Тийнейджърка се превърна в талисман на горнооряховския квартал "Пролет"


16-ГОДИШНАТА ЛОРА ХРИСТОВА ЗАРАЗЯВА С ДОБРОТА И ОПТИМИЗЪМ ВСИЧКИ, ДО КОИТО СЕ ДОКОСНЕ. Момичето учи на благотворителност, съпричастност и самоинициативност дори по-големите от нея. Макар че целия си съзнателен живот е прекарала в чужбина, тя се чувства истинска българка и се гордее със своята националност. Лора се бори да осигури колички за инвалиди, помага на бездомни животни, дарява детски играчки за домове за деца и книги за библиотеки. Смята, че това са каузи, които могат да реализират всички хора, стига да имат желание и да нямат оправдания за своята апатия към чуждото нещастие.

ЛОРА ХРИСТОВА Е РОДЕНА В ГОРНА ОРЯХОВИЦА, НО ЗАМИНАВА ДА ЖИВЕЕ С РОДИТЕЛИТЕ СИ В СИНГАПУР ОЩЕ КАТО БЕБЕ. Баща й работи като инженер на кораби и заради професията му семейството се мести 11 години по-късно в Южна Корея. В азиатската страна те създават свой дом, който обитават вече 5 години. Лора учи в интернационално училище, а през летните ваканции се връща в родния град, където я очакват нейните баба, дядо и десетки приятели. Пристигането й се превръща в празник за местните хора, които я посрещат с любов и топлота. Всяка година си поставя нова благородна цел, която да реализира и да й бъде като мотивация за следващата. „Миналата година в училище имахме такъв проект – задача, която да постигнем в срок. Аз реших да създам дървено люлеещо конче, което дарих в Дом за деца в Корея. Сега искам да помогна за закупуването на инвалидна количка за човек в България, който се нуждае от нея“, сподели тя. За целта 16-годишното момиче се свързало с национална организация, защитаваща правата на инвалидите, и било запознато с една от акциите в тяхна помощ. Оттогава Лора не спира да събира пластмасови капачки от бутилки, които периодично изпраща към неправителствената структура. Нещо повече – тя успява да въвлече в кампанията и своя връстници, които също като нея прибират всяка капачка, която им попадне в ръце.

Лора е възпитана да се отнася с любов към всяко живо същество. Ето защо често се случва да лекува и храни бездомни животни. „В Корея няма безпризорни котки и кучета. Отношението към беззащитните четириноги в България е много лошо. Смятам, че има много да учим като нация за хуманността“, твърди тя.

Друга кауза, която осъществила преди броени дни, е дарение на книги на английски език на библиотеката в Горна Оряховица. „От малка съм научена да чета много и реших, че няма смисъл книгите, които родителите ми са подарявали, да хващат прах по рафтовете, а ще бъде по-добре да станат достъпни за всички, които имат нужда да се обогатят. Затова ги дарих“, споделя Лора.

Първият език, на който била научена и проговорила, бил българският. С годините обаче научила още английски, испански, френски, китайски и корейски. Увери, че догодина ще донесе още книги на всички езици, които владее.

Въпреки че е видяла много красиви места по света, 16-годишното момиче твърди, че се чувства най-уютно в Горна Оряховица. „Много ми харесва родният град, но ми се иска да стане по-безопасен. Престъпността и безработицата са в плашещи размери и това със сигурност са причините все повече хора да го напускат“, казва Лора.

Галина ГЕОРГИЕВА


Какво четем:

🔴 Имам си една мечта... С колело из България

🔴 Българите – най-добрите в преговорите

🔴 Доц. д-р Сотир Марчев алармира: Пластмасовите бутилки носят рак и оплешивяване през лятото!

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе