Чудо в Пловдивско: Наши баровци градят къщи от слама, кал и пясък
Да живееш в къща от глина, слама и дърво. Това е новият хит сред много баровци, решили да бъдат близо до природата. Особен интерес в последно време предизвикват т.нар. коб къщи. При тяхното строителство се правят буци от пръст, примесена с пясък и слама. При тази техника материалът лесно се поддава на обработка и затова обикновено тези къщи са с овални форми, заоблени ръбове и други органични форми, обясняват запознати.
Последният ни проект е в пазарджишкото село Паталеница, разказва пред в. "Марица"
арх. Ива Делова, съосновател на Асоциацията за строителство с естествени материали
(АСЕМ).
Къщата е голяма - близо 400 квадрата. Инвестицията е на младо семейство, които
започват строежа тази пролет. Домът е с дървена конструкция и сламени бали, измазани
с глинена мазилка. Подобни постройки никнат от няколко години в страната, но най-високите
са край Пловдив, твърдят от АСЕМ. 7,5 метра е височината на стената на глинените
къщи - т.нар. коб къщи - които се появиха в село Храбрино в три съседни парцела.
По удобство екокъщите от
глина и слама
по нищо не отстъпват на съвременните жилища
твърдят обитателите им. Върху 120 квадрата в тях има стая с камина и кухненски
бокс, баня и тоалетна - на долния етаж и две спални на втория. Две екокъщи са
построени и в околностите на село Извор, още една има в село Оризари. Нещо повече,
Извор стана домакин на международен младежки обмен под наслов "Ноу-хау да намериш
игла в купа сено", организиран от АСЕМ преди 2 години. Като част от демонстрациите
тук се появи и къщата от сламени бали, наречена по-късно "Балерина". Тя беше построена
само за две седмици, а през това време участниците в демонстрациите видяха как
се правят и кирпичени тухли.
Екостроителството има перспектива, твърдят от АСЕМ, предимствата му са безспорни. Първо, къщите са безопасни при земетресение. Топли през зимата и студени през лятото, те не задържат радиация и обикновено са защитени от мухъл и влага. Не е за подценяване и самият здравословен ефект - нашите домове често ни подлагат на заплахата от разрастващите се болести на новото хилядолетие - астма, алергии, мигрена, рак, стерилитет, хиперактивност при децата. Стена, изградена от естествени материали, обаче
е в състояние да създаде оптималния микроклимат
Тя поддържа постоянна влажност, което също е от значение за обитателите, твърди
арх. Делова. Затова от асоциацията очакват в скоро време българинът да се преориентира
и вместо да инвестира в луксозни кооперации, да строи екологични, възобновяеми
жилища.
Три стогодишни къщи в Родопите реставрира с традиционните за района материали
българската писателка Мона Чобан, която от години живее в Париж. Тя се влюбва
от пръв поглед в село Киселчово и решава там да си купи дом, в който след време
да се пренесе да живее. В селото постоянните обитатели са едва 14 души, а до къщите
няма асфалтиран път, но това не спира ентусиастката да осъществи плановете си.
Първата къща вече отдавна е реновирана от родопски майстори. Тя става и първият
център на фондация "Киселчово", която Мона основава. Къщата обаче се оказва тясна
за всички желаещи да я посетят и тогава Мона решава да закупи съседната - малко
по-голяма. И нея спретва сама и с помощта на местни майстори, които са ненадминати
по думите й.
Третата, най-голямата от трите каменни къщи, Мона решава да възстанови с помощта
на мераклии. Тя организира доброволчески лагер, с който успява да превърне каменната
къща в уютен център, в който през лятото се организират всякакви ателиета и пленери.
Какво четем:
🔴 Печелим 11 медала на Европейско за трансплантирани🔴 Как биха гласували българите, ако у нас се проведе референдум за излизане от ЕС
🔴 Възобновяват манастирски събор край Асеновград след 15-годишно прекъсване
Източник: Блиц