Мечтата ми за титла е по-силна от зика и тероризма


- Станимира, заминаваш за първата си олимпиада, но в същото време си една от надеждите ни за медал. Как се чувстваш ти и тези очаквания натоварват ли те?

- Аз се чувствам невероятно. Колкото повече наближава стартът на игрите, толкова повече се увеличава еуфорията. За мен е чест и удоволствие да участвам на олимпийските игри. Аз си спомням още като малка, че като видех някой спортист и знам, че е медалист от олимпиада, цялата настръхвах. Толкова години съм се възхищавала на тези хора и сега аз отивам на това място. Това е наистина нещо невероятно за мен!

- Страхът има ли място в твоите мисли?

- Точно страх - не. Аз се опитвах да променя точно това. При мен е по-скоро притеснение да не се изложа. Работих обаче върху това, реших, че аз няма какво да губя в Рио. Смятам, а и хората ми го казват, че аз свърших много работа и си извоювах квота, за да съм на олимпиада. На ринга искам просто да се раздам и да създам удоволствие за себе си. Да не мисля за резултата, какво ще кажат хората, дали ще са доволни от мен, ще оправдая ли очакванията, които имат към мен… Наистина искам този път да си доставя удоволствие, а аз направя ли го, ще го доставя на цяла България.

- Говориш уверено, че се целиш в златния медал. Но и на световното отиде за титлата, а не се получи. Притесняваш ли се, че същата участ може да те сполети и в Рио?

- Разбира се, че имам такива притеснения. Аз казвам, че отивам за златото, защото ако съм здрава и нямам проблеми, ако късметът е с мен и няма съдийски намеси, наистина имам възможността да го взема. Познавам много добре съперничките си и знам, че мога да ги победя. Но в крайна сметка това е състезание. При мен по принцип нещата са бяло и черно – средно положение няма. Или падам още в първата среща, или ставам първа. Характеристиката още от моя предишен спорт – таекоундото, е такава. Знам, че мога да стана олимпийска шампионка и отивам за това. Пък каквото стане.

- Ще бъде ли голямо разочарование, ако не успееш да стигнеш до върха? Знаеш, че много велики спортисти не са успели при първия си опит.

- Сигурно ще бъде, но в момента работя точно върху психиката си – да няма такова разочарование. Все пак в спорта всичко се случва. Макар много големи спортисти да са го правили от втори и трети опит, при мен нещата са по-различни. Аз от раз стигнах до световната титла, така че бих искала и сега да го направя.

- Обръщайки се назад във времето – как гледаш на целия път, който извървя, за да стигнеш до олимпиадата?

- Сещам се за една случка през 2012-2013 година. Аз още нямах нито една тренировка по бокс. С приятели пиехме кафе след едно от заниманията ни по таекуондо и аз им казах на майтап: На следващата олимпиада ще се пусна на някакъв спорт – може на бокс примерно. И сега, като се сещам за това, направо не мога да го повярвам. Това вече е реалност!

- Може ли аклиматизацията и различните условия в Бразилия да ти създадат някакви проблеми и заради това да не стигнеш до поставената си цел?

- Не. Първо, аз съм човек, който много обича да пътува. Аз мога да съм постоянно на път, това въобще не ме притеснява. И, второ, ще имам достатъчно време да си отпочина и да се аклиматизирам. Да, проблемите с вируса зика, с комарите и с тероризма по света са много големи в момента, но толкова е голяма мечтата ми за олимпийското злато, че тя е по-силна от всичко.

- Минахте ли на някакви специални обучения за това как да се предпазвате и от вирусите, и по принцип за дългото пътуване?

- Да, минахме кратко обучение - в антидопинговия център ни говориха освен за допинга и за вирусите.

- Какво е мнението ти за всичко, което се случи покрай допинг скандала с руските спортисти?

- Аз смятам, че който е дал положителна проба, трябва да си изтърпи наказанието. Но никой няма право да отнема възможността на невинни състезатели да участват. Да си тренирал 4, а понякога и повече години и да не те допуснат заради чужди грешки, е направо ужасяващо. Аз си представям да съм на тяхно място. Това е убийство за състезателите, които не са нарушили правилата.

- Лично ти колко проби си дала в последно време?

- В рамките на един месец съм дала 3 пъти проби. За последно в четвъртък сутринта отново ме посетиха допинг ченгета от Германия. Не ми харесва това, защото трябва да се наливам с много течности, за да дам проба, а в момента контролирам килограмите си и ми създава неудобство (смее се). Имам още 2-3 килограма да сваля, за да вляза в категорията си до 51 кг. Това обаче не ме притеснява, тъй като няма да има официален кантар преди началото на целия турнир, а всеки ще си минава на кантар в деня на мача си. Така и времето за влизане в категорията се увеличава.

- Какви са очакванията ти от самата олимпиада – не от боксовия турнир, а от изживяването на игрите?

- Ох, даже не мога да си го представя! Всички известни спортисти, които съм ги гледала само по телевизията, а сега ще имам възможността да ги срещна в олимпийското село! Това е направо невероятно!

- С кого искаш да си направиш селфи?

- С Юсейн Болт. И между другото много съм щастлива, че Ивет Лалова ще е знаменосец на откриването, защото тя ми е била като идол от малка, но никога не съм я срещала на живо. И сега съм много радостна, че ще бъдем на едно място.

- Кога за последно си беше вкъщи и успя ли се видиш с родителите си преди заминаването?

- Не си спомням точно кога си бях у дома. Някъде преди около месец. От началото на година непрекъснато сме в лагерна обстановка. Баща ми работи в Англия и много хубаво се получи, че когато бяхме на лагер в Шефийлд, той успя да си вземе 3 дни отпуска и идваше да ме гледа. Много е доволен, много е запален по бокса, както всъщност всичките ми близки покрай мен. Мама ще дойде в неделя на летището, за да ме изпрати.

- Те с какви пожелания те изпращат?

- Родителите ми постоянно ми говорят да бъда спокойна. Защото наистина с наближаването емоциите стават все по-силни. Казват ми да си вярвам, че мога. И може би след лагера в Англия точно това се промени в мен. Може би за първи път аз самата започнах искрено да си вярвам. А не просто да слушам другите, че имам талант и мога да постигна много.

- Как стигна до тази промяна? Работи ли специално за нея или тренировъчният процес ти дава тази увереност?

- Може би промяната започна още след провала ми на световното. Трябваше да си почина, защото наистина ми дойде много тежко психически. Дадох си цяла седмица без никакви тренировки, което при мен отдавна не се бе случвало. Реших, че нищо няма значение – трябва да си взема седмица почивка. Оттогава нещата тръгнаха, всичко започна да ми се получава.

- Ползваш ли някаква мотивационна литература?

- Да, аз постоянно чета такъв тип книги. Интересни са ми.

- Ще си вземеш ли някоя специална за Рио?

- Чак специална не, но със сигурност ще си взема нещо интересно за четене и филми ще си сваля. Пътят е дълъг, а и докато сме там ще е необходимо. Аз по принцип обичам като сме на състезание вечер да си пускам филми, за да мога да забравя бокса и да си почина психически. Спортните филми обаче вече съм ги изгледала всички, така че сега ще си сваля някои от излезлите напоследък.

 

ВИЗИТКА

  • Родена е на 16 септември 1990 г. в Асеновград
  • Учи в НСА
  • Започва да тренира бокс едва през 2013 г., като преди това е национална състезателка по таекоундо
  • Личен треньор и е олимпийският вицешампион от Сеул 1988 г. Александър Христов, чийто стил на боксиране прилага на ринга
  • За кратко време в бокса постига невероятни успехи – носителка на купа „Странджа“ е за 2015 и 2016 г. Световна шампионка е в кат. до 54 кг от първенството в Република Корея през 2014 г.
  • Втората българка, класира се на олимпиада в женския бокс и единствената ни представителка в него в Рио, на която се възлагат големи надежди за медал


Какво четем:

🔴 Жена с инсулт проговори веднага след като отвориха запушения мозъчен съд

🔴 Зелето е най-евтиното средство срещу излишни килограми, язва и белодробни заболявания

🔴 Ползата от дишане на йодни пари на морето

Източник: Монитор



Коментари



горе