Ралица Чолакова – по пътя на струните до Сената в Канада
Една българка свири на цигулка в Сената на Канада. Затворила е очите си, лъкът й се стрелка по струните, из въздуха трептят индиански мелодии. Залата е притихнала, публиката, съставена все от политици, следи изпълнението й. На финала не пести аплодисментите.
18 години са нужни на цигуларката Ралица Чолакова, за да извърви пътя на емигранта до висшето общество. Пристига в Страната на кленовия лист през 1997-а със стипендия от 10 000 долара за обучение в Центъра по изкуства на провинция Албърта. Става концерт майстор на един оркестър, но след това се мести в Торонто, където учи и работи – както повечето студенти. През годините печели конкурс след конкурс, минава през мястото на концерт-майстор на „Монреалски виртуози“ и в един момент решава да прави солова кариера. Всички й казват, че е абсолютно невъзможно българка да пробие, защото няма пътека, направена преди това от сънародник.
Ралица Чолакова обаче не слага юзди на мечтата си и проправя пъртината. Така миналата година през май изпълнява шест творби на композитори от Отава в Сената.
„Беше ми оказана невероятна привилегия
с този концерт! Изпълних произведения, написани специално за диска, върху който работя в момента. В основата им е индианска музика, митове, легенди, символи или проблеми“, разказва цигуларката пред в. „Монитор“.
Преди две години пък е сред главните действащи лица в учредяването на група за приятелство между парламентите на България и Канада. „През пролетта на 2014 г. сенатор Йона Мартин, беше изключително благоразположен към мен и предложи да ми помогне да организирам събитие в Канадския парламент. Отидох и говорих с българския посланик г-н Николай Милков и той спомена, че няма група за приятелство в парламента. Създадохме я. Сенатор Мартин е съпредседател. Целта й е да предостави форум за обмен на идеи и насърчаване на разширяването на отношенията между двете държави. Членове могат да бъдат само сенатори и представители в Парламента. Като българка съм изключително щастлива, че участвах в създаването на тази група. Това е най-важната стъпка, която издига имиджа на българското общество на федерално ниво в Канада. Но той тепърва трябва да се доизгражда и защитава“, разказва Ралица Чолакова.
Другото постижение, с което се гордее не по-малко е, че
нейният лък играе по струната на канадския вкус
в пиеси за цигулка и пиано на Панчо Владигеров.
Записва ги преди време с пианистката Елайн Кийлор и тази година те станали много популярни, защото дуетната й половинка получила най-високата награда за достижения в Канада Order of Canada. “Имаме два диска с нея - Remembered Voices и Ballade of the North и пиесите на Владигеров са в единия. Това е уникален факт, който не знам дали отново ще се случи в класическия жанр в Канада и България“, казва Чолакова.
През годините пътят на струните я отвежда до различни точки и хора. Свирила е в Албания, Аржентина, Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Еквадор, Франция, Германия, Македония, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, САЩ, Парагвай и Уругвай. Отдавна няма сценична треска, но вълнения не липсват. „Най-впечатляващият за мен случай беше, когато бях в Афганистан. Свирих един кратък концерт на хора, които работеха за канадско-афганистанска компания. 96 % от служителите бяха афганистанци. След изпълнението ми пред петдесетина от тези хора, всичките мъже, поне десет от тях дойдоха да ми кажат, че докато съм свирила, са искали да плачат. Което е невероятен комплимент за мен, защото повечето от тях никога не бяха чували изпълнение на класическа музика на цигулка на живо“, разказва Чолакова.
Често лъкът и пръстите й танцуват по струните в името на благотворителни каузи. От миналата година членува в ордена „Свети Лазар от Йерусалим“, като само месец след постъпването си в него е ръкоположена в рицарски сан на офицер. „Влизането в ордена е привилегия и става само с покана. Между двете стъпки обикновено има поне три години“, разказва Ралица. Основната мисия на рицарите на Свети Лазар е да събират средства за палиативни грижи. „В Канада хората, които получават такива грижи, са между 16-30% от населението на страната. Целта на организации като нашата е да помогнем на нуждаещите се хора, които се намират в най-уязвимата част на живота си“, допълва цигуларката. Точно рицарите на Свети Лазар я удостояват с едноименен орден „заради изключителни достижения в Канада и за допринасяне за развитието на канадска музика и култура“.
БЛИЦ
- Ралица, какво се случи с детската Ви цигулка?
- Получих я като подарък и все още е мое притежание и е в София. Мисля, че майка ми я е дала на заем на внучето на нейна приятелка, което в момента взима уроци.
- Какво помните от първата си изява на сцената?
-Нямам никакви спомени. В предучилищна възраст аз учих цигулка в Двореца на Пионерите, а след това от първи клас бях приета в първия експериментален клас в Музикалнато училище в София
- За какво се грижите повече – за ръцете си или за цигулката?
- И за двете. Имам сериозни проблеми през последните пет години с дясното рамо и съм много внимателна към ангажиментите, които поемам, защото не мога да се упражнявам по начина по който съм го правила преди този инцидент.
- Преди години организирахте фестивал „Дни на канадската култура в България“, какво се случи с тази инициатива?
- За съжаление имахме консервативно правителство доста дълго време, което отряза много от фондовете за изкуство и поради тази причина не съм организирала този фестивал през последните 3 години. Искрено се надявам сега новото либерално правителство да има повече средства в областта на културата, които да са насочени към представяне на канадска култура в други страни и континенти. През2017.а ще празнуваме 150 години от създаването на страната и аз имам планове да организирам Дни на Канадската култура отново.
Какво четем:
🔴 Уникална базилика откриха край тервелското село Оногур🔴 Мария направи шезлонг от гъби в Ню Йорк
🔴 Проклятието на иконата, спасила Левски
Източник: Монитор
Коментари
Последвайте ни във facebook!
