Лора на Яворов печели първия конкурс "Хубавица на София"


Състезания по красота
     палят свирепи скандали

Няма най-красива жена, както няма най-хубава картина. Всяко създание от нежния пол има свое очарование.

Мъжката половина на човечеството обаче упорито избира “миски” - регионални, национални и световни. Лъскавите зрелища рядко минават без скандали.

Първият конкурс за красота у нас е организиран през 1906 г. На 5 октомври във Военния клуб е избрана Хубавица на София. Короната слага Лора Каравелова, чиято биография е разпъната от драматични поврати с трагична кончина.

Лора е дъщеря

на Петко

и Екатерина

Каравелови

Бащата е бележит държавник, майката е една от най-образованите българки по онова време. На 30 юли 1906 г. Лора дава ръката си на доктора по право Иван Дренков.

На 30 септември майка й записва в дневника си: “Днес е два месеца от техния годеж и ти само, Боже, знаеш терзанията и мъките, що душата ми изпита и изпитва... За още две недели сили и енергия ще бера, та ако наместо “желан край” ни доведат до позор. На 14 на гроба ти, Петко, приятели ще събера за сетня заупокойна молитва и при теб ще дойда... Бремето на живота вече ме смаза.”

Екатерина е покрусена, защото готви помен за покойния съпруг, а дъщеря й се стяга за конкурс по красота. На всичкото отгоре е млада невеста!

Майката се опитва

да я разубеди,

но вироглавата щерка твърдо е решена да докаже, че тъкмо тя е най-красивата столичанка.

На 20 юни 1912 г. Лора се развежда с Иван Дренков, а на 19 септември сключва таен брак с Пейо Яворов. “Лора намерила за необходимо днес да се венчае с Яворова и пожелала да ме накара да преклоня глава пред тоя fait accompli (свършен факт). Излязох от къщи да не ги туря в неловко положение, кога се вестят пред мене”, негодува Екатерина Каравелова.

Година по-късно, на 29 ноември 1913 г., хубавицата на София минава в отвъдното. Оловна точка слага край на крехкия й живот. Още се спори кой е натиснал спусъка на пистолета - самата Лора или поетът Яворов.

Люта битка пламва

за “Мис Европа”

през 1929 г.

Тогава Люба Йоцова е на крачка от короната, но нашенски козни й подливат вода в Париж. За сетен път се доказва пророчеството на Елин Пелин, че ако има гений на завистта, той непременно е българин.

В центъра на конфликта са вестникарските босове Данаил Крапчев и Атанас Дамянов. Крапчев е директор на всекидневника “Зора”, а Дамянов на “Утро”. Крапчев е поклонник на Люба, а Дамянов ревнува. “Зора” лансира красавицата, “Утро” сипе жлъч върху нея.

В началото на 1929 г. трябва да бъде избрана Мис България, която да представи страната ни на европейския конкурс във френската столица. Около 200 чаровници изпращат портрети за предварителна селекция. Снимките оглежда комисия с председател скулптора Андрей Николов.

Другите специалисти

са неколцина

художници,

писателят Добри Немиров, проф. Асен Златаров, оперната певица Констанца Кирова. Между тях е и Крапчев, понеже “Зора” заедно с Дома на изкуствата е организатор на спектакъла.

В конкурса обаче е заложена бомба, защото шефът на журито е земляк на Йоцова. “Изборът е предрешен!”, коментират по кафенетата. Двайсетгодишната брюнетка е родом от Враца. Щерка е на търговец, завършила е гимназия, говори френски и немски.

Врачанин е и Андрей Николов. Той е учил скулптура в парижката Академия на изящните изкуства. Около 1922 г. създава прочутата творба “Дух и материя”, с която е признат за познавач на женското тяло и неговия загадъчен вътрешен мир.

Под вещото

ръководство

на Андрей Николов

журито дълго умува коя да е най-красивата българка през 1929 г. На 30 януари в Градското казино е обявено, че короната ще краси челото на Люба Йоцова.

Като представя новоогласената мис, председателят Андрей заявява: “Избирайки измежду най-красивите оная, която ще има да представлява красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една красота прикрита, тиха, скромна, която най-добре отговаря на нашия национален характер.”

Люба заминава за Париж, където 10 брюнетки и 7 блондинки ще се борят за европейската титла. Конкурсът е организиран от тиражното издание “Журнал”. На страниците му директорът Морис дьо Валеф портретува всяка от участничките.

Швейцарката е

с “девствената

свежест на алпийски

еделвайс”,

пише Валеф. Унгарката притежава “аристократична изтънченост”, а румънката - “скулптурна красота”, продължава той.

За Люба френският журналист се изказва лаконично. “Отбелязва само кой я е избрал и че изборът бил имал национален характер, когато за всички у нас е известно, че тоя избор имаше съвършено частен характер”, коментира вестник “Утро”.

“Без всякаква система, без план, в един публичен бал, на който можеше да намери достъп всеки, който има да заплати сто лева, се избра красавицата на България”, негодува газетата.

Мис Англия например е избрана сред 30 000 конкурентки, сочи “Утро”. Според вестника много по-достойна за титлата е била пловдивчанката Нора Трифонова. На бала публиката скандирала “Трифонова! Трифонова!”, но нямало кой да чуе народния глас.

Портретът на Люба

е изхвърлен

от таблото

на участничките

в Париж, злорадства трибуната на Атанас Дамянов. Вестникът помества илюстрация, от която се вижда, че ликът на нашата хубавица наистина липсва.

“Портретите на нашата кандидатка закъсняха, понеже нямаше хубави портрети, а докато такива се приготвят, тя замина и не можа да ги вземе със себе си, та стана нужда да ги изпращаме по пощата и са закъснели”, обяснява фала вестник “Зора”.

Тези разправии смачкват самочувствието на нашата кандидатка. Заедно с конкуренцията тя дефилира в Пале д'Орсе, в Градн Опера и Казино дьо Пари. Председателят на сената Пол Думер й целува ръка, но това не може да й върне настроението.

Финалният тур е проведен в редакцията на “Журнал”.

На 7 февруари отпред

се събира огромна

тълпа

“С мъка стражата и служащите от редакцията успяха да открият път на хубавиците”, пише кореспондентът на “Зора”.

Четири часа журито преценява коя красавица е най-достойна за Мис Европа. Председател е художникът Албер Бенар от Френската академия. В комисията има и наш представител, младия художник Пенчо Георгиев.

Най-сетне селекционерите обявяват, че унгарка грабва короната. Деветнайсетгодишната Елизабета Симон става Мис Европа'29. Свидетели от кухнята на избора твърдят, че Люба Йоцова е била обсъждана за първото място.

Французите обаче били стреснати от нашенските ежби. След като българите сами не могат да се разберат за женската красота, ние нямаме право да ги поучаваме, решили те.

Варна избира

Царица на плажа

През август 1934 г. е проведен първият конкурс за морски красавици. Той е дело на варненските първенци, които искат да вдигнат нивото на черноморския курорт. Канят виенския импресарио Зигмунд Рознер, организирал подобни зрелища в Италия, Франция и Испания.

Зигмунд изготвя грандиозен сценарии. Изборът на плажна Царица е гвоздеят, около който ще се завърти цялото шоу, проектира чужденецът. Ще бъдат проведени още два конкурса - за най-хубав бански костюм и най-оригинална пижама, добавя той. На специално построени естради в Морската градина ще се изпълняват артистични номера. Вечерта брегът ще бъде осветен с прожектори. Хор от 200 души ще изпълнява народни песни на пясъка, а от водата ще се показват “живи картини”. През цялото време илюминации ще озаряват небето. Освен това

режисьорът иска

да запали морето

Такива фойерверки е правил в курортите Лидо на Венецианския залив и Сан Себастиан на Бискайския, хвали се Зигмунд на пресконференция.

За техническото организиране на спектакъла е съставен комитет, начело с помощник-кмета Герчо Герчев. Уговорено е в залива да хвърли котва параходът “Осъм”, чиито прожектори ще са насочени към брега. Спазарен е аероплан, който да кръжи в небето. Сладкарница “Париж” на бай Димитър обещава специална торта за празника.

Желаещите да участват в конкурса за Царица трябва да се запишат в управлението на Морските бани, разгласяват организаторите. “Досега са се записали кандидатки от България, Румъния, Австрия, Чехословакия и Унгария”, съобщава на 10 август вестник “Варненска поща”. “Избраната Царица на плажа ще има право да носи титлата през целия курортен сезон”, подчертава редакцията.

Конкуренцията е изключително силна. На плажа ще кършат снаги 15 дами.

Ще участва

и двойничка

на Грета Гарбо,

става ясно от списъка. Госпожица Гедхард от Виена не само е печелила вече подобни състезания, но в Париж е обявена за копие на знаменитата актриса.

На 11 август 1934 г. от ранни зори народът се стича на Морските бани. Така се е наричал сегашният Централен варненски плаж. Всеки се натиска да отвоюва удобно място за наблюдение. До обяд 35 000 души се скупчват на пясъка. По-хитрите с лодки заемат позиция откъм морето.

Към 11 и половина суматоха разлюлява навалицата. През множеството си пробива път апашът Хараламби Андреев. Стиска 500 лева, които е задигнал от разсеян зяпач. Бдителни стражари хващат крадеца и празничното настроение е възстановено.

Шоуто стартира с изненада. В морето откъм нос Галата се задава шампионката по плуване на Виена Каролине Щефан. От двете й страни порят вълните двама наши кавалери. Никола Савов и Атанас Янакиев охраняват гостенката. Като стъпват на плиткото, салют открива спектакъла.

Музиката свири

триумфалния марш

от “Аида”

Хубавиците дефилират по мост над вълните, а журито ги наблюдава от кулата на кея. За членове на комисията от столицата са дошли съпругите на американския, полския и румънския пълномощен министър. Тук е и жената на френския консул във Варна.

Сред зрителите е писателката Яна Язова. Макар че е една от най-красивите българки по онова време, тя не участва в конкурса. Нейният покровител проф. Александър Балабанов отсича: “Такъв маскарад не е за тебе!”

Журито отбира шест състезателки, които са помолени да минат втори път по моста. Сетне чаровниците се оттеглят да чакат решението на специалистите.

Берта Бенбасат е първата Царица на варненския плаж, обявява комисията. На второ място се класира софиянката Виржиния Тошкова, на трето - рускинята Нина Беер.

Двайсетгодишната

Берта

е еврейка

от Цариград

и за първи път летува във Варна. “Много съм доволна от избора, който ми се направи, както и от голямото внимание, с което съм обкръжена. Всичко това беше неочаквано за мен”, трогва се Царицата пред репортер на “Варненска поща”.

Публиката обаче е за румънката Лукреция, която е спечелила сърцата им. “Нейното появяване бе посрещнато с лудешки ръкопляскания. Младо симпатично момиче, с елегантен кафяв бански костюм, то пленява със своята грация и красота”, описва я конкурентната газета “Варненски новини”.

За да уталожи страстите, журито дава на Лукреция Тауту трета награда за елегантните й бански. Първия приз в тази дисциплина грабва Диди Василева от София. Госпожица Диди е на първо място и в конкурса за пижами. Тя е неотразима в бяло-синята си одежда. По петите я следва Теодора Пейкова, редакторка на столичното списание “Икономия и домакинство”.

Журналистката

се появава

в “национална

пижама”

Наградените красавици триумфират с файтони из града. Народът ги акламира, като се успокоява, че източната хубост на Берта все пак е по-близо до нашенската. Лукреция е очарователна, но някак си със студена красота, заключават варненските мераклии.

В 7 часа вечерта е даден прием на Терасата на Морските бани. Тук са раздадени наградите. Царицата получава венец и сгъваемо столче. Венецът от лозови листи напомня древните тракийски вакхически празници.

На всеки три години в буйно веселие вакханки размахвали тояги, обвити с бръшлян и лозови листа. Разпуснали косите си, те свирели и играели магически танци. Според античната митология вакханките от тракийското племе едони разкъсали Орфей, защото след повторната загуба на Евридика пренебрегнал богинята на любовта и красотата Афродита.

На сгъваемото

столче победителката

трябва да съзерцава

морето,

внушава символиката на наградата. От неговата пяна се е родила Афродита, чиято далечна потомка е Царицата на варненския плаж.

Подгласничките Виржиния и Нина получават килим и гривна. На Диди Василева е връчен билет от Параходното дружество за разходка до Цариград. В този жест някои виждат лош вкус, защото Истанбул е родното място на първата хубавица.

След победата у Берта зрее мисълта да напусне града край Златния рог. “Моето желание е не само всяка година да посещавам курорта, но и да се преселя във Варна”, споделя щастливата Царица.

Песнопойка

От где да начена, о, любезна моя

Петко Славейков

От где да начена, о, любезна моя

да ти изприкажа с някоя леснина

какви мъки тегля, как за тебе чезна,

как линея, вехна в млада младина.

Пет години стана, откога захвана

люто да ме мъчи твоята любов,

ето ме обори, рана ми отвори,

без цяр от тебе на смърт съм готов.

Тебе само видех, толкози си ясна,

светът да се чуди с твойта красота,

гиздава, напета, девойка прекрасна,

като тебе няма друга на света.

От сърце въздишам, тебе като мисля,

ах, кога ще видя твоето лице.

Дене те бълнувам, ноще те сънувам,

ти си завладяла моето сърце.


Какво четем:

🔴 VII Всеукраински Български събор в Белгород Днестровски

🔴 Младата Даян Трифонова тръгна по стъпките на своите родители лекари

🔴 Чушки в доматен сос

Източник: 24 часа



Коментари



горе