Димитър Туджаров-Шкумбата: Не възраждам мутрите. От 25 години мутриархатът не е спирал



С леля Ванга бяхме съседи и приятели, но никога не съм я питал каква ще е съдбата ми. Пророчицата много ми липсва

Роден на 6 октомври 1954 г. в Петрич

През 1979 г. завършва ВМИ - София, магистър по автоматика и телемеханика

Един от първите наши комици, които следват западния модел на one man show представления

През 2009 г. се дипломира с магистърска степен по реторика в СУ “Св. Климент Охридски”

Има участия и самостоятелни шоупрограми в много страни по света от Русия през Мароко до САЩ. Играе на френски, английски и други езици

- Къде по пътищата на родината те намирам, приятелю мой Шкумба?

- През последната седмица пътувах до Пловдив, Стара Загора, Албена, Плевен, Видин...

- Не се ли умори вече, не е ли време за почивка?

- Луд умора няма. Пау Казалс на 93 г. е свирил по 3 часа на ден и като го попитали защо още се упражнява, им отвърнал: “Започвам да виждам леко подобрение.”

- Пътят е живот, но има и катаджии. Не те ли е страх от тях?

-Не, разбираме се. Веднъж двама катаджии ме спряха и аз културно им казах: “Добър ден, цифромани.” А те ми викат: “Шкумбата! Бинго! За нас печелившото число е 20 лева. На човек.” Не съм нарушил нищо, възразявам аз. “Ще дадеш, ще дадеш, децата ни няма да стоят гладни и да чакат да нарушиш правилата...”

- Какъв е този турнир по табла? С каква цел го правиш? И като какъв играеш в него?

- Турнирът е за купата на “Пломари”. Не е професионален турнир. От 32 града победилите се събират в София за финал, като голямата награда е 5- дневна почивка за двама в Гърция. Входът е свободен за всички. Водя го играч, но го играя водещ.

- Лесно ли набираш участници? Кое преобладава - забавлението или амбицията за победа?

- Участници набрах доста, реколтата е добра.

Не клатя дървото,

те сами падат

Иначе преобладава амбицията за победа чрез забавление.

- Как съчетаваш състезанията по табла с изнесения спектакъл на Дарик радио “Приятели мои”?

- Съчетавам и едното, и другото. На 15 и 16 юли “Приятели мои” имахме спектакли в казино “Вариете Албена”. Там ще имаме още няколко спектакъла до края на лятото, а на 16 успяхме да подобрим рекорда на “Гинес” за най-много играчи на табла за 1 час. Играха 654 човека.


Младият Митко свири с акордеон на пророчицата Ванга (вдясно)
- Как се събра с останалите трима в този спектакъл?

- Преди 2 години с приятели от “Дарик” се бяхме събрали да се веселим. Там се запознах с д-р Мирослав Ненков. Той гостуваше в рубриката “Дарик Кафе". От дума на дума решихме и аз да гостувам, но за да накараме радиослушателите да участват, започнахме една рубрика “Довършете веселата история”. С Михаил Дюзев, Иво Райчев и Миро Ненков си паснахме веднага. Различни чишити сме, но хуморът ни обединява.

- Смеят ли се от сърце хората на вицовете и историите ви в това кризисно време, в което има осезаем дефицит на смях и радост?

- При хумора няма дефицит. Може да стане по-черен или да бъде цензуриран, но хората винаги са се смеели и ще продължават.

- Какво е за тебе вицът?

- Думата идва от немски - Witz - или аглиийски - Wit. Остроумие, чрез което по ефикасен начин комикът поднася дестилирани истини за живота. Поднесени по друг начин, истините може да са твърде шокиращи и горчиви, но хуморът играе ролята на анестезиолог за душата и помага на хората да анализират открито. Вицът е като някаква смешна енергия, която се върти по света. Веднъж като се създаде, става международна весела частица...

- Как те възприема жена ти в ролята на Пантелей пътник?

- По-добре Пантелей пътник, отколкото Пешеходец стохилядник. Така по-рядко ме вижда и повече ми се радва.

- Ти как се запозна и се ожени за нея?

- Със София се запознах през 1980 г., когато летях с колело съветски модел по шосето към работното ми място в завод “Беласица” - базата за развитие и внедряване. И докато въртях вдъхновено педалите под слънцето на родния ми град Петрич, недалече от моста на река Луда Мара изскочи бабичка и пресече неправилно. За да не я бутна, навлязох в насрещното движение - трябваше или да продължа по платното, или да скоча от моста. Избрах първия вариант. И се озовах на сантиметри от гимназистка, която не виждаше нищо около себе си. Историята се повтори - за да не я ударя, се блъснах в колата, която идваше срещу мен.

Направих каскада и се

пльоснах зад стоповете

на москвича

Момичето дойде и се разхълца: “Аз съм виновна, понеже не нося очила, а съм късогледа...” Това беше София.


Шоуменът буквално в ръцете на Йорданка Христова
- И после какво стана?

- Поканих я на кино, даваха “Слонът, моят приятел”. Но не стигнах до тъмния салон, защото попаднах в болницата. Травмите ми бяха тежки, градусите на телесната температура - 40, предстоеше ми операция. Само три месеца ходехме като гаджета със София. Сгодихме се на 14 октомври 1980 г.

- Как премина първата ти брачна нощ?

- Не си спомням почти нищо. Много звъняха по телефона да ми честитят и ми пречиха да си върша работата. Приятели, добри хора. Медения месец го изкарахме вкъщи.

- Така, ти си от Петрич...

- Да, роден съм в Петрич на 6 октомври 1954 г. и руснаците пускат на въоръжение в моя чест танковете Т-54.

- Познаваше ли баба Ванга?

- Бяхме съседи. Сега тя ми липсва страшно. Когато си ходех в Петрич, по 2-3 часа седях при нея и си говорехме. Не исках да зная съдбата си, никога не съм искал. Говорехме за човещината, за реалността на живота и тя ме сваляше винаги на земята. “Велики на земята няма”, казваше тя. Сякаш ме зареждаше с енергия.

- Ходи ли при нея да я питаш, когато се зажени за София?

- Ходих. “Коя е момичката?”, попита ме тя. Казах името й. “А, малката керка Полизоеви. Земи я, ке те гледа и на стари години”, даде ми благословията си леля Ванга. Оттогава жена ми всяка година си отчита грешката, но не може да я поправи, защото имаме двама синове. Когато по-малкият - Милко, беше първокласник, един ден ми каза: “Уу, как си ме изпреварил, та си се оженил за майка ми...” И двамата са зодия Везни като мене.

- Защо не се върнете в родния Петрич? Казват, че след 1989 г. на границата се забогатявало най-лесно. Може да станеш милионер...

- За моя град медиите говорят, че е градът на 100-те милионери. Това е абсолютна лъжа. Там само първата смяна на митничарите е 300 души и аз ги познавам лично.

- Разкажи за младите си почитатели, откъде идва прякорът ти Шкумбата?

- Шкумба по моя край наричат гердана от мехурчета на 65-градусовата ракия. Баща ми играеше футбол в местния отбор и понеже беше много серт, го кръстиха Шкумба.

Прякора получава на

стадиона, когато смъква

гащите на съдията

и захапва ухото на противников играч. Абе, направо куче футболист. Вкъщи беше съвсем друг човек. Преподаваше математика, а майка ми беше учителка по биология.

После съвсем естествено прякорът премина и върху моята особа, така ме знаят повечето хора. Иначе Туджаров е стара фамилия. Родът идва от Гевгели. Всички са бежанци от времето на Първата световна война.


Приятелски разговор между един върл левскар като Шкумбата и един заклет цесекар като Валентин Михов (вляво)
- Ти от малък си на сцената, коя е първата ти роля?

- Играх в ролята на мързеливеца - 6- годишен на сцената на читалище “Братя Миладинови”. Добрите деца са рози, тимуровска команда ги окопава и полива, а аз - мързеливецът, ги късам. Но на сцената си забравих репликите. Престорих се, че се убождам на една “роза”. Изохках, навирих пръст и изтичах зад завесата. Там учителката ми подсказа текста и смело продължих да играя мързеливец.

- Кандидатствал ли си във ВИТИЗ?

- Да, през 1972 г. Като разбра, родителският съвет се хвана за главата: “Ние циркаджия в рода не искаме. Ще се ожениш за някоя актриса. На сцената ще я целуват. Съгласен ли си жена ти да я целуват всички? А виж, инженер е сериозна професия! И ако ти не запишеш в МЕИ, няма да те издържаме!”

После обаче, за да спечеля един бас, пак кандидатствах във ВИТИЗ. На един от кръговете ме питаха мога ли да изненадам комисията. Рекох: “Мога”, обърнах се и си тръгнах от залата.

- И така се изучи за инженер...

- Да. Завърших автоматика и телемеханика в МЕИ, в “Кремиковци” изкарах изпит и станах електрошлосер студено валцуване. 8 години работих там. Обаче за да си начеша крастата, наречена шоу, 3 месеца работих само нощна смяна. Но от “Охрана на труда” ме пипнаха и после имах личен инспектор. Техническото образование ме научи да мисля логически, а това е нужно за всяка професия.

- Как реагират хората, когато те срещнат и те познаят?

- Фанатици! Усмихват се, молят за снимка, разменяме 2-3 думи. Съвсем човешки. Всеки е отделна вселена. Понякога, като се нахилят срещу ми, ги питам: “Какво има лошо в мен?” А те ми отговарят: Така се смеехме, като видехме Парцалев! Не се свързвам, Бог да го прости, с него, но се радвам, че нося усмивка.

- Шкумба, не е ли вече време да събереш вицовете, случките по пътищата и скечовете си в книга, за да остане творчеството ти за поколенията?

- Преди години издадох книгата “Шкумбата се смее”, но работя върху въпроса, тъй като материалите са много.

- Веднъж Георги Калоянчев ми каза, че е по-трудно да разсмееш човека, отколкото да го разплачеш. Така ли е?

- Абсолютно прав е. Калата е един от корифеите, с когото съм имал честта да работя. Нашата работа наистина е по-трудна от тази на трагиците. А

в днешно време трагедията

е такава, че хората и без

това са си разплакани

Аз сега правя петия си спектакъл - той е с песни, с истории, с критика - и на живота, който живеем, и на съседите. По-скоро е театрален моноспектакъл.

- Сам ли си измисляш вицовете?

- Историите - да. 70 на сто от историите, които вкарвам в спектакъла, са мои. А когато разказвам вицове, които съм чул, ги пречупвам през моята призма.

- В живота някога бил ли си сериозен?

- Аз съм! Дори на сцената съм прекалено сериозен.

- Като Бъстър Китън?

- Не го правя като него, сега се раздвижвам, танцувам. Хората умират да се смеят, после ме питат защо въобще не се усмихвам. Сериозен съм и в живота, и на сцената, макар че професията ми е усмихната. Не подценявам нито публиката, нито себе си, когато работя.

- Шкумба, признай си сега без бой защо възраждаш мутренските времена в скечовете в интернет?

- Аз не съм ги възродил. Мутрите не се губят. Вече над 25 години мутриархатът не спира. Те просто преминават от едно състояние в друго. Енергични са дяволите. Затова винаги ще бъдат актуални. Няма нови мутри, няма стари. Както слонът си е слон - не можеш да го промениш. Животът ги ражда и ние не можем да ги игнорираме. И не трябва да ги забравяме.

Ето един от скечовете на Шкумбата с главни герои мутрите

Шкумбата и Камилата купуват кола. Продавачат им показва лъскава лимузина и обяснява:

- Врата... Ето втора врата...

Шкумбата: Двувратка е тая.

Продавачът: И две врати от другата страна.

Камилата: Шибидах 4Х4...

Шкумбата: Ще му шибнем една... (Към продавача) Обяснявай по-бързо!

Продавачът: Огледалце за задно виждане.

Камилата: Добре, а за предно няма.

Продавачът: Гумички - чистак нови.

Шкумбата: Ама само една чистачка имаш!

Продавачът: Чистачка... тя стига.

Шкумбата: Стига?

Продавачът: Задна, предна...

Шкумбата: Достатъчно. Щом викаш, че стига - стига. Имате ли повече от тия модели автомобили?

Продавачът: Останаха няколко, да.

Шкумбата: Каква му е марката?

Продавачът: 500SL.

Шкумбата: Две ще искам да купиме.

Камилата: Чакай, бе! Недей сега... две! Айде стига толкова! Защо две?

Шкумбата: Камила, една за тебе, бе! Нали завчера ме черпи кафе!


Какво четем:

🔴 Виктор Орбан иска да приложи доктрината "Тръмп" в Европа

🔴 Борисов помогна на пострадала българка в Мюнхен

🔴 Две световни купи по авиомоделизъм спечелиха български младежи

Източник: 24 часа



Коментари



горе