Младата Даян Трифонова тръгна по стъпките на своите родители лекари



Когато във вените си човек носи кръвта на борбени родители, отдадени на най-хуманната професия, шансът той да не се превърне в личност, която надгражда техните качества, е почти нулев. Такъв е случаят с 23-годишната Даян Трифонова от Велико Търново, дъщеря на анестезиоложката д-р Йорданка Трифонова и инвазивния кардиолог д-р Красимир Трифонов. Младото момиче в момента е студентка по медицина четвърти курс във Варна и вече планира специализацията си, двоумейки се между две от най-тежките и отговорни дисциплини в лекарската професия.
Споделя, че когато дошло време да направи съдбовния избор какво да кандидатства след 12 клас, била объркана и изпълнена със съмнения. „Имах много интереси и никаква конкретна идея с какво точно ми се занимава в бъдеще – привличаха ме както чуждите езици, така и пътуванията, туризмът, дори журналистиката. Родителите ми имаха влияние върху избора ми, като ми казаха да избера утвърдена професия, която да има реализация и вечно търсене. Точно за един миг се замислих защо това да не е медицината, която е толкова всеобхватна, благородна и е едно изпитание за мен, за моя кураж, постоянство, труд и ум”, разказва тя. Съветът им бил преломният момент за избора на новия й живот, посветен на медицината.
„Противно на повечето мои колеги, които от малки са открили страстта си към лекарската професия, моята се появи доста по-късно. Когато родителите ти са лекари, израстваш с проблемите на техните безкрайни пациенти, целодневните им дежурства и нощни смени, учебници са пръснати в цялото ти полезрение, а темите на вечеря са най-често свързани с болницата. Като дете това не ме впечатли никак, знаех, че ще се занимавам с нещо различно, но уви…”, казва тя, а майка й допълва, че винаги е изпитвала вина, породена от липсата на време, което да й отделя. „Не съм очаквала да поеме по моя път, защото аз и баща й бяхме нагледният пример за това колко много отнема медицината от личния живот. Не исках да се сблъсква с многобройните отговорности и екстремни ситуации, но пък и бях безкрайно горда с избора й”, споделя д-р Трифонова.
Кандидатстването бил доста труден период за Даян, тъй като взела решението да се насочи към медицина в последния момент. „Тогава започна ходенето на уроци, безкрайно учене на теми и химията, която ми беше страшно трудна в началото. Понякога дори сама не вярвах, че ще успея да се справя, както всеки човек, захванал се да прави нещо, което не е правил досега. Имах подкрепата на майка ми и баща ми, но най-важното е ти да намериш някаква вътрешна сила, която те мотивира и ти казва, че ще успееш и усилията ти си заслужават. В крайна сметка ме приеха точно където си мечтаех – във Варна. Още си спомням колко щастлива и горда бях със себе си, усилията ми си заслужаваха. Точно както си бях повтаряла”, спомня си 23-годишната търновка.
„Може би е наследила нашата упоритост с баща й, което ме прави много щастлива”, допълва майка й.
Даян споделя, че на този етап проявява интерес към специалностите „Акушерство и гинекология” и „Анестезиология и реанимация”. Според нея именно динамичността, която ги обуславя, ги превръща в толкова интересни и привлекателни дялове на науката.
Миналото лято изкарала летния си стаж в Отделението по реанимация и интензивно лечение във великотърновската болница. „Когато се сблъскаш с енергията и страстта на лекарите, няма как да не си кажеш: “Искам и аз един ден да обичам това, което правя, колкото тях”, коментира тя. Д-р Трифонова обаче се надява дъщеря й да се насочи към друга специалност. „Като майка съветът ми е да избере по-лека дисциплина. В реанимацията се работи под огромен стрес, спешността е неизменна част от работата ни. Разбира се, удовлетворението от момента, когато успееш да върнеш човек към живота, е огромно, но за съжаление, в България няма реализация”, смята анестезиоложката. Като специалист обаче дава безпристрастно мнение, че въпреки огромното натоварване и интензитета на работа Даян ще се справи отлично.
„Надявам се, че здравната ни система ще се промени и нагоди спрямо младите лекари, за да останат в България. Колкото и да сме патриоти, ние работим в родината си с цената на много жертви и не искам децата ни също да ги поемат”, категорична е д-р Трифонова.
Даян споделя, че много пъти се е замисляла дали да замине за Германия или Англия след дипломирането си, но винаги стига до едно заключение. „В България ще се чувствам по-добре, освен това, колкото и клиширано да звучи – българските пациенти имат нужда от лекари, виждам го всеки ден и ще дам всичко от себе си да допринеса за качественото здравеопазване”, увери тя.
Галина ГЕОРГИЕВА


Какво четем:

🔴 Чушки в доматен сос

🔴 Кубрат Пулев е номер 2 в света

🔴 Eдно хубаво и крилато българско име празнува днес!

Източник: borbabg



Коментари



горе