Българска икона


179 год. От рождението на Васил Левски
Материалите са от 4-ти Международен конкурс посветен на
Рисунка: Виктория Христова, 11 год., ШИИ Арт Попово,, гр. Попово

Живееш в малка робска страна, измъчена, ограбвана, изпепелявана, в която един народ търпи и чака своя нов Спасител. Векове се сменят и пишат историята на древна слава и мощ, която изригва от една колективна душа, приютена в тази земя, прободена от копие с конска опашка, за да бъде силна.
Вървиш по робските пътища и те глухо кънтят от тежестта на твоите стъпки. Гледаш измъчените лица на старци, жени и деца, понесли на плещите си кръста на всеки смел мъж, на всеки български герой... Скиташ се из градове и села, из пусти мелници и кръстопътища... Рискуваш само себе си за една цел, гигантска като стражите на твоята съвест, и будиш умове, посяваш вяра колкото зрънце, за да избуи като златните български ниви...

Търсиш спасение от робския хомот по нов път, неравен, мъчителен и страшен, а той лази по старата снага на Балкана, слуша песента на гората, за да стигне горе, до свободата, понесла на плещите си и гняв, и мъка, и обич...

 Мечтаеш за живот без робски окови, когато ще гърмят свещените думи и гордите дела на славна и велика България. Под безсмъртните звезди ще пише своето бъдеще една чиста и свята република. И тази мечта оставя отпечатък върху цяла епоха на трагизъм и величие, събрани в една човешка

Крепиш измъчения български дух, събираш капка по капка народната воля, защото манастирът е тесен за душата на патриота. Разпалваш друг огън – бунтовен, непокорен, и хвърляш в мрака на настоящето любородните искри на апостолското слово...

Пазиш спомена за една велика земя, за славните дни на предците, които са защитавали всеки камък, всяка шепа пръст в смели сражения. И са напоявали с кръвта си тази земя, която трябва да бъде спасена...

Повеждаш един поробен народ към бунта на своето осъзнаване, към пиянството на един порив, гръмнал първата пушка на пробудения роб, готов да въстане срещу всеки, осмелил се да поругае честта народна...

Бориш се всяко сърце да прогледне с духовните очи на свободния човек. Святата кауза, да бъде независима всяка педя бащина земя, те изправя пред знамето със „Свобода или смърт“ и белязва краткия, но страшен път до най-високия връх – свободата, вечността, паметта...

Увисваш на едно черно бесило сред безутешния плач на родината. Умираш за рода, за народа, за земята... За един идеал, за християнската вяра, за спасението. Между черното расо и светлината на бесилото стои вината за едно предателство и пътят на един недосегаем във висотата на своята нравственост духовно свободен човек...

Дякон... Икона... Светец... Българин... Герой
Печелиш  безсмъртие...

И днес духът ти изминава този път, защото една велика, но измъчена земя отново се нуждае от спасение.

Станислава Стефанова от 9 кл. на Гимназия „Пейо Яваров”, гр. Петрич

АПОСТОЛЕ!

Чувствам  как  си сред нас !
Как ни гледат очите ти сини,
от портрета дето виси на стената,
и ни казват да бъдем силни!
Не ще те забравим  ние,
защото ти си нашият идол,
нашият  пример и знак,
че трябва да обичаме своята родина!
 
Самуил Логсдон, БУЦ ”ЗНАНИЕ”,САЩ

Творбите са предоставени специално за в. „България СЕГА“


Какво четем:

🔴 Църквата "Свети Седмочисленици" се издигна върху Черната джамия

🔴 Боб чорба за всички на Чернялския събор в Николаево

🔴 Новината, която потресе България! Догодина събор на Рожен няма да има

Източник: България сега



Коментари



горе