Скулптор с резачка е една от атракциите на Рожен (СНИМКИ)
С резачката и скулптурите на животни, които дялка на живо пред публика, Васил Говедарски се превърна в една от атракциите на тазгодишния Роженски събор.
Малко от преминаващите покрай 33-годишния майстор можеха да не спрат и заковат погледите си върху импровизираната работилница. Притегателна сила изглежда се корени в страстта, с която Васил твори върху изправената или на моменти „легнала“ статуя на орел. Естествено, всички заставаха на „почтително“ разстояние от твореца – заради триците и треските, които хвърчат изпод машината му.
А той е започнал да прави дървени скулптури едва отпреди две години.
Преди това се е дипломирал като преподавател по изобразително изкуство, а още по-рано – като строителен техник. Със строителство се занимава почти от 13 години.
Преди десет години бил на педагогически стаж в Германия за деца в неравностойно положение. Там посетил един музей и видял изложени дървени скулптури.
„Оттогава мисля как да ги правя и аз. Имаме дърводелска работилница у нас. Баща ми и дядо ми - всички назад са дърводелци. Правели са бъчви, бурета. Аз мислех, че ще съм единственият, който да не се занимава с това, но нещата се подредиха иначе. Оказа се, че ще наследя този занаят. И като реших да се захвана, те започнаха да се получават“, казва Васил.
Той не твърди, че е майстор, но се учи упорито.
През всичките години се чудел с какво точно да се занимава - с изобразително изкуство или строителство. „И накрая се получи нещо по средата - със строителни инструменти правя изкуство“, смее се скулпторът.
Директно започнал с резачка. Първото „изделие“, което сътворил, е бухал –метър и половина висок. След това - мечки. Досега е издялкал около 40 фигури - орли, мечки, диви прасета, кучета, вълци, бухали с различни големини. Държи резачката с нужната увереност и сила, но я върти, сякаш няма тежест. Като играчка е в ръцете му. А последните щрихи прави с длето. Оттам-насетне е художественото оформление - игра с цветовете.
„Досега не съм бъркал с резачката. Ако пък сгреша, щетата е минимална и я поправям. Този занаят се учи, но и се краде“, коментира Говедарски.
За статуите си използва чам - иглолистна дървесина. Той е от село Овчарци, община Сапарева баня, а от този материал там има в изобилие.
От особена помощ в творчеството му е неговата съпруга, която е художник. Тя помага за фините детайли – очи, уши, извивки.
„Оглеждам дървото и виждам какво може да излезе от него. Какви дефекти има, за да ги изхвърля, кои дефекти мога да превърна в ефекти. На практика от най-проблемните дървета стават най-красиви неща. Дърворезбата е махане. Махаш, докато не остане най-доброто. Това ми е особеното - преди да започна нещо, го виждам като готово. Виждам крайния образ и махам излишното - с всяка следваща стъпка образът става все по-ясен. Все по-бързо и по-лесно, а и все по-качествено“, споделя Васил.
Някои от разрезите, преди да ги направи, ги проектира с моливи, защото обемът е доста голям и не вижда скулптурата от всички страни едновременно.
„Нямам таван на размера, обичам да правя големи неща. Най-голямата ми фигура досега е мечка - 2 метра и половина висока и около 1,60 м в диаметър. Тя е уникална. В момента е у нас“, разказва творецът.
За момента това му е хоби, но обмисля за в бъдеще да развие уменията си за бизнес. „Мисля, че ще успея, като виждам на събора колко голям интерес има. Дойдох на Роженския събор, за да сондирам мнения, да видя дали това, което правя, се харесва. Но като гледам колко народ се спират и им е любопитно, заслужава си да продължавам“, смята Говедарски.
Казва, че като си сметне разходите за материали и труд, ако реши да продава дървените скулптури, ще са на най-евтините цени в Европа.
Орелът, който прави на събора, е 2,40 метра и вероятно ще му отнеме 4-5 дни.
„Много шумно и прашно хоби, но ми носи удоволствие. Това е такава работа, че ако не изпитваш удоволствие, не можеш да я работиш. В строителството съм от доста години и съм свикнал на всякакви атмосферни условия - на минусови температури през зимата, лятото на жега, не ме притеснява, харесва ми“, споделя още 33-годишният мъж.
По думите му дърворезбите с електрически трион са доста разпространени в Западна Европа и Северна Америка, но в България са рядко хората, които ги майсторят. „Има няколко човека в страната, но не се познаваме, не сме се обединили още. Аз искам да се опознаем и да работим заедно, защото на събора, ако бяхме 5-6 човека, щеше да е още по-впечатляващо“, обобщава Васил Говедарски.
Какво четем:
🔴 Разчетоха Ситовския надпис🔴 Плодовете, за които винаги сте си мислели, че са зеленчуци
🔴 Хан Крум обсажда Константинопол
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
