Хан Крум обсажда Константинопол
На днешния ден преди 1205 г. българската войска, предвождана от кан Крум, обсажда столицата на Византия Константинопол.
През юли 811 година кан Крум разгромява византийската армия при Върбишкия проход и убива император Никифор I. В началото на следващата година той предприема нападение в Тракия, където са првезети много крепости – Анхиало, Проват, Берое и други.
През 812 година българският хан изпраща пратеничество до византийския император Михаил I Рангаве за сключване на мир. Последва отказ. След него хан Крум превзема Месемврия, където освен богатства пленява и 36 медни сифона за изхвърляне на „гръцки огън“.
През юли 813 година за император е коронясан Лъв V Арменец. Седмица по-късно кан Крум е пред стените на Константинопол. Пред стените на византийската столица владетелят извършва внушителни езически жертвоприношения на хора и животни. Това прави голямо впечатление на жителите на Константинопол и дори е описано от Теофан Изповедник и в Скриптор инцертус (анонимна византийска кратка хроника, описваща събитията от периода 811 – 820 г.). Освен това Крум нарежда да се изкопае ров с вал от Влахерните до Златната врата. Така столицата е обградена откъм сушата. Тези действия на българския владетел са по-скоро демонстрация на сила, отколкото сериозни намерения за превземане на града. Целта е да бъдат принудени византийските управници да сключат мир, с който да признаят завоеванията на българите.
Новият император започва мирни преговори, с тайната идея по време на преговорите Крум да бъде убит. В изискванията за среща между двата лагера е това, двете страни да са малобройни и невъоръжени. Поради тази причина заедно с Крум присъстват кавкана и зет му Константин Пацик (който най-вероятно бил използван за преводач). За разлика от тях Лъв V Арменец не присъства лично. Още в началото на срещата българският владетел забелязва знаците, които ромеите правят на чакащите в засада войници и бързо избягва.
Разярен от вероломството кан Крум опустошава Източна Тракия. Нарежда да бъдат разграбени и опожарени църквите и манастирите. Кулминацията на гнева му е превземането на Адрианопол и пленяването на 10 000 войници, защитаващи града. Жителите са преселени отвъд Дунав.
Ханът решава да превземе Константинопол. Въпреки че си дава сметка за отбранителните възможности на византийската столица, Крум започва масова подготовка за нападението, която включва славяни, авари и специални обсадни съоръжения („костенурки“, бойни кули, „овни“, огнехвъргачки и др.). За обсадата той организира 30 000 армия и обсадна техника, натоварена на 5 000 коли и теглени от хиляда волове. Притеснен от всички тези приготовления императорът започва укрепване на стените на града и защитните съоръжения.
Този грандиозен план на българския владетел не се осъществява. На 13 април 814 г. Крум умира, най-вероятно от кръвоизлив и инсулт, след като му е било приготвено да вечеря с месо от мечка. В „Скриптор инцертус“ се говори, че е „заклан от невидима ръка“, а в славянския превод на Менологията на Василий II се казва, че Крум е наказан заради извършените жестокости.
Какво четем:
🔴 Разтърсващо изпълнение на гайди от събора в Рожен🔴 Любопитната история на гранддамата на българската литература
🔴 Последни новини за Цвети Стоянова
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
