След години разкопки и спорна реставрация хълмът Трапезица ще приема туристи от септември
"На Трапезица това, което се прави в момента, наистина би могло да се направи по този начин - консервация, после социализация. Но също така би могло и да не се върви към такива на вид консервация и социализация". Думите са на археолога проф. д-р Константин Тотев от Българската академия на науките (БАН), който като ръководител на проучванията е открил на хълма Трапезица във Велико Търново над 70 накити от злато.
Разкопките там вървят от 2007 г., за реставрация и консервация пари почти няма, но от друга страна се изпълнява проект за социализация, от който се очаква да превърне Трапезица в модерен туристически комплекс. Вече е изградена зъбчата железница. Хълмът дори е част от шоуто "Звук и светлина". В момента се изграждат укрепления и предстои обектът да бъде отворен за туристи през септемри. Спорни въпроси обаче също не липсват.
Реставрация със строителна смес
"Какво ще направят на Трапезица не знам. Изляха там малко бетон и друго не се случва. Така ли е било или не е било така - не е ясно", казва млада жена от Велико Търново по повод реставрацията на старинна стена на хълма, където върху тухлите ясно се вижда надграждане със строителна смес. Според други за реставрацията са ползвали и итонг.
"Понякога се спори по този въпрос, но проектът е одобрен от Министерството на културата. Той е на арх. Павел Цанев и наподобява реставрацията и консервацията на Балдуиновата кула /възстановена през 40-те години на миналия век/. Това е начинът, по който се консервират паметниците във Велико Търново. Дали ни харесва или не - това вече е друг въпрос", обясни проф. Тотев. По думите му проектът е изпълнен по изискванията на Венецианската харта - личи си ясно докъде е автентичната стена и от къде почва надграждането.
"За разлика от много други проекти у нас на Трапезица се работи с истински материали", обясни пред "Дневник" зам.-кметът по култура на Велико Търново Ганчо Карабаджаков.
Според учител по история от града материалът при консервацията нямал особено значение. Не било и притеснително и това, че съвсем близо до крепостта Царевец ще има друг, подобен комплекс. "Ако така ще се създава чувство за общност, чувство на принадлежност и патриотизъм у децата и младите, си струва да има музеен комплекс на Трапезица", смята историкът.
Чий дворец е всъщност
Сред местните хора се твърди, че новореставрираната стена е от болярски дворец, вероятно на Асеневци. Че в открития дворец на Трапезица са живели при Петър, Асен, Калоян и Борил твърди и директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров.
"Цар Иван Асен II е преместил царската и патриаршеската резиденция на новото място, вероятно защото е решил, че дворецът на Трапезица е прокълнато място - там са убити по насилствен начин и четиримата царе, управлявали България от 1185 до 1218 г.", заявява проф. Димитров, цитиран от "24 часа".
Според проф. Тотев това е пресилено: единствено можело да се каже, че двете верижни дворцови сгради, останките от които са намерени на Трапезица, датират от 13 век, т.е. от времето на първите Асеневци. Но нищо повече.
"Важно е да се направи още една разлика - при разкопките на Царевец е открит ранновизантийски град, докато на Трапезица няма строителство от такъв период. Там е открито строителство с хоросан", казва още проф. Тотев. И уточнява - новореставрираната стена е крепостна, реставрирани са и църкви, но не и самите дворцови сгради.
Туристи на ход
За девет години парите за разкопки не били много, но по-важно е какво е било намерено - некрополи, дрехи, накити, фрагменти от украса. Част от средствата - 1,2 млн. евро са дарение от Азербайджан. Според проф. Тотев тепърва се очаква най-важното - някой ден откритията на Трапезица ще надхвърлят тези на Царевец.
"Въпреки че Трапезица изглежда много близо до центъра на града и има история, туристи на хълма не се забелязват, тъй като е труднодостъпен. Уж може да се отиде с новооткритата железница, която се вижда от центъра, но никой не я е виждал да работи", казват в града. Като цяло оценката на хората от Велико Търново е, че липсва информация за това кога може да се посети Трапезица и какво може да се види.
Според проф. Тотев първо трябва да се направят укрепвания на хълма. "Може да се процедира, както на Царевец - да се укрепи и да стане достъпно за туристи, но разкопките и реставрацията да продължават", казва археологът.
"В момента се извършва укрепване и се надяваме през септември да можем да отворим Трапезица за посетители. Ще има тържество, на което ще поканим както централната власт, така и дарителите", обясни зам.-кметът Карабаджаков. По думите му посетителите ще могат да се разходят по алея от 1100 метра, да видят няколко консервирани църкви, както и музей с 3D възстановки, в който ще има експозиция с откритите находки.
Попитан как туристите ще бъдат мотивирани да разгледат и Царевец, и Трапезица,
Карабаджаков обясни, че на двата хълма има достатъчно различни неща, които не трябва да се
пропускат. Предвижда се да има и рекламни кампании. Очаква се общинският съвет
да определи такса "Вход" за новия обект.
Какво четем:
🔴 Вегани пак ядоха хора с гарнитура и много кръв (СНИМКИ)🔴 Капитан Атанас Узунов - смелият следосвобожденски поборник
🔴 "Желязната леля" е единствен жител в бобошевско село
Източник: Дневник