да служим на чужденците в нашата страна. В края ние се озоваваме в ситуация, в която сме принудени да напуснем земята си. Заради това ние отказваме тази схема за презаселване и ние няма да толерираме изнудване и заплахи.

Дошло е времето да звъни предупредителен звънец. Дошло е времето за опозиция и съпротива.
Дошло е времето да си потърсим наши съюзници. Дошло е времето да се развеят флаговете на гордите народи. Дошло е времето да се предотврати унищожаването на Европа и да бъде спасено бъдещето на Европа. За тази цел, независимо от партийната принадлежност, ние призоваваме всички граждани на Унгария да се обединят и всички европейски нации да се обединят.

Лидерите и гражданите на Европа вече не трябва да живеят в два отделни свята. Ние трябва да възстановим единството на Европа. Ние, народите на Европа не можем да бъдем свободни индивидуално, ако не сме свободни заедно. Ако обединим сили, ние ще успеем; ако вървим в различни посоки ще се провалим. Заедно сме силни, разединени сме слаби. Или заедно или изобщо не – това днес е законът.

Дами и Господа,

През 1848 г., беше написано в книгата на съдбата, че нищо не може да се направи срещу Хабсбургската империя. Ако тогава се бяхме примирили с този резултат, нашата съдба щеше да бъде подпечатана и Германското море щеше да погълне унгарците.

През 1956 г. беше написано в книгата на съдбата, че ще останем окупирана и съветизирана държава, докато патриотизма не е бил потушен и у последния унгарец. Ако тогава се бяхме примирили с този резултат нашата съдба щеше да бъде подпечатана и Съветското море щеше да погълне унгарците.

Днес в книгата на съдбата е написано, че скритите, безлични световни сили ще елиминират всичко, което е уникално, автономно, вековно и национално. Те ще слеят култури, религии и популации, докато нашата многостранна и горда Европа най-накрая ще стане безкръвна и податлива на обработка.

И ако се примирим с този резултат, съдбата ни ще бъде подпечатана и ще бъдем погълнати в огромния търбух на Съединените щати на Европа. Задачата, която очаква унгарския народ, народите от централна Европа и другите европейски народи, които все още не са загубили здрав разум е да се защитят, пренапишат и трансформират съдбата, предназначена за нас.

Ние Унгарците и Поляците знаем как да направим това. Ние сме възпитавани, че само смелия може да погледна опасността в очите. Затова ние трябва да извадим старата форма на кураж изпод тинята на забрава.

На първо място трябва да поставим стомана на нашия гръбнак и трябва да отговорим ясно на висок глас, така че да бъде чуто навред и нашир, че преди всичко най-важния въпрос е определяне на съдбата ни: Въпросът, от който зависи бъдещето на Европа е: „Да бъдем ли роби или свободни хора – Това е въпросът, отговорете ми!“


Какво четем:

🔴 Васил Михайлов: Изгубихме 25 години в боричкане и делене

🔴 Петко Славейков - "Към българите"

🔴 Най-лесната и вкусна кашкавалена питка (пръстите да си изядеш)

Източник: Новинар



Коментари



горе