Приказният замък "Влюбен във вятъра"


Само на тридесет и пет километра от Бургас, по пътя за Ахтопол от дясната ви страна ще изникне сякаш от земята приказен замък. Гледаш и не вярваш на очите си. Та той е толкова истински, че ти за секунда забравяш времето, в което се намираш. И ако не са миризмата на бензин и радиото в колата ще ти се стори, че си в каляската на едно далечно и романтично време.
Моят приятел Милчо Томов, който кара съвременната каляска направи десен завой и се понесе към замъка. Това е пътят за село Равадиново. Само на километър от главния път къщите на селото се изпречват по пътя, но ти не ги виждаш. Защото погледът ти е прикован високо над тях, в кулите на замъка. Колкото повече приближаваш, усещаш една притегателна сила, която те грабва и дърпа в един друг свят. Преминавайки под тежкия каменнен вход с вид на крепостна стена, усещането е, че си прескочил границата на времето. Първото нещо, което застава насреща ти, е огромна, излъчваща величие фигура на митичен герой с огромен меч. Стъпил здраво на красив постамент, той е извърнал глава към замъка. Захласнат във величието му притихваш и сякаш чуваш думите, който са издълбани в камъка...
СТРАННИК СЪМ АЗ
ОТ ДАЛЕЧНА ЗЕМЯ
И ПО ПЪТЯ ТЕ НОСИХ
В СЪРЦЕТО СИ
ПАЗЕХ ТЕ СКРИТО
В МОЙТА ДУША
КАКТО МАЙКАТА
ПАЗИ ДЕТЕТО СИ

НОСИХ ТЕ ДЪЛГО
МОЯ МЕЧТА
И ИЗГРАЖДАХ ТЕ
КАМЪК ПО КАМЪК
ВИЖДАМ ТЕ ВЕЧЕ
ПРЕД МЕН СИ СЕГА

"ВЛЮБЕН ВЪВ ВЯТЪРА"
ПРИКАЗЕН ЗАМЪК

Малко по-късно, когато Милчо Томов ме представи на своя приятел Георги Тумпалов, строител и собственик на замъка, имах страхотното удоволствие да чуя същите думи. Но този път те ме грабнаха със силата и откровението си, изречени точно от човека, осъществил една своя мечта. Веднага разпознах в него статуята пред входа.
"Дълго се колебах за издигането на този монумент - отговори на въпроса ми Георги - съпругата ми беше против, имайки на предвид, че издигането на паметник приживе е лоша поличба. Но имаше нещо много по-силно в мен, което ме караше да го направя. И това сигурно е любовта ми към осъществената мечта. В тази скулптура съм вградил гордоста си от постигнатото, от двайсет годишния градеж, камък по камък, ей с тези две ръце".
Георги Тумпалов е бивш борец. Обиколил е света със спорта. Който е запознат с този спорт, веднага ще види бореца в него. Тесен ханш, развит гръден кош и достатъчно широка лапа, която да стисне здраво противника. Силната някога българска школа по борба бълва шапиони и оставя трайни следи в този популярен спорт. Георги за кратко се задържа в бившия Съветски съюз, защото в душата му освен спорта има и друга любов. В силата на ръцете му се крие не само здравия захват в борбата, но и таланта на ваятел на скулптури. Сърбят го ръцете и за градеж. Мечтата му е да построи нещо и то непременно да бъде от камък.
И както виждаме, е успял. Днес, след двайсет години, вмъквайки малка доза майтап, Георги казва, че е единственият жив стройтел и собственик на замък в света. Но това е самата истина. Световната организация на културните паметници по света номинира и утвърждава замъка "Влюбен във вятъра"  на четвърто място по красота. През 2012 година замъкът е отличен с почетна грамота за най-посещаван туристически обект в България.
"Започнах изграждането на замъка през 1996 година - разказа Георги - на много хора не им се вярва, но аз не съм ползвал никакви съвременни строителни уреди, предварителни планове и скици. Кръглият притвор на малката базилика съм го очертал с лопатата. Всичко беше в главата ми. Камък по камък и ден подир ден, само с тези две ръце и петима цигани около мен.За изграждането на замъка са добити над 20 000 тона камъни. Те са докарани от Странджа планина, в близост с турската граница.Според лицензиран анализ на камъка, който съм използвал, той е на 65 милиона години. Съставът му се определя като мраморизиран варовик (Marble Limestone). И тъй като е хигроскопичен е приел нюансите на почвата, в която е намерен. Поради тази причина променя цветовете си през различните часове на денонощието. Формите на камъка са уникални, не са обработвани, всичко е дело на природата.Този камък още от древни времена се е смятал за изключително здрав и устойчив, а сградите, строени с него са вечни. Не са много тези сгрaди в света, използвали този камък. Мисля, че са пет, шест. Това са  църквата "Свети Петър" във Ватикана, "Водната кула в Чикаго", Колизеумът в Рим, наклонената кула в Пиза и още някой други..."

Когато днес в ерата на дроновете замъкът е сниман от високо, се вижда един съвършен християнски кръст. 'Не съм го търсил това, просто се получи "- казва сега неговия строител.

Този разговор го водим на една от каменните градински пейки. Слушам интересния разказ на Георги и същевременно се наслаждавам на обграждащата ме среда. Красив фонтан леко шуми отсреща и разхлажда няколко интересно оцветени патки. Всичко е в зеленина. Дори голяма част от кулите е обвита с растения. Папагал в красива клетка издава странни звуци, а два пауна са разперили красивите си опашки и се разхождат гордо по алеята. Железните ризници на двамата рицари от двете страни на каменен свод проблясват на слънцето.
Любопитсвото ми надделя и реших да го попитам какво е отношението на държавата към замъка. Има ли тя желание да се намеси и помогне с паркинги например, с някакво участие в околната среда.
С тактична усмивка Георги посрещна въпроса ми и аз разбрах, че не е нужен изчерпателен отговор. Все пак той задоволи любопитството ми.dobri2
"Да, разбира се, че имаше такова желание, но на мен не ми хареса, че нямаха в предвид желанията на собственика. Отварянето и затварянето на замъка освен мен друг не бива да го решава. Що се касае до паркинги и околна среда, всичко с времето. Скоро синовете ми ще започнат изграждането на огромен воден парк зад замъка".
- А какво е бъдещето на замъка - напираха въпроси в мен - освен атракция, може би хотел, място за партита, сватби?
- За бъдещето нямам категоричен отговор - каза спокойно  Георги - все още има много работа в него. Що се касае до сватби и партита, мога да кажа, че ангажиментите не спират. Вече направиха и първия филм в него.
- В днешно време има много богати хора, може би някой има вече апетит към него - продължаваха да напират въпросите в мен.
- Разбира се, че има - усмихна се отново той - французи първи направиха една значителна оферта. Отказах и руснаците ме разбраха погрешно. Удвоиха цената - засмя се Георги.
Разговорът продължавахме, вървейки из алеите на приказния замък. Георги Тумпалов, строител и собственик на единствения замък в България, се оказа изключително приятен събеседник. Едрата му набита фигура излъчваше спокойствие и приятно самочувствие. Остана разочарован, че бързаме да си тръгнем.
"Можехме да продължим този разговор и в по-приятна атмосфера" - каза той, подавайки си голямата десница. Гледах двете му яки ръце и замислен се мъчех да си представя как изглеждат струпани на куп 20 000 тона странджански камък.
Малко преди да излезнем от приказния замък, Милчо Томов ми посочи един камък. Верен на своя тънък хумор, нашият гостоприемен домакин бе написал:
- Грешнико, какво направи, как живя?
- Направих замък с езеро и две добри деца.
Преди да се качим в колата, се обърнах за последен път да погледна замъка. Беше вече притъмняло. Целият бе приказно осветен. Почувствах, че току що бях излязъл от света на приказките.

 

Добри Карабонев
кореспондент на в. "България"


Какво четем:

🔴 Най-често срещаните телефонни измами и как да се предпазим от тях

🔴 Истинската история по която е създаден филма "Оркестър без име"

🔴 Как влияе "Ислямска държава" върху психически нестабилни хора

Източник: Bulgaria Weekly



Коментари



горе