Направихме епохално откритие не само в българската, но и в християнската археология


Проф. Казимир Попконстантинов: Направихме епохално откритие не само в българската, но и в християнската археология
29.07.2016 12:56 / Варна / Интервю
Проф. Казимир Попконстантинов, ръководител на екипа от археолози, който това лято работи на „Палматис“ край село Оногур, област Добрич, в интервю за Радио „Фокус” – Варна

Фокус: Преди години тук сте правили геофизични проучвания. За какво иде реч?
Проф. Казимир Попконстантинов: Геофизични проучвания направихме във връзка с проект на катедра „Археология“ към Велико-търновски университет (ВТУ). Проектът беше към Министерство на образованието – Фонд „Научни изследвания“, за създаването на Център по геоархеология и прогнозно проучване към ВТУ. Наименованието на проекта и целта по точно бе да направим обхождане на селища от различните епохи – от праисторическата до 15-17 век, по течението на Суха река. И успяхме в продължение на една година да обходим около 70 обекта, които не бяха известни. Този обект (древния град„Палматис“) е известен още от времето на Карел Шкорпил. И той ни впечатли със своите размери за този период от време – 225 декара, и с очертаване на неговите граници. И там, където е центърът на селото, завършва този град. Установихме наличието на преградна стена, която е видима. Но на запад от нея и на изток – безброй сгради. Сред тях установихме постройка, която най-вероятно е била основният, катедралният храм, с нейните размери. И от тук дойде огромната изненада за нас.
Фокус: Работите вече около месец, какво открихте до тук?
Проф. Казимир Попконстантинов: За кратък период от време с 18 работници ние открихме основната част на храма – олтарната част и най-неочаквано за нас бе откриването на синтрона. Той е многостъпален, 9-стъпален. Ние открихме четири стъпала. Останалите са разрушени както от времето, така и от местното население, когато се е строило – стобори, къщи. Открихме също така, което се открива за първи път у нас, мястото и не само, на светата трапеза или това е олтарната маса, постамента, върху който е стъпила, неговото оформление. Един детайл, който също така за пръв път откриваме в днешните български земи, независимо от проучването на много базилики. Третата изненада беше откриването на мястото и запазена олтарна преграда. Така както тя е била построена преди 1500 години. Тя е с пеобразно оформление и открихме мястото на така наречените царски двери или свети двери. Това е епохално откритите в българската, но и в християнската археология до ден днешен по българските земи.
Фокус: Знае ли се етимологията на думата „палматис“?
Проф. Казимир Попконстантинов: Трудно бих могъл да ви кажа нещо, което би могло да задоволи читателите. Все още етимологията не е изведена убедително, а хипотетичните, аз не бих искал да заблуждавам читателите.
Фокус: В кое време е строена базиликата?
Проф. Казимир Попконстантинов: Градът е построен най-вероятно, казвам градът, защото според колегата Сергей Турбатов тук първоначално е имало пътна станция за основен „магистрален“ път – Дуросторум (днешна Силистра)- Палматис-Марцианополис-Одесос. И по-късно тази пътна станция е прераснала в град. НО за всичко това ще можем да говорим по-убедително, когато проучим базиликата и сградите около нея.
Фокус: Открити ли са по време на разкопките някакви монети, предмети от бита?
Проф. Казимир Попконстантинов: Благодаря ви за този въпрос, защото той силно вълнува иманярите. Но това, което ще кажа, днес да ги успокоя, защото са измъкнали от тук 90%. Но тези 10%, които остават за нас, не че ние не разполагаме с металотърсачи, имаме солидни, но в църквата не сме открили до този момент нито една монета, защото простонародната поговорка е: беден като църковна мишка.
Фокус: Скоро обектът ще бъде консервиран и ще продължите работа следващата година. Как обектът ще бъде охраняван?
Проф. Казимир Попконстантинов: Това е един от най-важните и основни въпроси: как ще бъде охраняван? – защото варварщината, която виждаме преди 800, 1000 години, за съжаление продължава и до днес. Неблагоразумие ще бъде да се доунищожи това, което не е било унищожено от нашите предшественици. Затова се надявам, че Община Тервел ще предприеме абсолютно всички мерки, за да бъде спасен този изключително важен не само за науката, но и за този район, защото той е благодатен за онези поклоннически маршрути, които могат да бъдат сформирани, защото само от тук на 15 минути път се намира един от най-интересните скални манастири, които най-вероятно са съвременници на това, което ние виждаме тук, а също така те са били използвани и през Първото и Второто българско царство. Този район тук е изключително богат. Само на 30 км от тук е Залдапа и както се шегуваме с нашите колеги, съперничеството е благородно, защото проучвател там е проф. Георги Атанасов. Ние сме колеги и добри приятели. Но този обект (Палматис) бе оценен от археолози, Община Тервел, два пъти бе посетен от френски колеги археолози, които бяха възхитени. Една част от френските археолози са проучватели в Сирия. Когато видяха обекта, те бяха впечатлени и казаха: запазете го, защото той е важен не само за българската, но и за европейската археология.
Фокус: Благодаря за този разговор!
Жулиета НИКОЛОВА


Какво четем:

🔴 Наши таланти с медали от Олимпиада по лингвистика

🔴 21 магични снимки, посветени на красотата на Пирин

🔴 Велосипедисти обиколиха България за 17 дни

Източник: Фокус



Коментари



горе